Тръмп пак поднесе изненада – този път с отстъпление в името на свободната търговия с ЕС

Иво Инджев

Неочаквано за всички – може би и за самия Тръмп, който изглеждаше повече от сериозен в намеренията си да за мита и санкции срещу (не)приятелска Европа (окачествена от него като враг само преди няколко седмици) – мисията на превърналия се в посмешище напоследък председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в САЩ с цел предотвратяване на трансатлантическата търговска война се оказа успешна. Юнкер се прегърна с Тръмп (вкл. и най-буквално), стиснаха си ръцете и се разбраха “по братски” в духа на десетилетното сътрудничество между Америка и Европа, свързани от общи победи в две световни войни и от триумфа им в студената война срещу империята на злото, както Роналд Рейгън нарече СССР в навечерието на неговото разпадане.

Непредсказуемият Тръмп отново се доказа на попрището на изненадите, но този път в положителен смисъл, произнасяйки се срещу търговската война със западните съюзници на САЩ. Това е отлична новина за разклатеното от самия Тръмп западно единство. Тя със сигурност произвежда шок и ужас в Кремъл, където не можеха да се наситят на шампанското в чест на американския президент от избирането му през 2016 г. до вчера, когато идеите му за рестрикции и мита върху вноса от страни от ЕС докарваха Путин и обкръжението до екстаз.

И още нещо: вместо Русия и Китай да се обединят срещу САЩ и да разцепват западния съюз, както с примляскване от удоволствие обясняваха “неизбежното” домораслите ни (гео)политически коментатори, става точно обратното. При това особено интересен е аспектът от преговорите между Юнкер и Тръмп, от който става ясно, че резервите на Тръмп спрямо китайската търговска експанзия остават, но отпадат по отношение на ЕС. Вместо Китай да се вклини между САЩ и Европа, прониквайки алтернативно на еврейските пазари с настъплението си през по-бедната й източна част, Пекин се натъква на възстановяване на единодушието между Белия дом и Брюксел.

За да не прозвучи горното като проява на прибързан и прекален оптимизъм, редно е да запазим и скептичното си отношение към неочаквания развой именно защото би трябвало да е логичен, но е неочакван. Той е такъв заради резките амплитуди в поведението на Тръмп. Постигнатата прегръдка с Юнкер от негова страна вчера изглежда като поредния обрат в политиката му, зависещ изцяло от похватите му на бизнесмен, който нагнетява предварителната си позиция, за да постигне накрая желаната от него цена на сделката.

Тръмп постъпи така този месец и на срещата на върха на НАТО, слагайки на масата нереалистично високи изисквания за повече от двукратно увеличаване на разходите на страните от алианса, за да констатира накрая лична победа при споразумението за завишаване на тези разходи с 33 милиарда долара, довело до оттегляне на заплахата от евентуално оттегляне на САЩ от атлантическия пакт, която се привиждаше на мнозина коментатори преди това.

Няма как да знаем дали досегашните заплахи на Тръмп за война с ЕС на терена на търговията са били съзнателна тактика, целяща отстъпки при предизвикани по този начин кризисни преговори с Брюксел или той просто си е променил мнението, както направи спрямо комунистическа Корея и нейния диктатор Ким Чен Ун, когото в рамките н броени месеци Тръмп превърна от боксова круша в плюшено мече за гушкане.

Факт е, че от Тръмп може да се очаква всичко. В случая е за добро. Мога да се обзаложа, че дори и от Москва ще аплодират лицемерно (в духа на твърденията на Путин, че Русия не иска да разделя Запада, а да си партнира икономически), надявайки се един ден Тръмп да се извърти по същия неочакван начин и спрямо санкциите срещу шайката на самия Путин. Това е нещо, което никой не може да изключи на базата на трупащите се доказателства, че стопанинът на Белия дом обича да изненадва и да има последната дума по всякакви въпроси независимо от това, дали изпада в противоречие с позицията си от предишния ден.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.