Константин Шушулов: Парното си остава най-евтино. Няма топлофикация, която да събира поне 50% от сметките

Снимки: авторката

Проф. д-р на техн. науки Константин Шушулов е председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Топлотехника“, защитил е две дисертации там. Бил е ръководител на катедра „Топло и ядрена енергетика“ и декан на „Енергомашиностроителния факултет“. Председател е на Общото събрание на Техническия университет в София. Автор е на учебници и публикации в областта на топлоенергетиката. Има специализации в Русия, Германия и Дания. Дълги години е бил ръководител в енергийния отрасъл, бил е председател на Надзорния съвет на „Топлофикация София“ и председател на Съвета на директорите на НЕК.

– Проф. Шушулов, защо токът за населението в Испания е по-евтин отколкото в България? Българи, които живеят и работят там, ни пратиха свои сметки за електричество и се оказва, че разходите на едно жилище, което не е газифицирано и се отоплява на ток, са по-ниски?

– Преди две седмици група експерти от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), „Булгаргаз” и от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) бяхме командировани, за да проучим електрическата борса, която е обща за Испания и Португалия. Срещнахме се с Европейския и Испанския енергиен регулатор. Премиерът е възложил до 6-8 месеца в България да бъдат създадени борси за търговия с електроенергия и с природен газ, каквито вече има в Румъния и Гърция. Надяваме се борсата да позволи в реални условия да се търсят най-добри цени за продажби.

– Разбрахте ли защо сметките за ток в Испания са по-ниски?

– Аз не съм убеден че цената на тока е по-ниска, по-скоро е колкото нашата. В Испания производството на електрическа енергия се извършва на основата на природен газ.

– Но тогава би трябвало да бъде значително по-скъпа, отколкото в България?

– Не и ако цената на природния газ е по-ниска. Испания няма природен газ и също като България внася синьото гориво. По единствената тръба, която идва от Алжир, минава по дъното на Средиземно море, Испания внася много малки количества газ, които задоволяват едва 5% от нейните нужди. Останалото количество се доставя с танкери като втечнен газ под високо налягане и с много ниска температура. Вносът е от няколко основни държави – Уганда, Египет и др. Обърнете внимание, че този газ пристига с танкерите в Испания и се насочва към големи предприятия, които го превръщат обратно в газообразно състояние и той тръгва по газопроводите в страната. Испания притежава 5 от общо 8 терминала в Европа. Договорите за доставка на втечнен газ са дългосрочни – 10-20 годишни при спот цена. Така че промените в цените на петрола и природния газ в световен мащаб не влияят на тяхното гориво. Другата благоприятна предпоставка за по-ниските цени е, че Испания е купила преди две години заводите за втечняване на газ в Египет и той вече не може да влияе на цената на газа. Всичко това дава възможност на Испания да има своя политика на определени цени за продължителен период, без те да зависят от конюнктурата на световния пазар.

– Защо и България да не върви по този път?

– Не е възможно, защото България има само едно вътрешно море – Черно море. А в Испания танкерите пристигат всеки ден с огромни количества втечнен газ. Дори след като го направи въздухообразен и го пусне по газопроводите, известно количество се насочва към Франция. Тоест Испания изнася газ за Франция. Въпреки това трябва да ви кажа, че цените на електрическата енергия в Испания не са ниски, не са по-ниски отколкото в България.

– Сметките за ток, които ни изпратиха, са по-ниски за аналогични апартаменти у нас, които се топлят на ток (б. р. – в Испания дневната тарифа за киловатчас е по-висока, нощната – по-ниска, а средно цената на тока с ДДС на киловатчас за потребителя там е 3 ст. по-скъпа отколкото в България)?

– Няма в Европа цена на електроенергията, ниска колкото българската. Спекулира се с издания на Европейския съюз, в които се посочват цени, приравнени към доходите на населението в съответната държава. Наистина сравнено с доходите цените на тока в България излизат високи и страната ни се подрежда напред в такава класация. Но какво да правим като нямаме достатъчно първични енергийни ресурси и трябва да и внасяме. Доходите на населението не влияят върху цените. Ние (ДКЕВР) се мъчим да ги задържаме. А цените си се увеличават от конюнктурата в света и в Европа.

Снимки: авторката

– Вие ги задържате?

– Трябва да разберат хората, че единственият орган, който прави дори непосилното за задържане на цените, е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Мъчим се да удържаме ситуацията да не излиза от контрола на доходите на населението. Въпреки това цените на енергията в България са високи за доходите на населението. Но другият вариант е да нямаме енергия.

