Ох, дядо попеее – тайните рисунки на Стоян Венев
Не само карикатурите на Тодор Живков от Тодор Цонев останаха скрити през годините на соца. От чекмеджето излязоха и еротичните рисунки на Стоян Венев. Неотдавна имаше изложба и излезе каталог на тези картини, запазени от колекцията на Богомил Райнов.
През 1962 или 1963, както пише Богомоил Райнов, той научил, че Стоян Венев тайно рисува голи тела, еротика и, както се изразява писателят – „по-срамотни изображения”. Самият Райнов в Париж е имал възможност да разглежда много подобни произведения на художници. Но социалистическия морал няма как да допусне такива изложби.
Стоян Венев признал пред Райнов, че рисувал и после изгарял много от тези свои рисунки. Райнов, който бил и колекционер, подскочил. Стоян Венев обяснил, че се опасява да не ги намерят жена му, дъщеря му. И с право, защото някои изрисувани от него сцени са скандални за онова време. И сред рисунките има секс сцени с жена и мъж, който очевидно е автопортрет на художника. Няма как да не се страхува някой от близките му да намерят тези картини.
И тук се намесил Богомил Райнов, който започнал да ги събира като колекционер. За да излязат на бял свят повече от половин век по-късно.
Преди 2 години също имаше изложба в София, на която се появиха няколко рисунки от Стоян Венев със секс сцени, от частна колекция. Но колекцията на Райнов е с над 100 подобни рисунки, а много още не са видели бял свят.
Има и няколко албумчета с по 50 рисунки на секс сцени с поп като персонаж. Тази попска секс серия е голяма тема на художника. Може да се предположи, че като дете на село край Кюстендил някъде през прозорче, процеп, е видял попа да върши такива „срамотни” работи с някоя булка и това се е запечатало у него за цял живот, за да се превърне в серия рисунки след години.
Когато заради художника спираха движението…
Венев e бил много популярна фигура в обществото през 60-те и 70-те години. Не само с живописта си и закачливите си карикатури в „Стършел”, които често представят същата еротична тема, но без разголване. Самият Венев е живописна и разпознаваема фигура. Това е време, когато няма интернет, няма таблети, смартфони, няма тв шоу програми, няма видеомагнетофони вкъщи.
Изображенията идват до хората главно отпечатани на хартия – вестници, книги, каталози. Редките появявания на Венев по телевизия и на снимката му във вестници са били достатъчни, неговия образ с характерната бяла брада, светли очи, да стане познат в обществото.
Пишещият тези редове си спомня като ученик, как милиционерът-регулировчик на Орлов мост, където живееше художникът, като го видеше да се задава да пресече булеварда, с бастунчето, с дънки (колорит за белобрад човек в онова време), веднага, ухилен до уши, спираше движението и даваше път, специално за Венев. Старият художник, на свой ред усмихнат от жеста, поздравяваше и се прибираше вкъщи над сладкарницата.
Време, когато художници и карикатуристи ги разпознаваха по улиците. Не търсете тук носталгия по соца и идеология, просто друго време.
Автор: Иван Бакалов
