Медийни лъжи 2. – Митове за катастрофата в Своге или как се експлоатира човешка драма
Медиите експлоатираха катастрофата в Своге като топ-новина, с която може да се привлекат повече зрители (читатели). И вместо да изяснят причините, създадоха бъркотия от обвинения напосоки.
Да се търси някаква целенасочена кампания в иначе добре обслужващите властта медии е трудно. По-скоро имаше невярна информация, невежи репортери, безкритични водещи, които бяха само наивни слушатели на всевъзможни гости. И, разбира се, атрактивни заглавия – „Пътят убиец”, „Автобусът убиец” и др. подобни.
Така, вместо обществото да стигне до някакъв ясен извод, който да води до съответни мерки, се създаде погрешна представа.
По случая се изказаха невъобразим брой експерти и постоянни коментатори в тв студиите. Някои от тях казаха истината, други демонстрираха своята значимост, намерили удобен случай да попаднат пред камери.
Повечето медии нападаха всеки участник, свидетел, човек от институции и като ретранслатори създадоха митове.
Мит 1. – Липсваща смачкана мантинела е причина
Около месец преди катастрофата в Своге почти на същото място е имало друга катастрофа, камион събаря мантинелата, от тогава тя не е оправена. Не става ясно дали автобусът е минал точно през тази част или в някакъв край до нея, така или иначе той на свой ред щеше да събори мантинелата, дори да беше изрядна. Адвокатът на шофьора на автобуса развива идеята, дали щяла да има такава тежка катастрофа, ако е имало мантинела. Това повтарят в различни медии. Някои наивно изтъкват и глупости, например че болтовете на мантинелата били завити без шайби. Или било много важно, че мантинелата е по-близо до платното, отколкото трябва. Всъщност автобусът се е движил в отсрещното платно. И такава ниска мантинела, както и да е закрепена, не може да спре връхлитащ върху нея автобус със скорост 50 км в час.
В цяла България край пътищата се виждат изкривени съборени мантинели от катастрофи. Един експерт каза пред телевизиите, че на такива опасни места край дере се поставят като заграждения бетонни блокове, а не мантинели. Но това слабо се чу, на фона на разсъждения кой е виновен, че не е оправил мантинелата. Та чак издирваха фирма подизпълнител от Своге, свързана с политик и т. н.
Мит 2. Шофьорът е невинен
Това беше най-коварната заблуда за обществото – да изключат напълно вината на шофьора. А според следствието и прокуратурата засега той е единственият виновен, най-малко заради превишената скорост. В най-добрия случай действията на шофьора, ако не са единствената причина, са поне една от главните причини за катастрофата.
Има ясни обстоятелства, свидетели извън автобуса виждат всичко и са потърпевши. Автобусът навлиза в насрещното, удря последователно две коли, слава Богу без пътниците в тях да пострадат, после минава през мантинелата и се търкулва в дерето. Защо навлиза в насрещното? До този момент няма намеса на никаква мантинела. Вали дъжд, скоростта е превишена с 13 км в час, за което математикът проф. Михаил Константинов коментира, че така се увеличава кинетичната енергия със 76%. Тоест много по-лесно е автобус да поднесе с такава уж леко превишена скорост. И на опасен път, където и разрешената скорост е твърде висока за остротата на завоя. Наблюденията показвали, че на този път край Своге, шофьорите обикновено превишавали скоростта с около 30%. Масово шофьорите си мислят, че 10-15 км отгоре над ограничението е безопасно.
Оневиняването на шофьора мина през множество сълзливи репортажи, които показваха страдащото му семейство, плачеща дъщеря, самият той говори с треперещ глас, адвокатът му обвинява пред камерите.
И чрез изказвания на оцелели пътници: „Шофьорът е невинен”. Как са разбрали от 5-ия или 6-ия ред в автобуса, че е невинен, не е ясно, но това тиражираха медиите. Дали ще го осъдят или оневинят, стига му тая доживотна присъда, че е почернил толкова хора.