– Не доведе ли до високи цени и приватизацията на електроразпределителните дружества, на които се даде право на висока възвръщаемост, по-висока отколкото на другите български енергийни фирми?

– Не мисля, че приватизацията на електроразпределителните дружества е довела до повишаване на цените като допълнителен фактор. Защото приватизацията и влизането на такива стратегически инвеститори беше направено с цел да се подобри електроснабдяването на средно и ниско напрежение в България.

– Но подобри ли се?

– Намаляха значително авариите в мрежите средно и ниско напрежение през последните три години, откакто в ЕРП-тата влязоха немският гигант EON, австрийската ЕVN, чешката CEZ. А това, че недоволството се повишава, е добър факт, който показва, че изискванията на потребителите се увеличават.
При приватизацията вероятно се направиха някои неща, които да направят нашите ЕРП-та привлекателни за големите енергийни компании. Нормата на възвръщаемост беше определена на 16%, което е горе-долу печалбата им, но само за три години, които изтичат в края на декември т. г. Ние смятаме от 1 януари да свалим нормата на възвръщаемост на собствения капитал на ЕРП-тата от 16 на 12 %. Така ще се осигурят допълнителни средства, които вместо да отидат като печалба у собствениците, ще могат да се инвестират в мрежата. Ще изискаме също да намалят енергийните си загуби с 3%.

– В момента колко са загубите?

– В приватизационните договори бяха записани загуби 23-15%, каквито са били през 2003 г. Но преди влизането на новите собственици бяха подменени близо 60% от електромерите и загубите реално бяха станали някъде под 20% още тогава. Сега загубите са значително по-ниски – от порядъка на 15-16%. През втория регулаторен период, който започва от 1 януари или от 1 юли за 5 години загубите трябва да стигнат най-добрите европейски образци – 12% сумарно за ниско и за средно напрежение. В момента даже тези загуби са по-ниски за някои региони. Но ЕРП-та правят някои номера.

– Какви номера?

– Понеже ел. енергията, която се купува от НЕК за покриване на загубите не е на регулирана, а на по-висока цена, ЕРП-та казват, че загубите им са ниски. Купуват малко количество енергия по високата цена, а останалото количество на регулирана цена. Ние обаче няма да позволим от 1 януари такива комбинации.

– Може ли да очакваме дискотека – „тъмно – светло“ около Нова година? Варненци посрещаха 2007 г. без ток…

– Разбрали сме се с електроразпределенията. Задължително ще осигурят дежурства на аварийни екипи, както имат и в момента в празничните дни. При наводненията и бурите през октомври, когато някои региони закъсаха и останаха без ток, ЕРП-та работиха безотказно без почивка дни наред, за да възстановят електрозахранването в засегнатите селища. Това, че някъде поради една или друга причина се е повишило напрежението над нормалните стойности, е във вреда на населението. Но досега са решени всички въпроси, свързани с плащане на щетите на консуматорите от токови удари по вина на енергото.
Зимните месеци ще бъде тежко. Но няма да допуснем да има дефицит от електроенергия. Дори да спре един хиляда мегаватов блок в АЕЦ Козлодуй, той ще се компенсира с пускане на други блокове в ТЕЦ Варна. Там три блока по 220 мвт са определени за студен резерв и според правилата за търговия НЕК може да санкционира собственика CEZ, ако нямат въглища за 20 дни да пуснат блоковете. Тези три блока могат да работят и с газ, но в този случай електрическата енергия би била с много висока цена. Нито ТЕЦ Варна, нито енергийната система на страната имат интерес варненските блокове да работят с газ. Но такава опция е възможна.

– Има ли вероятност да повишите цената на тока преди края на зимата?

– Не. На електрическата енергия в никакъв случай.


– А защо и при гърците сметките за ток са горе-долу, колкото у нас?

– Гърците имат страхотен дефицит на електроенергия. Те не са инвестирали нищо години наред в енергийния си сектор.

Снимки: авторката


– И пак поддържат сравнително ниска цена на тока?

– Гръцката електрическа електроенергия не е по-евтина от нашата.

– Защо някои топлофикации поискаха поскъпване на парното преди още да сте определели с колко ще се увеличи цената на природния газ от 1 януари?

