Димитър Петков: В БДЖ често сме по-бързи от DHL; Внесохме 100 вагона на старо от Германия
Всяка държава си има железница, каквато може да си позволи, казва управителят на "БДЖ-Пътнически превози"
Управителят на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД Димитър Петков е роден през 1947 г. в с. Стубел, обл. Монтана. Завършил е „Експлоатация на железопътния транспорт” във Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 г. Работил е в Министерство на транспорта като научен сътрудник и началник на отдел „Организация на пътническите превози”.
В БДЖ работи от 1990 г., първо като директор на „Товаро-разтоварна и контейнерна дейност”. От 1992 г. става началник на отдел „Маркетинг на пътнически превози”. Специализира във френските и белгийските железници. Бил е одитор към Международния съюз на железниците (UIC). От 2005 г. е директор на „Пътнически превози” към БДЖ.
– Г-н Петков, смятате ли, че новосъздаденото дружество „Пътнически ж. п. превози“ ООД ще се измъкне от беднотията на БДЖ?
– Наполеон ли беше казал, че всеки народ си заслужава управата? Така и всяка държава си има своето БДЖ, железницата, която може да си позволи. Железниците в повечето страни са държавни и нивото им съответства в голяма степен на нивото на държавата. България се измъква и железницата ще се измъкне. Тя ще има по-добро бъдеще в Европейския Съюз, където има общи норми за общуване между държавата и железницата.
– Ще станат ли някога Българските железници като Дойче Бан, които са предпочитан транспорт от германците?
– Надявам се. Ние имаме подписано споразумение с Германските железници. С помощта на Дойче бан ще подновим влаковете и на даден етап може да създадем смесено дружество. Вече закупихме 100 немски вагони втора употреба. Предстои да получим възможност да ползваме немската информационна система ЕПА за резервации в Западна Европа. Когато получим достъп, пътуването на хората, които тръгват от България, ще бъде 100 процента осигурено. Пътникът ще се качи на влака и ще го смени колкото пъти трябва до крайната цел на маршрута си, като ще има осигурено място за всеки от международните влакове, с които ще пътува.
– Българинът пътува ли с влак в чужбина?
– За съжаление равнището на нашите международни влакове, които тръгват от България, не е добро. Скоростите им са катастрофално ниски както на наша територия, така и в Сърбия, в част от Унгария… Освен това вагоните не са съвременни. Единствени влаковете между България и Гърция са на европейско равнище. Те имат климатизирани спални вагони и завзеха съществен дял от пазара на превозите. До неотдавна хората се возеха на автобуси по този маршрут. А сега за 10-15 дни напред всички места в спалните вагони са продадени.(pull)Средна скорост на влаковете в БДЖ
65,2 км в час – на „ускорените бързи” влакове.
54 км в час – на бързите
41,5 км в час – на пътническите(/pull)
– Каква е цената на билетите за този влак?
– Много е добра. 47 евро струва билетът със спалното място до Атина, което е с няколко евро по-малко отколкото за автобусния билет. Тези влакове са удобни и защото са по-бързи от автобусите. Тръгваш в 17,30 часа от гара София и сутринта в 6 часа си в Атина. Значи трябва първо да постигнем скорост, за да станем предпочитан транспорт. Защото какво значи да пътуваш 37 часа от София до Париж и да се прекачиш два пъти. Ще кажеш: „Благодаря, по-добре да платя 100 евро отгоре и да тръгна със самолет.“ Голямата загуба на време е първото, което отказва хората да пътуват с влак. Когато високоскоростната железница стигне до България (защото аз съм от оптимистите, които вярват, че това ще се случи), ще пътуваш с 300 км в час и ще вземеш разстоянието София – Париж за 2 часа и 40 минути.
– Но дори да оправим нашите ж. п. линии за високи скорости с отпуснатите пари от фондовете на ЕС, как ще заобиколим Сърбия, чиято ж. п. мрежа е в ужасно състояние?
