„Дай 50 хил. лева, ще те режа на парчета!” Телефонните измами прераснаха в рекет

Снимка: Соху

Ако разпитате познати, съседи, приятели, ще се окаже, че почти всеки, особено в семейства с пенсионери, е ставал обект на телефонните измамници. И дори неведнъж, на повечето са им звънели по няколко пъти и продължават да им звънят.

Като правило в такива случаи обаждането до полицията е без резултат, оттам не обръщат внимание, смятат го за нещо маловажно. Само съветват да не се поддават хората, да не дават пари. Затова телефонните измамници стават все по-нагли и позвъняванията се случват все по-често. Напоследък преминават от измами към открит рекет да им дадат пари, придружени с кървави заплахи (какъвто е случаят описан по-долу).

Хората са убедени, че измамниците се добират до лични данни от банки и от телефонни компании като „Виваком”. Някои неща няма откъде другаде да ги научат. Пострадали са убедени също, че в някои случаи има съдействие или съзнателно бездействие на полицията.

Ето и един случай от новата мода сред измамите – „Дай пари или ще те режем на парчета!”. След тази история в e-vestnik ще пуснем и други и ще потърсим въпроси от полиция и телефонни компании. В опит да помогнем да се ограничи тази дейност,

превърнала се в епидемична престъпност в България

Пишещият тези редове станах обект на телефонни измамници, по-точно на серия заплахи по телефона да дам 50 хил. лева, иначе ще ме пребият, ще ми отрежат пръстите, ушите, ще ме режат на парчета и т. н.

Първо мъжки глас позвъня на стационарния телефон вкъщи и любезно попита дали са ни се обаждали телефонни измамници на този номер. „Аз съм Николай Петков, директор на отдел (не запомних какъв) от главна дирекция на МВР, на Лъвов мост”, уточни той. Тук още ми светна лампата, че може би става дума за измама – няма такава дирекция, има дирекция на полицията, не на МВР. Но тази грешка може да бъде поправена, в повечето случаи се представят съвсем „автентично”, без грешки. Човекът е любезен и звучи като полицай. Може би и бивши и настоящи полицаи участват в схемите, някои неща трудно може да ги измисли човек, който не е от системата. Отговарям му, че са се обаждали много пъти на майка ми, докато беше жива, а и на мен веднъж. Искам да видя какво ще стане.

После въпросният полицай Петков обясни, че са заловили група телефонни измамници, поради липса на доказателства съдът ги освободил. „Пуснахме ги, но – казва Петков – в техните тефтери го имаше вашият телефонен номер. Ние ги прослушваме, наблюдаваме и знаем, че всеки момент ще ви се обадят. Моля да ги задържите колкото може по-дълго”. Съгласявам се.

Човекът от полицията ми

дава свой телефонен номер в дирекцията – 02 99112

Моли ме да дам мобилния си телефон, за да освободя линията на стационарния. Давам го – той не е тайна за много хора. Той ме набира на мобилния и моли да остане на линия, за да слуша, ако се обадят.

След минута ми звъни стационарния, обаждам се като държа в една ръка мобилния до него. Женски глас проплаква, че е в болница. Би трябвало да ми е някаква и аз да реагирам. Аз питам: „В коя болница, какво стана?”, все едно съм наясно кой ми се обажда.
Намесва се мъжки глас, който взима слушалката и казва: „Аз съм д-р Миланов от „Пирогов”, оперирахме сина ви, сложили сме му три златни пирона в крака, много скъпа операция, трябва да дадете 50 хил. лева.”

Учудващо рязко смениха пола на пострадалия.

Правя се на луд и викам – „Чакайте, какво се е случило?”
Той обяснява: „Докараха го преди 10 минути, катастрофа”.
„Е кога успяхте да му сложите три златни пирона, като е преди 10 минути?” – питам аз.

И тук последва открито заплашителното:

„Виж какво, ние сме от телефонните измамници, приготви 50 хил. лева, ще дойдат пет души да ги вземат след малко. Ако не ги приготвиш, ще те пребият! Ще ти отрежа пръстите, ей! Знам, че имаш парите вкъщи, приготви се, няма да излизаш до банка!”

