Втора ръка, ремонт и постно – как да намалим вредното влияние върху околната среда

Илюстрация: Плъглеспауър.ком

Икономика на рециклирането. Всъщност това е бъдещето за всички. Отделни хора, компании и дори държави правят стъпки в тази посока, но е нужно много повече.

Някои световни марки наистина се събуждат от съня на парниковите емисии и можем само да се надяваме, че потребителите ще ги подкрепят. Наскоро една добре известна мебелна корпорация започна да приема в свой офис в Австралия мебели, които собствениците иначе биха изхвърлили, и да изплаща ваучъри. Тактиката цели да се намали потокът от милиони мебели към бунищата. Световноизвестна компания пък създаде бутилка за шампоан, 25 % от която е рециклирана от изхвърлена пластмаса по плажовете. Компания за спортни стоки направи обувка изцяло от пластмасови отпадъци в океана. Техен конкурент, независимо дали с цел да не остава по-назад, също започна да произвежда продукти, които могат да се ползват повторно за направа на други обувки или дрехи. Друга компания същевременно се ангажира да направи до 2025 г. всичките си пластмасови опаковки годни за повторна употреба, рециклиране или разграждане…

Макар че домакинството ни не е равнозначно на производствената инфраструктура на една компания, и то има важно участие в замърсяването или поддържането на околната среда. Ние също можем да се замислим какво например да направим с една стара мебел – как можем да я рециклираме, поправим, видоизменим и т.н. С всичко, като се започне от храненето, и се стигне до дрехите и ползването на битови предмети и консумативи, влияем много силно на природата.

Според Шведския институт за изследване на околната среда (2015 г.), потребителите, които купуват втора ръка „артефакти“ – включително мебели и коли, допринасят за спестяването на 12,5 млн. тона въглерод за година. Този обем парникови газове е равнозначен на количеството, което би изразходил самолет Airbus 380, за да обиколи 1100 пъти земното кълбо. Най-голямото количество спестени газови емисии според проучването е в резултат на купуване на втора ръка автомобили (10 млн. тона). На следващо място идват стоките за дома (21 млн. тона), електроника (650 хил. т.) и артикули за спорт и хоби (170 хил. т.).

Стимулирането на ремонта е основен двигател на икономиката на рециклиране. Oтново Швеция е страната, в която в момента се обсъжда възможността за опростяване на данъци за онези граждани, които поправят например колелото си, дрехи и обувки, вместо да ги изхвърлят.

Следват няколко обяснения за въздействието ни върху околната среда, както и лесни за следване примери как да намалим вредното въздействие върху нея.

1. Рационални в храненето

Изумително е, че здравословното за нас всъщност е здравословно и за околната среда. Съответно – което е вредно за природата, е вредно и за нас.
При производството на телешко, както и на пилешко например, се изразходват много изкопаеми твърди горива. Те се използват за пестициди и изкуствени торове за, да кажем, царевица за добитъка; за транспортиране и т.н.. За килограм телешко се отделят 30 пъти повече парникови емисии, отколкото за килограм леща. Пилешкото е по-ефективно в това отношение от телешкото. И за двата вида месо обаче се изразходва много повече вода, отколкото при добив на зеленчуци. Колкото и да е странно, зад всеки хамбургер стоят хиляди галони вода, както посочва образователен видео курс за храненето на Медицински факултет на университета в Станфорд. Не на последно място, добавя специалист по екология в лекцията, кравите и пилетата създават толкова много отпадък, че хората не знаят как ефективно да го унищожат. Торът, особено този от кравите, се заседява в огромни лагуни и може да замърси водата и въздуха на стотици километри. Един от най-лесните начини да бъдем дружелюбни към природата е да намалим употребата на меса като например телешкото.

Когато пазаруваме директно от малкия или среден производител, за когото знаем, че не ползва химикали в отглеждане на плодовете и зеленчуците, отново щадим околната среда. И в този случай органичните храни са не само по-полезни за нас, но и за нея. Винаги можем да се огледаме и за местен фермерски пазар. Местните храни оставят и по-малко от т.нар. „въглероден отпечатък“, тъй като са пътували по-късо разстояние, за да стигнат до нас.

2. Оптимизиране на гардероба

Дрехите втора ръка са многократно по-дружелюбни към природата, отколкото новите. При производството на само чифт дънки например се изразходват ужасяващо много литри вода. Компания, известна дънкова марка, е установила, че за производство на един от видовете им дънки се изразходват 3781 литра – като се започне от отглеждането на памук, премине се през производство и грижа от потребителя. За текстилни суровини, включително памук, поначало се изразходва много енергия. Дрехите не са водещ фактор, допринасящ за вредата от човешка дейност върху природата, но имат важен принос и по-точно, между 2 и 10 % според доклад на Европейската комисия. Една от водещите марки дрехи втора ръка у нас предвидливо цитира изследване на The International Journal of Life Cycle Assesment, че „закупуване на 100 артикула от магазин за дрехи втора употреба спестява ефекта върху околната среда от закупуване на между 60 и 85 нови дрехи“.

Илюстрация: Сумогарденър.ком

В тази насока можем да увеличим ползването на дрехи втора употреба. Друг вариант е да се въздържаме от купуване на излишни дрехи. Също така, време е да започнем да се замисляме дали можем да поправим или преправим дадена дреха, вместо да я изхвърлим. В мрежата е пълно с фантастични презентации за преправяния и поправка. Може би можем да използваме част за направа на други дрехи? Или да я дарим на някой, който би я харесал. Лесно можете да направите проучване има ли пунктове за събиране на дрехи в района, в който живеете. Червен кръст например са слагали на определени места в София контейнери за дрехи за нуждаещи се. Някои търговски вериги събират и стари дрехи.

