Медведев – вечната Путинова игра на неяснота

Руският президент Владимир Путин и вицепремиерът Дмитрий Медведев, номиниран за негов наследник. Според експертите този ход е показателен не за силата, а за гъвкавостта на президента. Снимка: Ройтерс

Появата на официален наследник на Путин безспорно е добра новина. Дори само затова, че е крайно рядка процедура, безупречна от гледна точка на духа и буквата на закона. Това е явна стъпка към връщане на политическата ситуация в Русия в конституционното поле. Окончателно е зачеркнат спекулативният въпрос за трети президентски мандат. В управлението на страната може да се появи система от възпиращи и балансиращи сили между съвсем официалните клонове на властта, а не под формата на неясни битки между „кулите“.

Независимо в каква роля смята да остане във властта действащият президент, това едва ли ще бъде нещо, аналогично на условната „кремълска кула“. В края на краищата е прието Медведев да бъде причисляван към т.нар. либерално крило в екипа на Путин, което на фона на неотдавнашните големи успехи на представителите на силовото крило също трябва да доведе до постигането на някакъв разумен баланс. Твърде вероятно е с професионалната си интуиция действащият президент да е усетил, че някоя силова групировка се изплъзва от контрола и започва да представлява опасност и за самия него.

С това известните положителни страни свършват. Управленските принципи на Путин не позволяват да се смята, че въпросът с наследника е окончателно приключен: президентът е вземал всяко важно кадрово решение под отвличащо прикритие. Освен това и преди Путин, в първата операция „Наследник“ при Елцин, имаше цяла опашка от привидно окончателни кандидатури (преди „последния и решителен“ Путин бяха Степашин, Аксьоненко, да не говорим за по-ранните кандидатури). А и формално за намирането на най-добрия наследник съществува движението „За Путин“, което може да предложи например Сергей Иванов. А президентът може да каже, че одобрява и тази инициатива.

Във всички случаи е рано да се говори, че бъдещата система на властта в страната е определена. Засега е безсмислено дори да се правят опити за прогнози. И да се размишлява дали Медведев ще бъде реалният наследник-президент (като Путин, след като Елцин му предаде кремълския пост), или псевдопрезидент, например при Путин-премиер, който се опира на своето парламентарно мнозинство и висок рейтинг и продължава да контролира отношенията между различните групировки. Твърде малко са конкретните основни данни за едни или други предположения. И не е ясно главното: защо от всички възможни кандидати Путин избра Медведев. Тук могат да се правят само хипотези. Единственото безспорно е, че изборът е именно на Путин, а не някакъв спонтанен порив на кремълските партийни служители Гризлов или Миронов, на демократа Баршчевски заедно с пребоядисалия се от работник в аграрник Шандибин. А чистата декоративност на партийното издигане най-добре се вижда от думите на Олег Морозов от „Единна Русия“, че изборът на неговата партия паднал върху Медведев, защото нейният символ е мечката.

Владимир Путин и Дмитрий Медведев в коридорите на Кремъл. В момента Медведев е идеалният кандидат за президентския пост и олицетворение на вечната руска и Путинова игра на неяснота. Снимка: Ройтерс

Очевидно Путин е имал по-сериозни основания да заложи на Дмитрий Медведев, който поради младостта си, мекия характер, либералните и прозападните си възгледи (първото е очевидно, а останалото са слухове и догадки, защото въпреки че е в полезрението на медиите от година и половина, известното за наследника не надхвърля рамките на официалната биография и парадните снимки) винаги е бил смятан за най-ненадеждния наследник. В кръговете около Кремъл дори са го наричали потенциалния Хрушчов. Като се знае, че той из основи преразглежда управлението на предшественика си Сталин, това едва ли може да се смята за положителна характеристика.

Възможно е също Путин, който проточи определянето на собственото си бъдеще и може би се е оплел в безбройните си ходове, просто вече да не е имал никакви положителни варианти. От едната страна е притиснат от растящата мощ на силовото крило, а от другата – от все по-настойчивия натиск на Запада. Английският посланик Тони Брентън изрази изумление от избирането на Андрей Луговой за депутат в парламента и потвърди, че ако последният напусне границите на Русия, ще бъде арестуван и предаден на британското правосъдие. Това е сигнал не само към радиоактивния чекист. Но и предупреждение към старшите му другари от чекистката корпорация.

Самият Путин също получи вече не едно персонално предупреждение. Сред последните сигнали беше и това, че никой от действащите членове на Г-8 (с изключение на Саркози) не поздрави ръководителя на „Единна Русия“ с победата на парламентарните избори. И докато руските телевизионни канали се задавяха от възторг от правилния избор на руснаците, Си Ен Ен въртеше документален филм с интересното заглавие „Цар Путин“.

Впрочем, на Путин сигурно са му били предадени не само шифровани послания, а са му били дадени и съвсем конкретни гаранции. Разбира се, срещу не по-малко конкретни условия. И колкото и да е неприятно за средностатистическия обожател на Путин да мисли, че издигането на Медведев е показател не за силата, а за гъвкавостта на президента, най-вероятно е именно така. На 55 години животът тепърва започва. И човек, който има зад гърба си осем бурни години, иска гаранции, че този живот ще бъде дълъг, щастлив и безгрижен. Безличният Медведев е най-подходящият за ролята на своеобразна „полица“ от всички кандидати – от стабилния Зубков до демонстративно войнствения Иванов. Аморфният Медведев дава по-широк спектър от възможности за Путин. Като, така да се каже, завещава Кремъл на Медведев, Путин получава още една отсрочка за окончателното решение, той може тихо да си отиде и триумфално да остане. А и да се върне. Медведев освобождава Путин от главното – от вземането на окончателно решение тук и сега. Т.е. спасява го от това, от което президентът най-много се страхува, което не умее и което не обича.

Както и да се развият събитията по-нататък, в момента Медведев е идеалният кандидат. Само защото Путин нямаше достатъчно решителност да постави красива финална точка и или да си отиде по западен маниер, или да остане по източен. Медведев е едновременно и лично Путиновата, и вечно руската игра на неяснота.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.