Тръмп се „шегува“ с нещастието на цял народ, в чийто инквизитор се бил влюбил
Ще приема за вярно предположението, че президентът на САЩ Доналд Тръмп се е пошегувал, когато е заявил пред свои привърженици на митинг в Западна Вирджиния, че двамата с комунистическия вожд на Северна Корея Ким Чен ун са се влюбили след размяната на писма. Не за друго Тръмп се влюбил в Ким, а защото бил твърд като него.
Ройтерс съобщава, че твърдите привърженици на Тръмп се подсмивали. Разбирали са, че това е майтап, както излиза. Макар самият Тръмп нито за миг да не е дал да се разбере, че само се шегува, оставяйки слушателите сами да се досетят.
Кой с какво се шегува, особено, когато е натоварен с огромна власт, не е шега работа. Както свидетелства в книгата си “Дипломацията” Леонид Брежнев се шегувал при срещите си с Никсън в Москва като му разказвал антисемитски вицове (типични за СССР, както авторът на тези редове може да свидетелства). Според Кисинджър, самият той от еврейски произход, никак не е било смешно…
Особено трагично е Тръмп да се подиграва с нещастието на милионите репресирани и гладуващи в страната, където диктаторът Ким си организира садистични зрелища за сплашване на непокорните чрез разстрелване с картечница на провинили се пред него роднини. Дали Тръмп разчита на това, че в Народната демократична (?) република изолацията и цензурата, невиждана в никое друго място на планетата, няма да позволи на жертвите на режима изобщо да узнаят за неговата гавра с тяхната съдба?
Едва ли. Това си е явно част от “стила” на Тръмп, който в предизборната си кампания обиждаше жените, цветнокожите и кого ли не, но получи аплодисменти от привържениците на неговото шоу тъкмо заради това, че бил откровен и не бил лицемер – казвал си, каквото мисли.
Да, политиката изисква понякога лицемерие, от което няма как избяга политикът, заложил на прагматизма в името на важни за милиони хора цели. Да не би на заклетия антикомунист Чърчил да му е било приятно да диша дима от лулата на кървавия Сталин до себе си или на споменатия вече Никсън да му е било приятно да докосва миризливия Мао, известен с това, че никога не се къпе? Нямам как да е било удоволствие за антиподите да се срещат и да се усмихват за пред камерите. Правели са го по необходимост.
Необходимо ли е обаче Тръмп да говори за любов към Ким? По каква принуда го прави? Какви ползи носи това лигавене на американския народ, в който той се кълне?
Да се гавриш с нещастието на един цял народ, държан като затворник и инквизиран от най-жестокия режим на нашето време – макар и под формата на шега, е “откровеност”, която може само да предизвика отвращение у всеки, който не е фанатичен фен на недоразумението, дошло на власт в най-могъщата демокрация на света с подкрепата с най-големия враг на демокрацията Путин.
От ivo.bg