3. Рационални в обзавеждането

Дали една мебел втора ръка може да е толкова красива и функционална, колкото една нова? Дори повече. Първо, можем да открием чудесни старинни или ретро мебели в различни магазини, или обявени за продажба в интернет.

Лавинообразен (буквално) проблем на световно ниво е изхвърлянето на счупени мебели. Както бе споменато по-горе, мебелни компании стартират акции за събиране на стари мебели и рециклирането, поправката или използването на части от тях за направата на нови. Можем да потърсим къде, освен на бунището, можем да оставим подобни ненужни вече мебели, самите ние можем да помислим дали може и как да съживим въпросната мебел или части от нея.

Добре е да знаем, че както сочи едно от малкото по рода си проучвания на австрийското правителство през 2003 г. дървото има най-малко вреден ефект върху околната среда, в сравнение с други алтернативни материали в мебелната индустрия. Трябва да се има предвид, че дървото е възобновяем ресурс, докато металът и пластмасата не са. Също така, употребата на дори малко количество от други материали при производство на дървени мебели (пластмаса, метал, лепило и лак) значително увеличава екологичния товар. Производството на така споменаваните неразградими метални и пластмасови материали е високоенергиен процес.

4. Потребление на пластмаса

Всички знаем призива „Не на пластмасовите сламки!“ и също – този против пластмасовите прибори и полиетиленовите торби. Но малко от нас го привеждат в действие. Освен че са вредни за природата, в повечето случаи тези пособия са вредни и за нас. Минаването на течност през пластмаса, като при пластмасовите сламки, особено когато течността е топла или студена, е вредно за организма ни.

Пример за нещо, което можем да променим? Макар че все още не са достатъчно популярни, се продават метални сламки, които можем да носим със себе си. Ако толкова много се страхувате, че може да хванете хепатит от чаши в заведение, лекари препоръчват да се пие направо от бутилката. Говорейки за пластмасови бутилки, знаете ли, че е добре да махате капачките им? Те не могат да се рециклират и само биха попречили за рециклиране на цялата бутилка при сортирането.

Можем спокойно да отказваме и капаците за чаши, които в някои вериги захлупват чевръсто. Друг малък пример за голяма промяна е да си носим (с добавен и малко непукизъм) метални прибори навън, в случай, че ни се наложи да се храним, а не искаме да ползваме пластмасови.

Наричат ги удобството, убиващо планетата. Борбата срещу петролния продукт на име полиетиленова торба е дълга и изтощителна (особено за океана, тъй като причинява годишно смъртта на 100 000 морски животни). Толкова по-лесно е човек да си купи торбичка (това нещо дори не заслужава умалително име) в супермаркета, отколкото да си напомни да вземе една или няколко платнени от къщи! А дори и да си вземе платнена торба, отново трябва да се преборим с импулса да сложим купените плодове или зеленчуци в малки политилиенови торбички. Наистина, доста по-неудобно е да носим отделните плодове в кошницата, без торбичка, после да ги наредим на може би не толкова чистия щанд, внимавайки да не ги сложим директно на него. Също така, изисква се усилие да се залепи етикет на две ябълки например, или ако се залепи на едната, да внимаваме той да не падне и да помним, че обозначава всъщност теглото на две ябълки. Всички тези усилия са досадни, но всяко едно от тях е важна победа. На излизане от магазина си представете торбичките, които не сте използвали, струпани накуп на бунището. Благодарение на вас сега там ги няма. Въобще, можем да си поставим за цел нулев отпадък при отделното пазаруване.

5. Електроника

Тук ще приведем един съвсем кратък, но красноречив пример. Знаете ли, че за производството на един смартфон може да се отделят около 75 кг. въглеродни емисии? Те са разпределени както следва, цитирани от аналитичния сайт Lifegate:

• Добив на сурови материали: 7 кг
• Производство: 45 кг
• Дистрибуция в магазините: 7 кг
• Употреба (зареждане на батериите): 13 кг
• Отпадъци: 1 кг

Още нещо. Електроуредите биват още наричани „сложни отпадъци“. Поради това, че изискват демонтаж, тяхното рециклиране като отпадък е по-сложно. Сред нещата, които можем да направим, е да се опитаме да поправяме своите, и когато можем – да си вземаме електроуреди втора ръка.

6. Изхвърляне на отпадъци

Докато изгарянето е спорен метод при управлението на отпадъци, то рециклирането е признат за като цяло безвреден и универсален метод. Трябва да имаме предвид кои материали основно биват рециклирани – това са метали като алуминий, от който са направени например кутийки за напитки, мед; пластмасови и стъклени бутилки и буркани; хартия, картон.

По-добре е да заделяме за рециклиране незамърсени с храна неща, като например хранителни опаковки. Ако има нещо замърсено, експерти препоръчват да се откъсне тази част от опаковката и да се задели неизцапаната, защото частта с храна не може да се рециклира. Също така, хартии, преминали през шредер, не са годни за рециклиране поради големината на получените късове. От гледна точка на вредата за околната среда, най-препоръчително за рециклиране е да заделяме полиетиленови торбички. Тези отпадъци за съжаление никога не могат да бъдат сведени до нула, те просто се рециклират до по-малки частици.

Освен да изхвърляме разделно, е добре да потърсим и място, където да изхвърлим отпадъците и те да бъдат рационално управлявани. Последното за съжаление липсва на немалко места в България. Важно е да знаем, че храната и хартията са сред т.нар. „възстановими“ материали, които могат да се ползват за наторяване. Добре е да проучим и има ли пунктове за рециклиране в района, в който живеем.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.