Как харчат парите по програма „Еразъм+”? Щедри са за ММА борби и софри

Слабо известният Център за развитие на човешките ресурси тихо разпределя бюджет от 150 млн. лв.

Програма „Еразъм+“ е за образованието, а в България с нея финансираха ММА борби. Центърът за развитие на човешките ресурси разпределя 150 млн. лева. бюджет. Снимка: Васил Николов

Колко хора са чували за програма „Еразъм+“? Колко знаят, че има Център за развитие на човешките ресурси и какво прави той?
Сигурно не много. А става дума за ключови за обществото и държавата институции с бюджет 150 млн. лева.

В контекста на приключилото българско председателство, особено внимание отново бе обърнато на мерките за борба с корупцията.
Работата на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и нередностите в него е засягана спорадично в няколко медии, изнасяни са скандални факти. Дали някой е проверявал тази информация и какви са резултатите?

Центърът за развитие на човешките ресурси е сменил много управления, но винаги остава извън радара на медийния и обществен интерес, въпреки че това е агенцията, която управлява най-голямата образователна програма на ЕК – „Еразъм+“, предлагаща учебни мобилности за над 4 милиона европейци от различни възрастови групи. Тя е наследник на предходната програма – „Учене през целия живот“.
Популяризирането на програмата, обаче, е сведено до минимум, а ЕК едва ли пести пари от това информацията да достига до повече потенциални бенефициенти, които да се възползват от нейните възможности.

Шофьор-колоездач за шеф

Някои публикации в медиите посочват притеснителни тенденции в управлението, назначенията, проблеми с проекти и тяхното оценяване, нарушения при обществени поръчки. Някои може би помнят едно от тези скандални назначения отпреди 7 години – на Митко Шалев, назначен за шеф на центъра, а за него съобщиха в парламента, че е бивш шофьор на министъра на образованието Сергей Игнатов или на Нов български университет, където ректор е бил министърът. Игнатов отрече, че му и бил шофьор, а изтъкна, че Шалев е шампион по колоездене.

Момент от честването на 30 години програма „Еразъм“, за което са похарчени 100 000 лв. Снимка: Васил Николов

На 1.06.2018 г. отново е подаден сигнал от трибуната на Народното събрание. В него отново се описват съмнителни назначения в агенцията. Не е ясно дали са извършени проверки към момента, но това говори за тенденциозна немарливост при назначения в центъра, особено в ръководството му.
Дали новосъздадената структура против корупцията КПКОНПИ е запозната с многократно изнасяната информация в различни медии, включително и по време на парламентарен контрол?

Бегло проучване какво става в Центъра за развитие на човешките ресурси показва стряскащи неща.
Първо, съвсем накратко за програма „Еразъм+“.
Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм+“ е създадена през 2014 г. и е с период на действие до 2020 г. Основната задача е да се гарантира ефективно взаимодействие между всички сектори в сферата на образованието, включително обученията на всяко едно ниво, както и спорта сред младите. Мащабът е сериозен – програмата подкрепя дейности в училищното и висшето образование, професионалното образование и обучение, образованието за възрастни и колкото и широко и неясно да звучи – младежкия сектор.

Ключова цел за програмата е изграждането на стабилни партньорства между образованието и бизнеса за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността, като същевременно насърчава заетостта, със специален акцент върху борбата с младежката безработица. Програма „Еразъм+“ включва три основни дейности: образователна мобилност за граждани, сътрудничество за иновации и обмен на добри практики и може би най-важната – подкрепа за реформиране на политиките, която има за цел да улесни модернизацията на системите за образование и обучение, чрез изграждане на политическо сътрудничество между държавите-членки.

Официалната оторизирана институция от Европейската комисия и националните власти, която управлява програмата у нас е Център за развитие на човешките ресурси.
Забелязва се типичната за подобни институции сложност на материята и трудна достъпност до информация. Приемното време на Центъра е събрано в едва 4 астрономически часа седмично. Веднъж в понеделник, от 09:30 до 11:30 и в петък, от 14:00 до 16:00 ч. Защо тази ключова институция, боравеща със сложна материя от национално значение и бюджет, надхвърлящ 150 милиона, е толкова недостъпна?
Ако се обадите на телефон, посочен на сайта, не толкова любезно ще ви посъветват да четете, защото всичко си го пишело на страницата в интернет.

