Борисов се приземи от геополитиката в гасенето на местни политически пожари

Иво Инджев

Една катастрофа с много жертви на престъпно (не)поддържан път в българската провинция приземи “геополитика” Борисов обратно в центъра на истинските проблеми в държавата. Медените му месеци на международна совалка, западнобалкански помирител, посредник между Евразия и Европа (и прочее приписвани му велики роли) приключиха не само и не просто заради края на европейското председателство в София, а по най-естествени причини: стопанинът трябва да се грижи за къщата си дори и да е в дълга ваканция по широкия свят в рамките на скъп тур за овации от страна на други нации.

Вместо да гледаме репортажите от българските и международните летища с посрещане и изпращане на Борисов на път за поредната му международна среща, определяна от неговите апологети като “историческа”, се завърнахме към “битовизмите” на управлението му. Той отново е принуден да се занимава с всичко, що клати властта му. А напоследък това са нещастията, свързани с престъпната немарливост на властите, които си прехвърлят отговорностите за човешките трагедии.

Приземилият се Борисов сега е принуден да дава публични обещания за подробности от рода на коланите в автобусите, превозващи хора. В реч пред младежкия актив на ГЕРБ във Варна премиерът се закани, че няма да има вече компромиси: от 3 септември в парламента трябва да започне обсъждане на мерки, които да принудят превозвачите да сложат колани в автобусите.

Тази закъсняла загриженост, която е далеч от решението на въпроса за престъпната немарливост на взаимно обвиняващите се институции и строители за трагедията край Своге, не изключи обаче от репертоара на Борисов обичайното му самохвалство по темата за построените в периода на управлението му пътища. Нали той не отговаря за нещастията, а само за построените (с каквото и да е качество) километри асфалт!

Този човек явно никога няма да се отучи от навика си да натяква на “децата си”, че като техен родител изпълнява родителските си задължения. Иска всеки ден да му целуват ръка, че харчи европейските и българските обществени средства, но ако може да не му търсят сметка когато нещо се обърка и цената за това е масово убийство на невинни хора. Този манталитет буквално се родее с руския по отношение на московската претенция да бъдем вечно благодарни за 1878 г., но да не повдигаме въпроса за 1944-та.

Като стана дума за последното, Борисов не пропусна да се произнесе като “международник” в речта си във Варна. Изрази загриженост, че наоколо се правят учения, но не спомена, че става дума за най-голяма военна демонстрация на Русия, включваща района на Средиземноморието, от времето на СССР насам.

С други думи Борисов за пореден път се прояви като пожарникар, който гаси останките от изгорялата къща, а на бушуващия в съседство руски огън дори не смее да посочи подпалвача. Мила (междуна)родна картинка!

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.