На Балканите тлее опасен огън
Западните институции може да изглеждат изплашени и нерешителни за собствените си членове, но към тези, които желаят да се присъединят към тях, са извънредно ефективни. Само погледнете въздействието на Европейския съюз върху Босна. От април 2006 година изглеждаше, че държавата, скрепена под влияние отвън преди повече от десетилетие, върви усилено към катастрофа.
А след публикации в медиите за очаквани нови сблъсъци босненците започнаха да се запасяват с олио и захар. Но вече не е така.
На 4 декември Европейският съюз парафира Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина, като остави настрана препирните около реформата в полицията. Тази първа стъпка по дългия път за членство в ЕС стана причина за всеобщо веселие. „Настроението се смени радикално, хората станаха по-големи оптимисти“, казва Осман Топчагич, босненският отговарящ за европейската интеграция.
Положителният обрат беше внезапен. На 19 октомври върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Мирослав Лайчак наложи закон, съдействащ за разблокиране на работата на правителството в Босна. Това смути босненските сърби, които ясно намекват, че може да търсят независимост като съседно Косово. Тази преобладаващо населена с албанци област се готви да обяви независимост от Сърбия догодина, след като преговорите за бъдещето й формално ще бъдат обявени за непродуктивни идната седмица. Като се има предвид неспокойството в региона – Русия се противопоставя на независимостта, но по-голямата част от Запада я подкрепя, някои се надяват, че НАТО може да внесе успокоение. Косовските южни съседи – Албания и Македония (която има голямо албанско малцинство), силно се стремят да получат покани за членство в Алианса на срещата в Букурещ през април. Но преди това трябва да бъде разрешен въпросът с гръцките възражения за името на Македония, както се казва и област в Северна Гърция.
Гърция казва, че иска окончателно разрешаване на спора, който тлее от години, в противен случай ще наложи вето на поканите на НАТО. Гърция предложи съседката й да се нарече например „Нова Македония“. Правителството в Скопие предлага да се присъедини към НАТО като Бивша югославска република Македония – сложна фраза, с която се представя на някои международни форуми. Това не е достатъчно, казва гръцкият външен министър Дора Бакояни. „БЮРМ не е сериозно име“. И толкова. Но разпалването на тлеещия огън на Балканите е сериозно.