– Те поискаха увеличение въз основата на поскъпването на газа с 4% от 1 октомври. Нямат нито юридическо, нито икономическо основание да искат това увеличение, защото ДКЕВР прецени, че то няма да наруши значително общия паричен поток на топлофикациите. Не знам какво ще стане от Нова година. В понеделник (10 декември) ще получим предложението на „Булгаргаз” за цената на газа и ще преценим дали е реално. Има обаче нещо друго – ако се увеличи значително цената на природния газ, за което се говори усилено от две седмици, би следвало да се увеличи цената на топлинната енергия. Но не е възможно увеличение само на цената на топлинната енергия, защото в топлоцентралите се произвежда комбинирано и електрическа и топлинна енергия. Значи, че трябва да се увеличи цената и на електрическата енергия. Поскъпването на тока, който НЕК изкупува задължително, защото е от комбинирано производство, ще доведе до увеличение на общата цена на тока и по цялата верига може да стигне и до битовите потребители. А мисля, че можем да намерим механизми да не го правим, особено през зимата.

– Не е ли малко надута цената на топлоенергията от топлофикациите?

– Надута е.

– Не разбраха ли топлофикациите, че цените се плащат до някакво поносимо ниво, когато то се надхвърли, сметките масово не се плащат?

– Това е така. Най-големият бич за топлофикациите е ниската събираемост. Няма дружество, което да събира поне 50% от дължимите суми. На книга имат парите, понеже е продадена енергията, но ги нямат в наличност. И непрекъснато растат задълженията им към „Булгаргаз”.

– Като воденичен камък, който тегли към дъното топлофикациите и „Булгаргаз“? Докато в един момент държавата нещо не опрости или прехвърли собственост срещу дълг?

– Но, от друга страна, не може цената на топлинната енергия да слезе под цената на горивото. Защото природният газ съставлява 75% от общите разходи на едно топлофикационно дружество. А газът трябва да се заплаща. Пристига от една тръба на Исакча – от няколко доставчика, но все руски природен газ.

– С увеличението на газа от 1 януари европейските цени ли ще стигнем?

– Не зная с колко ще е увеличението, но в момента имаме 30-35% по-ниски от средноевропейските цени на природен газ.

– По-ниски от средноевропейските цени, а с колко е по-скъп руският газ от газа, който Испания купува от Африка?

– А-а, не мога да ви кажа. В Испания не ни дадоха такива данни.

– Техните договори за доставка са дългосрочни, българските с Русия също бяха дългосрочни и ги предоговорихме, въпреки че изтичаха през 2010 г. Интересно е да се види на каква цена Испания е сключила своите дългосрочни договори?

– Самият факт, че основното количество електроенергия в Испания е от газови централи, показва, че природният газ е много евтин. Ние произвеждаме около 38 млрд. квтч. годишно, Испания произвежда 4-5 пъти повече и почти цялото количество с природен газ . Но, след като произвеждат електрическата си енергия с природен газ, значи той не е толкова скъп, колкото у нас. Защото ние, ако започнем да произвеждаме тока си с газ, ще отидем на двойно-тройно по-висока цена от сегашната.

Снимки: авторката

– Какви лостове има България, за да излезе от кризата на топлофикациите?

– Топлофикацията все пак си остава най-евтиното средство за цялостно отопление.

– По-евтино ли от природен газ?

– Почти наравно. Независимо че във вестниците пише, че е по-евтино да се отопляваш с газ. Единственото превъзходство на газа е, че можеш да контролираш къде да пускаш газ, коя стая да отопляваш. Докато топлофикация отоплява целия блок. Парното е неизгодно, заради подаването на топлоенергията с вертикални щрангове във всички апартаменти. Тоест не може да се хване конкретно консумацията за дадения апартамент и се изчислява с някакви приближени методи, които влизат в наредби за топлоснабдяването. И почват споровете – тая тръба не ми трябва да минава през апартамента. А тя го отоплява, защото минава оттам и е гореща… За новите сгради, където е направена разводка по апартаменти, до вратата има топломер. Той измерва колко топлина влиза в жилището.

– И там няма проблеми?

– Никакви. Няма проблеми с плащането на сметките. Докато при сградите с вертикална инсталация споровете са от естество – комшията ме краде.

– Не ли възможно да се промени инсталацията от вертикална в хоризонтална?

– Много работа е. Няма кой да плати – консуматорите не могат да си платят парното, какво остава за такава голяма инвестиция.

– Затворен кръг. Трябва да се даде Нобелова награда на човека, който реши проблема с българското парно?

– Има възможности за големите топофикации като София, Пловдив. Но Пловдив вече я приватизираха. Трябва да се даде възможност, който желае да построи източник, да го прави. Примерно да произвежда топлинна и електрическа енергия, но да продава на пазарен принцип.

– Сега забранено ли е? Топлофикация София притежава лиценза да снабдява София с топлоенергия и толкова?

