България пак се изяви като повече полицейска, отколкото правова държава
Скандалът с арестувания вчера разследващ журналист Димитър Стоянов демонстрира за пореден път защо Румъния се откъсва напред в полето на уважението (и инвестиционното ухажване) на западните партньори пред България. Положението на румънския колега Атила Биро, поставен в същата унизителна ситуация както нашия сънародник с белезници, третиран от българската полиция като престъпник насред друго поле – полето край Радомир, предизвика мълниеносната реакция и закрила от страна на румънската държава. Тя изстреля отговорния за спазването правата на своите граждани тук румънски консул на мястото на позорището.
На практика румънският дипломат се е превърнал и в закрилник на българина Стоянов.
Българската държава постъпва по точно обратния начин. До вчера можеше да има място за съмнения относно някаква грешка, недоразумение или “липса на координация” в действията на различните органи на властта – униформени или цивилни. Такива бяха и първите сигнали от полицейска страна. Днес тези съмнения категорично бяха разпръснати. Българската държава категорично застава на позицията, че така им се пада на арестуваните журналисти, щом се пречкат в полицейските й нозе.
Мислите ли, че преди да се появи днес в обяснителен режим в телевизионно предаване шефът на борците срещу организираната престъпност Ивайло Спиридинов не е сондирал (макар и непряко) мнението на най-високото ниво държавата в лицето на Бойко Борисов, който обича да гори бушони сред ниските нива в администрацията си, за да си докара някой политически бонус сред някоя гилдия?
Не се съмнявам в личната храброст на полицая Спиридонов, но дълбоко се съмнявам, че изразява само собствената си гледна точка, когато смело хвърли ръкавица на журналистите и заяви, че не са нещо повече от другите граждани, т.е. че подлежат на арест и белезници както всички останали. С други думи, предизвикателството му не е лично мнение, а отразява онова състояние на отношенията власт-журналистика, което срина България на позорното 113 място по свобода на словото в класацията на “Репортери без граница”. Заяви им на репортерите на практика, че могат да продължат да регистрират това пропадане колкото си искат, но българската държава, подобно на унгарската например, пет пари не дава за това.
За подобна декларативност, формулирана като шамар за журналистическата гилдия, се иска политически и гръб и той със сигурност му е подсигурен.
Сред най-нелепите “аргументи” в защитната телевизионна пледоария на контраатакуващия в публичността и в дуела със журналистиката полицай е внушението, направено от него, че има нещо незаконно в това да се снима на публично място публично демонстрирана дейност – пък била тя и вършена под пагон. В закона за авторското право, който урежда тази материя, ясно е заявено в чл. 13., ал. 1, че съгласието на сниманите не се изисква, когато “изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично, или обществено място…”.
Ако не беше така, на журналистите трябваше изобщо да им бъде забранено да снимат длъжностни лица, особено униформени. Кой обича да го снимат по време на работа или изобщо в ситуация, когато има съмнение, че изображението му може да бъде използване срещу неговия личен интерес? Законът, преписан от чужбина така, че да заприличаме на правова държава, дава тази привилегия на снимащите именно с цел охраняване на обществения интерес от своеволията на “народните слуги”.
Сред снимащите обикновено, макар и не винаги, са предимно журналистите (или поне би трябвало да са). На тях сега се опитват да им отнемат това право. Декларативното твърдение на шефа на ГДБОП има стойността на подстрекателство, което окуражава всеки полицай, униформен или не, да арестува на воля журналисти заради упражненото иначе по закон от тях професионално (и гражданско също) право да документират какви ги вършат споменатите “народни слуги”.
Както се вижда, България е все повече полицейска и все по-малко правова държава. Което е логично – в крайна сметка на върха на държавата стои бивш полицай, а не правист. С кого да бъде солидарен – с неговите “момчета” полицаите или с някакви си журналисти сред останките от такива? Когато опре до въпрос на избор, защитниците на правовия ред сред журналистите нямат никакъв шанс срещу защитниците на полицейщината и белезниците.
Пък и колцина журналисти биха се събрали на протест: десетина, двайсет? Кой да ги защити? Занимаващата се с акции в подкрепа на руското влияние СБЖ ли? Докато полицаите, организирани в синдикати, най-редовно притискат началството в държавата с реални протестни действия в защита на правата си от името на десетки хиляди въоръжени държавни служители. Ясно е на кого ще угоди бившият им шеф, който винаги гледа да е с болшинството и да избира по-малкото зло, в каквото постепенно се е превърнала за него обезоръжената с личното му участие българската журналистика.
От ivo.bg