Косовският бумеранг може да разцепи Испания
От много векове Испания е многонационална държава и баските от Севера изчакват удобен момент, за да приключат дългогодишната си терористична борба за независимост. Ако сръбската област Косово стане самостоятелна, Каталония с удоволствие ще се възползва от правото си на самоопределение. В такъв случай Испания ще изгуби най-развитата си територия, която включва основната перла на страната – Барселона.
Историята на Каталония започва преди много столетия. Областта се обособява от Испания още през 9-и век, когато кралят на франките Карл Велики я отнема от арабите. По-късно там се създава Кралство Арагон, което през 1479 година се обединява с Кастилия и образува Кралство Испания, първоначално като уния, олицетворена от мон
арха. През следващите години областта запазва автономия, но Мадрид с всички средства се стреми да я ограничи.
През 19-и век движението за независимост на каталонците се засилва, но се засилва и централизмът на Мадрид. Каталонците се опитват да провъзгласят своя република – ефимерната Република от 1873 година, унищожена впоследствие с военна сила. Испанското правителство потиска всички опити да се промени федеративното държавно устройство, дори да се постигне що-годе видима автономност.
Автономията на Каталония е потъпквана най-сурово през периода от 30-те до 70-те години на 20-ти век, по времето на генерал Франсиско Франко. Създал унитарна държава, той възпира стремежа на баските, каталонците и галисийците към автономия и независимост. След смъртта му, през 1979 година Каталония се сдобива със собствено правителство (Женералитат), което става част от испанската държавна система – конституционната монархия. От този момент желанието за независимост се засилва.
Значението на Каталония за Испания е колосално. Каталонската столица Барселона е най-големият икономически, културен и туристически център в страната. В околностите на града са разположени предприятията с най-високи технологии, а стандартът на каталонците е най-висок в цяла Испания. При това положение нито десницата, нито днешното ляво правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро не са склонни да дадат независимост на областта.
„Десните сили в Каталония сключваха конюнктурни споразумения с управляващите в Мадрид и декларираха независимост. Левите сили в Каталония, напротив, винаги са отстоявали целостта на испанската държава, макар същевременно да защитават федеративния принцип в устройството й“, отбелязва авторитетният вестник „Паис“.
„Реално страната представлява демократична държава, която ще подкрепя целостта на страната, ако „старата“ десница не вземе реванш. В този случай приказките за независимост на Каталония ще се развихрят с нова сила. Крайнодесните в Испания имат силни позиции и се ползват с голяма подкрепа сред населението. Силни са обаче и левите, обявили се в защита на целостта на Испания. През март 2008 година в Каталония предстоят избори за парламент и левицата се нуждае от победа, за да запази федеративния характер на държавата“, пише „Паис“.
За голяма част от хората в Каталония независимостта е отдавнашен блян, обусловен и от етнически, и от икономически, и от исторически причини. Каталонският език например е нещо средно между испанския и френския, жителите на Мадрид не го разбират добре.
Запалянковците – фенове на футболния отбор Барселона – изпратиха послание до УЕФА с молба да приеме Каталония в своите редици като футболна федерация. Засега обаче силният каталонски представителен отбор може да играе само приятелски мачове.
Ако независима Каталония стане реалност, ще е много трудно да се прокара граница между тази област и основната част от Испания. Защото населението, което говори каталонски, преобладава не само в Каталония, но и в областите Арагон, Валенсия и Балеарски острови. Двете последни територии същевременно са донорски региони, тъй че Испания надали би се примирила с тяхната загуба. Всъщност тези райони може да се превърнат в „гореща“ точка или поне в „топла“.
Затова не е трудно да разберем защо много от политическите сили в Испания не подкрепят особено горещо независимостта на Косово. Това обаче явно е не особено ясно за един испански гражданин – върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана. Той беше сред основните идеолози на бомбардировките над Югославия през 1999 година и с всички средства набляга върху „уникалния характер“ на косовския случай. Герой със световно значение, Солана рискува да се превърне в човека, най-силно проклинан в Испания, защото със своята лекомислена сърбофобия ще даде сигнал за разцепление на собствената си страна.