Някои въпроси, на които вероятно отговор трябва да даде директорката Татяна Калканова. Основният въпрос не е за нейното минало, макар то да е интересно (била е депутат от НДСВ) и спорно от гледна точка на квалификация и компетентност за тази работа.
Настоящето в Центъра обаче е далеч по-любопитно и тревожно.

Как е направен изборът и въз основа на какво е взето решението за

партньорство с европейското първенство по ММА

(бел. ред. – вид боен спорт, който по същество е свободен бой с юмруци и ритници)?
Парите за това са осигурени по перо „Мерки за информация и публичност“, а сумата възлиза на почти 30 000 лева. Изпълнителният директор Татяна Калканова е присъствала и на церемонията по откриването, редом с министър Дашева и президента на федерацията по ММА Станислав Недков. Тук ще добавим само едно уточнение. Съпруга на Станислав Недков е Юлиана Дончева, която, заедно с Татяна Калканова, са бивши депутати от НДСВ. Няма нищо нередно, просто това са случайни факти.

Идеята, че подобна спортна надпревара трябва да популяризира най-голямата образователна програма на ЕС е доста спорна, а ефективността от това действие е неясна. Читателите да преценят сами. Хора от сферата на образованието смятат, че подобни финансирания се отпускат редовно, а основно изискване е да си от „приближените“.

Прожекцията върху сградата на ЦДНА за честването на 30 години „Еразъм“ струва 40 000 лв. Снимка: Васил Николов

Ето още един пример. Необходимо ли е да бъдат похарчени умопомрачителните 100 000 лева за честването на 30 години „Еразъм+“? Разбивка по пера е предоставена едва след разследване на Mediapool и намесата на МОН. Съвсем очаквано, всичко в нея е скандално. Всеки печатар ще каже, че с банери на стойност 13 400 лв. е някаква фантастика. Колко необходима е била 3D прожекцията на анимираната история на програмата върху стената на Военния клуб и то на стойност почти 40 000 лева!? За толкова пари Кристо може да опакова парламента или поне сградата на Центъра за развитие на човешки ресурси на ул. „Граф Игнатиев” 15.

Платени са 8000 лева за видео заснемане, които са достатъчни за производството на 10-минутен късометражен филм. А същата сума е дадена и за наем на LED екран. За справка, с 8000 лева може да бъде закупен такъв, а не взет под наем!

Кетъринг на събитието струва над 10 000 лв. Айде, известна е гурме културата на работещите в администрацията и постоянният глад, който ги гони. Това си е навик, срещу него мерки трудно могат да бъдат взети. Според очевидци, цялото събитие е било просто „маркирано“ и съвсем умишлено не е потърсено медийно отразяване, което е абсурд – защо тогава се прави такова честване?

Това бяха примери за спорно отпускане на средства за външна дейност, скандално пилеене на пари за вътрешна дейност. Но ето примери с назначенията в Центъра за развитие на човешки ресурси. Двама юристи работят там на щат, но въпреки това Центърът се обслужва и от две големи юридически компании, на които се плащат огромни хонорари. Защо?
Добре позната в България е стратегията за назначаване служители на ключови позиции, които не притежават необходимия ценз, но са верни.

За ръководител на отел „Контрол на измами и фалшификации“ е назначена г-жа Димка Михайлова. Същата през 2012 г. е кандидатствала по няколко проекта и е предоставила фалшиви отчетни документи за пътни и дневни разходи, а след като това е разкрито, е върнала парите, става ясно от някои публикации отпреди години. Днес Димка Михайлова, без съответното образование за длъжността, е шеф на отдел в Центъра, спира фалшификациите и измамите.

Центърът е поредната важна, но „невидима“ за обществеността институция, която е отговорна за повишаването на квалификацията на преподавателите, за подобряване на системата на образованието, за гарантирането на знаещи и можещи бъдещи поколения…

След публикациите в медиите би трябвало да има компетентни органи, които да разследват всичко. Макар и късно, обществото поне трябва да знае какво е позволило да се случва през всички тези години, къде са отивали парите, предназначени за образование?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.