„Много филми сте гледали, да не сме в Америка. Откъде ще ви намеря 50 хил. лева?”, отговарям аз и се смея. Иска ми се да допълня: „Да не съм Ветко Арабаджиев или Бенчо Ролс-ройса?”

„Ще ти се обадя след 5 мин., приготви парите, ще те пребием”, заплашва той.

В това време другият слуша на мобилния какво говоря аз. Казвам му – „Чухте ли какво им отговорих?”. „Да – отговаря той – задръжте ги повече, като се обадят след малко.” „Ами какво повече?”, питам аз. След малко звъни пак онзи и заплашва: „Няма да излизаш, няма да ходиш до банки, имаш парите, идват до 5 минути хората. Ще те убием, ей! Ще те наръгам с нож в гърлото, лично! Ще ти отрежа ушите, пръстите, хуя!” – заплашва този.

Аз се опитвам още да го задържа, той затваря. Обяснявам на другия, който чака на мобилния, че онези идват. „Дайте си адреса, ние имаме готова група цивилни, чака, ще дойдат веднага” – казва уж полицаят, от което се уверявам напълно, че всъщност е от измамниците.

„Ами вие не ми ли знаете адреса, като ми знаете телефона? Защо не сте проверили? – питам.

„Ами няма време сега да проверяваме, дайте адреса, да дойдем” – казва той. Аз адрес не давам, затварям. Не че е трудно да се научи, но дотук с игрите.

Звъни пак онзи, който чака пари от мен и заплашва: „Ще те убия, ей, ще те режа на парчета! идваме! Тук сме вече!”. И в слушалката се чува тропане като по врата – рекетьорът допълва заплахите със звуково оформление. Със сигурност има лабилни хора, които ще се уплашат и ще се поддадат на рекета. Затварям му.

Звъни мнимият полицай – „Дайте адреса, искаме да ви помогнем, защо не го давате? Обадете се на номера, който ви дадох в дирекцията, да се убедите”. Не се обаждам, а му казвам: „Говорите от скрит номер и се представяте за полицай. Сега аз ще се обадя на познати полицаи, журналист съм, да се убедя, че сте от полицията”. Повече не се обаждат нито единият, нито другият.

Ако бях продължил играта, полицаят щеше да ме уверява, че хората му са дошли, чакат около блока да хвърля парите през балкона, за да арестуват измамниците-рекетьори.

Набирам 112

Обяснявам на жената, че съм жертва на заплахи, телефонни измамници се представят от полицията в комбина с други, които искат от мен 50 хил. лева, заплашват да ме пребият, режат на парчета и т. н. Искам да ме свърже с отдел в полицията, който се занимава с такива. Тя разпитва, записва нещо, пита в кой квартал живея и казва: „Ще ви свържа с Първо РПУ”. Чакам, чакам, след малко пак тя казва: „От Първо РПУ казаха да идете там, те ще ви разкажат схемата.” Казвам, че не съм пенсионер, няма нужда да ме просветляват, а че аз трябва да им разкажа като как действат, рекет и заплахи, новост някаква, дават и някакъв стационарен телефонен номер, уж в полицията, който може да се проследи.

Тя поне беше полезна, каза, че не трябва да звъня на този номер, защото сигурно е импулсен и ще се набутам.

Да ходя в Първо РПУ да ми разказват схемата? Или аз трябва да им разкажа на какво съм подложен и те да вземат мерки? Ами ако наистина ми дойдат такива вкъщи? Не е трудно да се намери адрес на когото и да е.

От дума на дума след този случай разбирам, че моят квартал „Изток” в София е обект на масирани телефонни атаки, де що има стационарни телефони са им звънели многократно.

(Виж още по темата тук:
„Полицията безхаберна и …стриктна – 3 истории които ни разделят от цивилизацията„)

–
Следва продължение с още случаи.