Новата любимка на Саркози: млада, решителна, със северноафрикански произход

Хората не обичат Рашида Дати заради трудната реформа на съдебната система във Франция

Министърката на правосъдието на Франция Рашида Дати е от северноафрикански произход, изповядва исляма и въпреки гнева на магистратите се е заела с непопулярната реформа на съдебната система в страната. Снимка: Ройтерс

На вечерята в чест на Никола Саркози в Белия дом тя беше облечена с рокля на Диор и седеше на масата на краля по същия повод, но в Мароко. Миналата седмица тя беше в Китай с френския президент и отново до него тази седмица при държавното посещение в Алжир. Никой друг министър не следва „пътешественика“ Саркози като Рашида Дати,

неговият правосъден министър, и никой друг не е следен толкова отблизо от френските медии.

Рашида Дати е първият човек, изповядващ исляма, който заема толкова висок правителствен пост, при това е жена. Тя се превърна в емблематична фигура за усилията на френският елит да се „разкрепости“. Това превръща спорната й съдебна реформа в изпитание за нова Франция в повече от един аспект.

Историята на Рашида, както е описана в неотдавна публикуваната й книга „Ти бъди съдията“, прилича повече на тази на Барак Обама, отколкото на типичен френски министър. Едно от 12-те деца, отгледани в общинско жилище от неграмотна майка алжирка и марокански зидар, тя се издига и се дипломира като магистрат благодарение на твърдост, амбициозност и усилена работа, включително нощни смени като помощник-медицинска сестра.

Никола Саркози я взема под своето крило, когато е вътрешен министър (тя му е изпратила хладно писмо с молба за среща) и оттогава тя работи в неговия екип. Тъй като Дати беше назначена, а не избрана, дясноцентристката партия на Саркози се стреми да засили имиджа й, като я сложи на първо място в листата на следващите общински избори в буржоазния 7-ми район на Париж. Издигането на Рашида Дати предизвиква колкото възхищение, толкова и възмущение. Назначаването й не предотврати следваща вълна улично насилие в гъстонаселено от мюсюлмани предградие миналия месец. През същата седмица, в която хулиганите подпалваха автомобили, на улицата излязоха и съдебни служители, стачкуващи срещу плановете й да обедини съдилища. Робер Бадентер, сенатор социалист и бивш правосъден министър, каза, че никога не е виждал „толкова разтревожени и огорчени магистрати“.

Колкото и да е непопулярна, реформата има смисъл. Географията на френската съдебна система не се е променила през последния почти половин век въпреки огромните размествания на населението. В предимно селските райони има окръжни съдилища (tribunaux de grande instance) за по-малко от 150 000 души, а в големите градове един такъв съд обслужва над 550 000 души. В Лотарингия в Източна Франция десет районни съдилища имат по един съдия на пълно работно време, без да има достатъчно работа, а в две съдилища въобще няма съдия. За сравнение: някои градски съдилища имат доста недовършена работа. Дати планира да затвори 178 от 473-те районни съдилища, както и 23 окръжни съдилища и да преразпредели персонала.

Рашида Дати неизменно следва президента Саркози, който пък я подкрепя твърдо. За идеята му да повтори американския модел на етнически многообразна администрация министърката е с емблематично значение. Снимка: Ройтерс

Саркози ясно показа желанието си да поразклати съдебната система, за да ускори вземането на решения, да разшири достъпа и да сложи край на изолацията на някои съдии-следователи. Разследване на един от най-големите съдебни гафове във Франция напоследък – осъждането на затвор на 13 души, погрешно обвинени в педофилия в Утро – показа, че една от причините за грешката е фактът, че съдията-следовател е работил напълно сам.

Естествено, магистратите, засегнати от реформата, са разгневени. Членове на парламента, дори някои от партията на Саркози, са също крайно критични към плановете на г-жа Дати, и я обвиняват, че затваря съдилища без да се консултира. Изглежда и стилът на управление на г-жа Дати буди тревога. За краткото време, през което заема поста, вече от шестима членове от екипа й напуснаха.

Проблемът за критиците е, че съмненията в компетентността на г-жа Дати се сблъскват с непохватната нова политическа коректност на Франция. Обвиненията в расизъм вече витаят във въздуха. Доминик Сопо, председател на асоциацията за борба с дискриминацията „SOS Расизъм“, твърди, че враждебността към реформата на г-жа Дати се дължи на това, че тя е „млада, че е жена и е от северноафрикански произход. За съжаление този портрет предизвиква негодувание сред един френски елит от бели мъже над 55 години“.

Освен това се говори, че други жени от правителството са били засенчени от известността на Рашида Дати, като не на последно място е французойката от сенегалски произход Рама Яд, държавен секретар за външните работи и правата на човека, която беше изключена от делегацията, съпровождаща Никола Саркози в Китай.

Президентът Саркози стои твърдо до г-жа Дати още от началото. Той публично се възхити на етническото многообразие на администрацията на Буш в Америка и е решен – нещо похвално – да я повтори във Франция. И наистина, като се има предвид нейното емблематично значение, той не може да си позволи Рашида Дати да се провали.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.