– През 2009 г., когато стане готов вторият мост на река Дунав при Видин, се надявам да не се налага да прескачаме Сърбия, а да пътуваме директно само през държави от Европейската общност. След моста главен транспортен европейски приоритет за страната ни е изграждането на инфраструктурата по пътя към Солун, Гърция. И това е нормално, защото България, Гърция, Румъния до Унгария са все страни-членки на ЕС.
– В кои влакове включихте новите 100 германски вагона?
– 10 са интерсити вагони, с ниво каквото имат интерсити влаковете в Германия. С тях композирахме два влака. Единият, “Чайка”, пътува от София до Бургас по Подбалканската линия, а другият “Диана” – от София до Ямбол през Пловдив. Влаковете са напълно като интерсити влаковете, които пътуват в Германия. Липсват им само бар-бистра, каквито има в германските интерсити влакове. В момента обявяваме търг за такива вагони, които са комбинирани с първокласни места.(pull)90 процента от пътуващите с влак са ученици, работници и социално слаби. Железницата ще превози 34,5 млн пътници тази година, което е с милион и половина повече от планираното. Държавата поръчва „социалните пътувания” и плаща половината от себестойността на билетите за тях.(/pull)
– Различна ли е цената на билетите за тези влакове?
– Не, но когато успеем да направим истински интерсити влакове, тогава и цената ще се промени.
– Нали нашите са същите като немските?
– Интерсити влакът предполага не само друг комфорт, но и друга скорост. Когато я постигнем, самият пазар ще реши цената на билетите.
– Приключи ли БДЖ със старите тоалетни, от които всичко пада на релсите?
– Не, не сме свършили. Имаме програма…
– Но нали България е в Европа?
– Европейски са 100-те вагона, които внесохме от Германия. Повечето от тях са с така наречения затворен тип система. При нея под тоалетната има резервоар, в който се събират отпадните води. След това те се почистват със специални устройства.
– Колко такива влакове пътуват в България?
– Такива са всичите 25 мотриси „Дезиро“ и почти всички от новите 100 германски вагони, втора употреба.
– А германските, които не са с такава система, какви са?
– Тоалетната се изхвърля навън…
– Къде другаде в Европа има такива тоалетни?
– На много места. Навсякъде има такива вагони. Само новите влакове са със съвременни тоалетни. А най-модерната, писъкът на модата за влаковете, е химическата тоалетна. Тя вместо с вода се зарежда с химикал и измиването и обезмирисяването са по-добри. Такива има във високоскоростните влакове, но също не във всички.
– Вярно ли е, че нашите влакове не ги пускат в Европа, защото вагоните ни били с най-стария тип тоалетни…
– Не, няма такова нещо. В Германия също има такива вагони. Причината е друга. Ако искаш да направиш екскурзия до Европа и искаш да наемеш вагон, който да те закара до Виена, после да се прикачи към влак за Мюнхен и т.н. както беше преди, на този вагон трябва да му намерим влак. Но нашия вагон е за скорост 140 км. в час, а влакът се движи със със 160 км.в час.
– А новите вагони, които купихте?
– Някои от тях – интерсити-вагоните – могат да се включат във всички влакове, защото са за 200 км. в час.
– Увеличавате средно с 8% цените на ж.п. билетите за дългите и средни разстояния. Ще поскъпне ли и пращането на колет по влака?
– Тяхната цена ще се промени със същия процент като ж.п. билетите.
– Тоест на дълги разстояния с 5 до 10%?
– Не, със среден процент ще се увеличи цената на всички колетни пратки. Но конкурентите ни – куриерските услуги – увеличиха цените на колетните пратки в пъти.
– Но не можете да направите бърза услуга като тази на Ди Ейч Ел?
– Има случаи, в които сме по-бързи от Ди Ейч Ел. Подаваш си колета на гарата в София, той заминава след час, а получателят го получава на гара Бургас след 6 часа. Нека Ди Ейч Ел да ти направи толкова бърза колетна услуга. Неудобството е, че трябва да ходиш до гарата, но ние осигуряваме и комплексна услуга – возим от врата до врата за големи клиенти.
– По-евтино ли излиза да пусна колет по пощата?
– При нас е по-евтино.
