Внимание, преминават талибани

Артър Келър*

Пакистански войник охранява пътя към град Мингора. Местната армия изглежда неспособна да противодейства на талибаните не поради липса на средства, а заради нежеланието на военните да се бият. Снимка: Ройтерс

В началото на ХХ век коравият британски генерал Андрю Скийн пише указание как да се провеждат военни операции в пущунския племенен пояс, сегашната Северозападна гранична провинция на Пакистан. Неговият първи съвет гласи: „Когато планирате военна експедиция в пущунския племенен район, първото нещо, за което трябва да се подготвите, е оттеглянето. Всички експедиции в тази област рано или късно завършват с отстъпление под обстрел.“ Това е писано десетилетия преди появата на атентаторите самоубийци, когато пущуните не са имали друго освен пушки, но въпреки това са оказвали достойна съпротива срещу британските си сюзерени.newyorktimes-logo.jpg

Същите тези племенни територии днес са във фокуса на борбата на Пакистан срещу местните талибани – в племенните области Северен и Южен Вазиристан на границата с Афганистан, както и по север в областта Суат. Правителството се хвали, че е изпратило в племенния район над 80 000 войници, които се бият, за да изкоренят талибаните и Ал Каида. За съжаление тези войски, подкрепени от десетки милиони долари американска помощ, изглеждат по-неспособни да защитят границата от лукавите британци.

Въпреки твърденията на правителството, че тези дни е провело успешна офанзива, по-голямата част от пакистанската армия се намира изключително в отбранителна позиция и не прави почти нищо, за да пренесе бойните действия на територията на бунтовниците. Вярно е, че през последните месеци загинаха много хора, но този факт е заблуждаващ – голяма част от тях са жертви на крайпътни бомбени атаки срещу конвои и на талибански нападения срещу пакистански военни бази и контролни пунктове. Данните за загинали по време на патрули, атаки или военни операции, са оскъдни.

Единствените по-съществени сведения за действията на пакистанската армия включват използването на щурмови хеликоптери и артилерия за нападения срещу позиции на бунтовниците. Ако не бъдат подкрепени от пехота, въздушните нападения, могат да постигнат една единствена цел – да помогнат на пакистанското правителство да поддържа илюзията, че взема ефикасни мерки.

Истината е, че войниците са загубили желание да се бият. Индийската преса, позовавайки се на информация от компетентните индийски разузнавателни служби, описва пакистанската армия в племенните райони като разпасана команда. Войниците дезертират, а също така често отказват да се бият срещу своите „братя мюсюлмани“. Нищо не може да илюстрира тази апатия по-добре от факта, че през август хиляди войници бяха пленени от талибанския военачалник Байтула Мехсуд, без нито един изстрел.

Докато пакистанската армия бездейства, талибаните продължават да атакуват и да напредват не само в бойните операции. Пакистанските талибани бълват в промишлени мащаби пропагандни клипове и радиопредавания от нелегални станции, за да подкопаят бойния дух на армията. Едновременно с това те целят да намалят подкрепата на широката пакистанска общественост за военните операции. Ако пакистанската армия е твърде слаба, за да действа ефективно, тогава какво да кажем за сътрудничеството на разузнавателния фронт?

Президентът на Пакистан Первез Мушараф поздравява военните на парад в град Равалпинди. Ако армията му не започне активни действия срещу талибаните, финансовата помощ от чужбина може да спре. Снимка: Ройтерс

Факт е, че повечето висши функционери на Ал Каида, които сега лежат в американски затвори, бяха заловени с пакистанска помощ. За съжаление обаче, това сътрудничество изглежда също отслабва. Тази година наблюдаваме значително намаляване на броя на убитите или пленени в Пакистан дейци на Ал Каида. Афганистанското правителство предостави подробни списъци с имената и адресите на талибани, живеещи в Пакистан, по-специално в град Куета. Тази информация не само не доведе до арести, но Пакистан продължава да отрича, че ръководното ядро на талибаните се намира в този град. Миналата година един пакистански офицер в необичаен пристъп на откровеност сподели с мен: „Ако ние не залавяме талибани, то това се дължи не на факта, че са прекалено умни или се крият прекалено добре. Просто ние не опитваме.“

И така, каква е американската стратегия за оттегляне от региона? Не бива да отклоняваме вниманието си от тази гранична област, където Ал Каида и талибаните виреят толкова добре. Трябва да престанем да подкрепяме сляпо президента Первез Мушараф, неговата армия и службите му за разузнаване.

Както и в Ирак, трябва да се отпусне финансова помощ срещу изпълнение на конкретни условия. Ако пакистанската армия твърди, че се сражава ефективно с бунтовниците във Вазиристан и навсякъде другаде – чудесно. Тези претенции обаче трябва да се потвърдят от военни наблюдатели, които да придружават пакистанските войски при офанзивните действия.

Администрацията на Буш, както и Конгресът могат да изискат конкретни данни за убитите и пленени членове на Ал Каида и талибани, доказателства, че сведенията, давани на пакистанските служби от американски и афганистански източници, се използват, а не се пренебрегват.

Да, това най-вероятно ще отслаби позициите на президента Мушараф, когото толкова сериозно подкрепяхме през годините, но скъпата ни инвестиция засега не е дала задоволителни резултати. Имаме нужда от политика, основаваща се на това, което действително се случва по афганистанската граница, а не на надеждата, че някой ден Пакистан ще стане ефективен партньор във войната срещу тероризма.

* авторът е бивш агент на ЦРУ в Пакистан

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.