– Не. На собствен риск може да дойде инвеститор и да построи две-три централи. Но трябва да си направи добре сметката. Защото, ако ТЕЦ София или ТЕЦ Изток произвеждат по-евтино, енергията на новия ТЕЦ няма да се продава. Начинът, по който продадоха Пловдив на австрийската EVN, според мен е много грешен. И ако така продадат Топлофикация – София, пак няма да имат ефект.

– Защото я продадоха цялата топлофикация ли?

– Да. Трябваше да продадат топлоизточниците отделно. Дори мрежата, ако искат, да я оставят общинска. На изхода на топлоизточника потребителят ще купува, ако цената е добра, ако не – ще купи от друг. Тогава ще има стремеж да намалят цената.

– Тоест в София, както имаме 4 топлорайона и във всеки има източници, може да има 4 собственика?

– Нека не бъдат четири, нека се даде възможност и на други да строят нови тецове…Тогава ще има конкуренция. Докато не се въведе конкуренцията в топлофикацията, тя не може да се оправи.

– Ще пуснете ли природния газ в топлофицираните квартали?

– Ние не сме го ограничавали. Напротив, ограничението наложи Общинският съвет на София. Мисля, че може да бъде пусната газификацията. Но не мислете, че отоплението с природен газ е по-евтино. Сега, както расте цената му. Лично според мен топлофикацията е най-евтиното отопление.

– Коя топлофикация? На въглища, газ, биомаса?

– Разликата между един голям и един малък град е голяма. Например във Варна започва строителство на два котела на биомаса. Там топлофикацията бе купена от френската „Далкия”. Ще видим какво ще получат там. Ще видим откъде ще купят сламата. Защото това не е да имаш нива и да изгориш сламата, а цяла година трябва да имаш слама, да я докарваш отнякъде. Регионът там няма да ти стигне….

– Не се ли увлече българският бизнес прекалено по ветрените генератори? Не трябва ли да се сложи ограничение на цената на тока от втора употреба перки?

– Като говорим за намерение и за експанзия, която правят чуждестранни фирми, има увлечение. Но всъщност нищо не сме направили и нищо не са направили тези фирми. Ние общо с малките ВЕЦ, вятърните перки, сложени тук там, имаме около 40 мегавата мощност. В сравнение с инсталираните 12-13 хиляди мегавата в Европа, това е нищо. А непрекъснато се говори, идват фирми. Никой обаче не е направил нищо съществено. Включително и с ветровите паркове. В Североизточна България, на Калиакра има по една сложена перка опитно. И най-интересното е, че независимо, че имат ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда), всеки човек може да заведе дело в Брюксел или в България и то да се проточи с години.

– Защо се одобряват проекти за перки на пътя на птиците?

– По принцип може да се строи и на пътя на птиците. В Германия, в Дания проблемът е решен като вятърните генератори се спират за месец и половина докато птиците летят в едната поска и същото се прави, когато се връщат.

– Коя енергия е най-екологично чиста, най-енергийно ефективна и най-евтина?

– В момента ядрената. Все още цените на ядреното гориво са добри, поносими. От друга страна, знаете че има много организации, които са против атомната енергия. Някои държави са против. Австрия, Италия затвориха всичките си АЕЦ (б. р. – Германия също ги затваря по програма). Но има вече едно прозрение в ЕС, че ядрената енергия няма алтернатива и тя трябва да се разрешава, когато е достатъчно безопасна.

– Погледът ви върху енергетиката на страната за 6-те години като шеф на регулаторната енергийна комисия?

– Аз имам поглед върху сектора отпреди да оглавя комисията и това много ми помогна. Но предизвикателството в комисията е, че трябва да решаваш въпросите професионално не само технически, но икономически и юридически. Електрическата енергия се подчинява на определени правила – тя не може да се складира – произвежда се и се консумира. От друга страна на мен лично ми е мъчно, че обществеността не може да разбере и някои медии подклаждат, че комисията си прави цените както дойде, а не съобразно обективните условия в страната и вън от страната. И третото, което не е добре е, че комисията се олицетворява с моята личност. Говори се за комисията „Шушулов”, а ние сме 13 комисари плюс 120 души персонал. Регулаторните комисии в другите държави са изключително уважавани, въпреки че и от тях има недоволни, имат и дела. В България се смята, че комисията е или спънка или панацея, която трябва да реши всички проблеми, включително и личните. Ние получаваме редица писма и жалби. Стремим се да ги проверяваме. Обжалванията срещу решенията на ДКЕВР във Върховния административен съд (ВАС) както от физически лица, така и от фирми, са безплатни. Всеки може да репетира на гърба на комисията дали ще му мине някаква теза пред ВАС. Но досега нямаме загубени дела във ВАС, а Европейската комисия дава много висока оценка на нашия регулатор в енергийния и водния сектор.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.