– А сигурно ли е? Пощите губят пратки или ги доставят разтворени и с липси…
– Абсолютно сигурно е. Ние въведохме такса обявена стойност. Например една фирма изпраща пратка с ризи и декларира, че стойността й е 1000 лева. Плаща за това 15 лева такса. Но ако се загубят ризите ще възстановим цялата сума от 1000 лева, колкото тя е обявила, че струва пратката. Откакто въведохме тази такса, никой кондуктор или железничар не смее да пипне колетите, защото виновното длъжностно лице плаща обявената сума. Вече нямаме нито една жалба за изчезнал колет.
– Ще се промени ли цената на спалните места и кушетите?
– Не.
– Пътниците оплакват ли се от отоплението във влака тази година?
– Средно дневно от 660-670 вагона имаме по 6-7, които имат проблем с отоплението, което е в рамките на нормалното. Най-интересното за подвижния състав е, че досега нямаше специализация във влаковете. Но с новите влакове с германски вагони въведохме твърди състави на композициите. Такива ще бъдат двата влака с интерсити вагони – „Чайка“ и „Диана“. Всички останали ускорени бързи влакове са от рециклирани вагони и са в добро състояние. Освен това от останалите 40 германски вагона сме направили 7 бързи влака и тях също няма да ги пипаме. Пуснахме ги по всички главни направления. В бъдеще, когато се наложи ремонт, влаковете ще се обслужват като композиции, а не като отделни вагони. Досега, когато от влак с 5 вагона се повредят два, те се изваждаха от влака и се заменяха с вагони от друг влак, ако излезе още един вагон от строя и той се сменяше и така влакът ставаше шарен – с разнотипни вагони. И пътници, платили една и съща цена за билет, пътуваха в различни вагони при различни условия и комфорт, което е недопустимо.
– Как ще решите проблема с гратисчиите и с договорките между пътници и кондуктори?
– Въвеждаме преносими компютри в крайградските влакове, където имаме най-големи проблеми. Обявен е търг за доставка на лаптопите, с които ще се издават билети във влака. Компютърът е окачен с каишка на врата на кондуктора и той само с няколко манипулации за секунди ще издава билета. Така ще се подобри отчетността, ще се намалят възможностите за кражба и корупция. Когато започнем да издаваме електронни билети във влака, ще променим и тарифите. Няма вече да има оправдания пред контрольорите: Ама аз дадох левче на кондуктора (когато билетът струва 2 лева). С тези компютри, ако се хване пътник без билет – дал не дал пари на кондуктора, ще бъде глобен.
– В по-хубавите влакове – мотрисите „Дезиро” – ли ще въведете такава компютърна продажба на билети във влака?
– Във всички влакове. Защото не можеш да се возиш без да заплащаш нищо. Сега цената на билета е 10 пъти под себестойността му. И да махнете Петков и да сложите десет по-качествени Петковци, не можете да промените факта, че вагоните са тези, че скоростите, с които се движат влаковете, са такива, нито закъсненията заради повредите по железния път и по локомотивите. Това е ситуация, която съществува и която започваме да променяме – ето намалява се процентът на закъснения, вкарваме нови вагони.
– Но втора употреба?
– Втора употреба, но хубави вагони. Какво значи втора употреба – цяла България се вози на втора употреба коли. Ние взимаме от Германия втора употреба автомобил и той е по-добър, отколкото да се возиш на трабант… Ще минем през този преходен период. Българинът трябва да разбере, че когато нашето равнище на живот се изравни с европейското и ние започнем да получаваме заплати като европейците, той може да плаща билети като тях… Защото в Европа билетите за влак са колкото за самолет. Тогава вече ще можем да си позволим да купуваме и съвсем нови вагони и влакове, за да изравним качеството на обслужване. Но това ще стане, когато се поднови ж. п. мрежата, за да излезем нормално на транспортния пазар. Тогава вече може да се очаква и по-съществено подобряване на качеството, по-мащабни инвестици от превозвача, бил той държавен, частен или със смесена собственост. Защото сега, когато те возя с 60 км. в час оттук до Варна, в какъвто и влак да те сложа пак няма да си доволен.