„Великият везир“ ще става президент на Русия
Той е либерал с прозападни възгледи, говори английски, обича стилните сака и скъпите вратовръзки. Свободолюбив държавник, който като крал Хуан Карлос след Франко ще изведе страната на пътя към свободата и демокрацията… Така The New Times, бившето сп. „Новое время“, представя първото впечатление от Дмитрий Медведев. За да добави едно голямо „но“. „Но цялата му политическа кариера е мотивирана от Путин, приспособена към Путин, разполага се в силовото поле на Путин.“ Всъщност първата ракета-носител на родения в Санкт Петербург в семейство на интелектуалци Медведев към голямата политика е неговият преподавател от Юридическия факултет на Ленинградския университет Анатолий Собчак. Когато той става кмет на тогавашния Ленинград по време на перестройката, кани в своята администрация младия асистент Дмитрий Медведев. През 1991 г. той става съветник на Собчак и експерт в Комитета по външните връзки на кметството, т.е. пряк подчинен на бившия офицер от КГБ Владимир Путин.
Именно тогава, в началото на 90-те за първи път се пресичат пътищата на сегашния президент и вероятния му наследник. Според много свидетели по онова време често вземат Медведев за личен секретар на Путин и не го приемат насериозно. Според политолога Станислав Белковски, президент на Института за национална стратегия, Медведев е „податлив, мек, психологически зависим. Той винаги е бил абсолютно комфортен психологически за Владимир Владимирович, а за него тази страна е изключително важна.“ Според други свидетелства обаче, Дмитрий Медведев още тогава има отношение към значителните финансови потоци, които се контролират от Комитета по външните връзки. Източник, пожелал да остане анонимен, споделя пред The New Times, че тъкмо Дмитрий Медведев е изпълнявал поръченията на Владимир Путин за прехвърлянето на парични средства за различни строителни проекти. Става дума за суми от милиони долари, например за възстановяване на православни храмове в Гърция. Медведев контролира тези прехвърляния, а по-нататъшната съдба на парите си остава неизвестна.
През 1996 г. Собчак губи изборите за губернатор и екипът му се разпада. Дмитрий Медведев се заема с бизнес. Според Станислав Белковски той доскоро е контролирал голям пакет акции от „Илим“, един от гигантите на световния дърводобивен бизнес. Според този и други източници Медведев е свързан тясно и с юридическа фирма от Петербург, срез чиито клиенти са големи петролни компании и износители на оръжие.
Новият живот за Дмитрий Медведев започва през 1999 г., когато става заместник ръководител на апарата на правителството, оглавено от Владимир Путин. Веднага след историческото обръщение на Борис Елцин към народа и неговата „абдикация“, Медведев става заместник на ръководителя на президентската администрация. На Путин му е необходим надежден човек в Кремъл, при това Медведев е приемлив и за елита от времената на Елцин. Така възниква и идеята да го направят и наследник на президента. Медведев е избран за тази роля като компромисна и едва ли не идеална фигура, подходяща за всички.
Според много свидетелства идеята се избистря окончателно в края на 2005 г. Тогава Медведев е назначен за първи вицепремиер. Говори се, че той е трябвало да стане и председател на правителството, но е срещнал противодействието на други фигури в обкръжението на Путин. Други слухове твърдят, че докато е в президентската администрация, успява да измести някои петербургски приятели на президента, за да получи достъп до планирането на работното разписание на Путин. Така той става един от най-близките до президента хора, от онези, които влизат при държавния глава само след леко почукване на вратата. Тъкмо затова се сдобива с прякора „Великия везир“.
Той е „Велик везир“ на президента не само в Кремъл. Изпращат го да представлява държавата в съвета на директорите на „Газпром“. Твърди се, че президентът е поставил Медведев в управата на газовия монополист, за да държи под контрол председателя Рем Вяхирев, докато му бъде намерен достоен заместник. Такъв е намерен в лицето на Алексей Милер, а самият Медведев по-късно става председател на съвета на директорите на „Газпром“. Именно заради утвърждаването на Медведев като наследник според мнозина е разгърната и мащабната инициатива на Путин за „националните проекти“. Той е назначен за отговорник за осъществяването им, а темата получава челно място в медиите. Това е ясен сигнал за федералните и регионалните елити. Но и към днешна дата положението с осъществяването на националните проекти е меко казано нееднозначно. Много медии вече твърдят, че „изпълнението на националните проекти се е оказало корупционна схема“.
През юли 2006 г. Дмитрий Медведев влиза в публична полемика с другия вицепремиер и министър на отбраната Сергей Иванов. В интервю пред сп. „Експерт“ той критикува концепцията за т.нар. „суверенна демокрация“, която трябва да укрепи позициите на Сергей Иванов като наследник на Путин. Скоро след това социологическите изследвания сочат едва 30 на сто подкрепа за Медведев на бъдещи президентски избори. Изглежда, че той губи позиции в съперничеството с другия „наследник“ и звездата му залязва.
Самият Медведев обаче познава добре фирмения стил на Владимир Путин – да остави „субектите на стопанската“ и други дейности да си съперничат, да се поконкурират, да се посбият за власт. А после, след дълга театрална пауза, да обяви решението си. Сега „Великият везир“ ще става президент.
По материали от руския печат