Обществото е склонно да попива версии, които му допадат, като се търси виновен извън потърпевшия – горкият шофьор няма вина, пътната настилка е лоша, мантинела няма и др. Преди да се стигне до пътната настилка, нямаше отговор защо автобусът не е минал на технически преглед (отговорността е на шофьора, който е и едноличен собственик на фирмата), какви са гумите му. И най-важното – как е карал на мокър участък. Според един инструктор по кормуване, Васил Жеков, става дума за човешка грешка, защото повечето шофьори не отчитат смяната от сухо на мокро. Той препоръча пред Би Ти Ви шофьорите, които карат пътници, да се тренират на специални полигони, защото категорията и стажът не означават, че шофьорът може да се справи с такава ситуация. Това беше най-важният извод от катастрофата, но той не се чу сред поток от обвинения. Полезно беше все пак да се чуе и за коланите в автобусите.
Мит 3. Асфалтът е виновен, добавен е варовик
По този въпрос най-запомнящото се е, че някакви независими разследващи търкаха асфалта с джапанки да доказват, че сцеплението не е както трябва. НПО искало да прави независимо разследване. Представители на неправителствени организации с подвеждащи имена, каквато е Институтът по пътна безопасност, обявиха, че асфалтът нямал нужната структура и бил гладък като огледало. Всъщност още няма окончателна експертиза за качеството на асфалта.
Но медиите насочиха в тази посока общественото мнение главно чрез изказванията на министъра на регионалното развитие и строителство Николай Нанков. Той беше заинтересован да снеме политическата отговорност от себе си и ГЕРБ. Така той насочи вината към „предишните” управляващи – пътят бил ремонтиран по времето на Орешарски. Нанков се прояви като поредната типична калинка на Борисов.
В характерната си скоропоговорка министърът избълва пред камерите на телевизиите заучени фрази, подготвени му от хора от кабинета, че асфалтът съдържал варовик, това било недопустимо според нормативите. Да, ама се оказва, че в асфалтови смески по норматив се добавя варовик и у нас, и по света. Доколко – в този случай, още няма данни от лабораторно изследване, а дори да има, отделна експертиза трябва да докаже, че настилката е една от причините за катастрофата (а не единствената, както писаха медии). Нанков изтъкна като нарушение, че при строителството смеските били изследвани от „частна лаборатория”, която била „тяхна”, на „Трейс груп”, чиято фирма извършва ремонта. Но строителна фирма без своя лаборатория не може да участва в обществени поръчки. И е по-важно, че тази частна лаборатория е лицензирана от държавата.
Дали има нарушение на нормативи, тепърва ще се види. Но подхвърленото от министъра не можа да го спаси, той беше принуден да подаде оставка. Защото след ремонта този път е приет от държавна приемателна комисия, в която влизат 22-ма души от АПИ, КАТ, ДАИ, изпълнители, проектанти, надзор, Областно пътно управление и др. Оказва се, че пътят е асфалтиран 2014 г., приет с акт 15 през 2015 г. и с акт 16 през 2016 г., когато Нанков е министър. По тоя път минава целият трафик от камиони на магистрала „Хемус”, когато я ремонтират и през уикендите.
В медиите не правеха и разлика между проект на пътя (което включва радиус на завой, отводнителни шахти, каквито са недостатъчни на това място и вода тече по платното, и др.) и ремонт на пътя, преасфалтиране. Внушението от министъра беше срещу „Трейс груп”. Бегла справка показва, че има много фирми, които печелят големите проекти в пътното строителство, поне две от тях свързани с Делян Пеевски, според някои публикации (виж тук).
Тъй като обществото е убедено, че има корупция в обществените поръчки и пътното строителство, печелят фирми, които са на когото трябва, плащат процент и т. н., беше много лесно медиите да насочат общественото недоволство от катастрофата към ремонта. Но така се замазват реалните причини.
От цялата работа излезе, че чрез медиите някои превърнаха човешката трагедия в политически борби, а други я употребиха за бизнес интереси.
Като завършек премиерът Борисов използва катастрофата да обнови кабинета си с трима министри, в опит да свали малко нарастващото недоволство към управлението му.
–
Виж тук още от поредицата „Медийни лъжи“: „Как властта използва случая с бащата на президента„