Конференцията за климата в Бали – съдбовни въпроси без отговор
Конференцията, която започна на индонезийския остров Бали, е един от най-важните международни форуми тази година, а може би и най-важният. Провеждана под егидата на ООН, срещата ще събeрe представители на 191 страни. Целта й е да стартира процеса по постигане на споразумение за нов договор, продължение на Протокола от Киото за климатичните промени, който изтича през 2012 г. Фактът, че конференцията се провежда в Бали – не само един от най-красивите и гостоприемни острови, но и място, което ще бъде сред първите, които ще усетят вредните ефекти от климатичните промени, ако морското равнище се покачи – трябва само да подчертае пред делегатите колко сериозна е задачата им.
Необходимостта от нов договор изобщо не трябва да подлежи на обсъждане, тъй като доказателствата колко сериозна е заплахата от климатичните промени, продължават да се увеличават. Днес разполагаме с проучване, според което тропическата климатична зона се разширява към полюсите по-бързо, отколкото са предричали всички съществуващи компютърни модели. Тази тенденция вероятно ще направи много райони, които в момента се радват на умерен климат, по-сухи или с повече бури, или с други думи – по-негостоприемни за живот. Могат да бъдат засегнати американският югозапад, Австралия и районите около Средиземно море, като бъде застрашено водоснабдяването и селското стопанство.
С или без нови доказателства, представителите на конференцията в Бали имат много сложна задача. Макар да има нарастващо съгласие за същността и за размера на заплахата, почти липсва консенсус по въпроса, как да се справим с нея. Все повече на преден план излиза несъответствието между интересите на индустриализирания свят и страни като Индия и Китай, чието бързо развитие е придружено със също толкова бързо нарастване на емисиите въглероден диоксид. Какви мерки могат или трябва да бъдат взети, за да се ограничи това нарастване; могат ли доброволните действия да са достатъчни; и доколко богатият свят е подготвен да обезпечи мерките, които по-бедните страни трябва да предприемат, за да се намалят глобалните емисии на въглероден диоксид – това са ключовите въпроси, които засега остават без отговор.
Липсата на готови отговори определено е една от причините, поради които организаторите на конференцията в Бали подчертаваха, че целта й е не да се постигне споразумение за конкретни параметри, а да се изготви реалистичен график и рамка за по-нататъшни обсъждания. Най-сериозният пазарлък се очаква следващата седмица, когато пристигат повечето делегати на министерско равнище. Но няма причина да отписваме конференцията преди да е започнала. Всъщност донякъде може да сме оптимистично настроени. Защото през последната година станахме свидетели на голям прогрес в признаването на климатичните промени като заплаха, която изисква съгласувани международни действия.
Разбира се, трябва да сме недоволни от пренебрежителния начин, по който някои правителства реагираха на климатичните промени (най-ненадмината беше американската администрация на Джордж Буш), и неадекватните мерки, взети от тези държави, между които и нашата, които интегрираха борбата с климатичните промени в политиката си и заявяват, че разбират необходимостта от действия. Имаше обаче и голям напредък. Много американски щати предприемат мерки на регионално равнище. Европейският съюз превърна климатичните промени в приоритет. Бившият американски вицепрезидент Ал Гор, организиращ кампании за климатичните промени, получи Нобеловата награда за мир заедно с Междуправителствения съвет за изменения в климата на ООН за усилията им да „разпространяват по-голямо познание за причинените от човека климатични промени“. Австралия пък е на път да ратифицира Протокола от Киото, след като решително гласува против скептично настроения към климатичните промени Джон Хауард. (бел. ред. междувременно австралийското правителство на Кевин Ръд ратифицира Протокола).
Конференцията в Бали трябва да постигне споразумение за рамките на новия проектодоговор и график, който ще позволи ратификацията му преди 2012 г. При всеобщата добра воля, не виждаме непреодолима причина тези цели да не бъдат изпълнени.