Референдумът в Македония – победители и победени, радостни и разочаровани и в Гърция

Не би било преувеличено, ако се каже, че една голяма част от гръцката политическа система въздъхна с облекчение от големия процент на неучастие в референдума в Скопие. И в правителството, което явно беше в подкрепа на отговора „да“, и в партиите на опозицията. Това е така, защото неуспехът на ратификацията на споразумението ще принуди съседната страна, а не Гърция, да се изправи срещу гнева на чуждестранните сили, които искат повече от всичко въпросът за името да бъде решен.

Разбира се, всички ще чакат политическите развития в Бившата югославска република Македония, какво ще бъде решението на Зоран Заев, тоест дали ще успее да получи в парламента над 80 гласа, за да прокара конституционните промени, или ще тръгне към обявяване на предсрочни избори под натиска на партиите и на голямото неучастие в референдума.

Заев вече излезе и потвърди, че тълкува участието на над 600 хиляди граждани като сигнал, че може да продължи процедурата, която е избрал. Тоест да приеме, че участието е над 50 процента от 1,2 милиона граждани, които участваха на предишните национални избори. И да прехвърли процедурата в парламента. Това е очакван ход за политическо спасение, въпреки „корабокрушението“, което никой не може да оспори.

Резултатът от референдума има победители и победени, радостни и разочаровани и в Гърция.

Правителството например, което по всякакъв начин подкрепи Зоран Заев, не трябва да се чувства удовлетворено от развитията. Алексис Ципрас би искал приятелят и колегата му да беше излязъл от неделния референдум с голям процент на участие на населението и ясно „да“ за Преспанското споразумение.

Сега нещата се усложняват, защото ако Заев отиде в парламента да получи положителен отговор от мнозинството, не е сигурно, че ще успее. Следователно може да възникне политическо дестабилизиране, което никой не знае докъде ще доведе на следващия ден.

Но пък отиването към урните, ако Заев избере това, ще доведе до забавяне, неизвестно за колко време. И разбира се, до неизвестност за резултата от изборите, защото не е сигурно, че правителството на Заев ще излезе победител в една нова изборна процедура.

Какъвто и да бъде следващият ход на скопския премиер, гръцкото правителство трябва да изчака събитията и да формира по различен начин собствената си програма. Ако всичко върви добре за онези, които искат Преспанското споразумение да бъде приложено, и ако в някакъв момент то бъде утвърдено от съседната страна, тогава трябва да бъде внесено в гръцкия парламент за ратификация. Нещо, което трябва да се случи около март, както предвижда Алексис Ципрас.

Тонът на изявлението на Министерството на външните работи изобщо не е случаен. Това е една декларация с мек тон, която призовава следващият ден да бъде посрещнат с трезв ум и да не бъде допуснато да надделеят крайните настроения.

Това обаче е и една първа реакция, която показва объркването и разочарованието от големия процент на неучастие, защото се очакваше, че народът на БЮРМ желае присъединяване към НАТО и ЕС чрез споразумението с Гърция.

Във всеки случай оттук нататък правителството ще „комуникира“ по различен начин това неучастие, като казва, че причината за това хората да не гласуват е, че споразумението не е добро за съседната страна (и следователно е добро за нас). И ще атакува Нова демокрация, че не подкрепя историческия шанс за постигане на решение.

Кабинетът би трябвало оттук нататък да анализира фактите, за да може да направи и съответните планове по отношение на коалицията с Панос Каменос и на това кога тя ще бъде разпусната.

Ако това ще стане през март, тогава трябва премиерът да намери нужните депутати, за да бъде ратифицирано споразумението с над 150 гласа, а впоследствие да отиде на избори, най-вероятно през май.

Дори и процедурата да не стигне до благоприятен завършек по вина на Заев, Ципрас няма намерение да отиде по-рано на избори, а ще изчерпи всички времеви рамки, с които разполага, като казва, че Гърция не е отговорна за крушението на преговорите.

Съществува, разбира се, и сценарият за голямо забавяне на процеса, тоест споразумението да бъде внесено за ратификация в гръцкия парламент през април или през май. Тогава най-вероятно изборите в Гърция ще бъдат отложени за след края на мандата на парламента, тоест за есента.

Радостният Каменос

Радостен изглежда само лидерът на Независими гърци, защото развитията в Скопие ще забавят процеса на ратификация на споразумението. Посланието му в Туитър показва невъздържаността му, защото няколко минути след „намесата“ на Каменос, който определи референдума като невалиден, Заев заяви, че е бил успешен. Тоест премиерът на страната казва, че ще отиде в парламента и там ще поиска одобрение на споразумението, а министърът на отбраната на една друга страна се намесва във вътрешните работи на Скопие, като прави своеволни оценки.

Очевидно е, че не толкова успешният резултат за правителството на Заев предизвиква въздишка на облекчение у Каменос и му дава време да уреди делата си, докато е министър в едно правителство с определен срок на годност. Така или иначе обаче най-вероятният сценарий е Преспанското споразумение да бъде внесено за ратификация в гръцкия парламент през март, ако не се случи нещо непредвидено, като например Заев да не успее да събере мнозинство в парламента, да отиде на избори, да ги изгуби или отново да няма нужното мнозинство и споразумението да бъде „замразено“.

При всички положения трагикомедията на едно правителство, в което едната партия иска споразумението на всяка цена, а другата – на думи поне – не го иска, ще продължи и през следващите месеци.

Също така е вероятно развитията в Скопие през следващите дни да забавят и всякакви ходове, които биха направили представителите на партиите и независимите депутати, които гледат с добро око на ратификацията на споразумението. Тоест да няма в близко време нови присъединявания към други партии или друг вид… измени, а всички да чакат да видят как ще се развият нещата, за да вземат решенията си, без да се изложат.

Във всеки случай Каменос ще продължи още доста време да играе политическата игра на оцеляване и да прави смешно правителството, в което участва.

Нова демокрация

От своя страна Нова демокрация не променя стратегията си заради резултата от референдума. И преди искаха, и сега ще продължат да искат нови избори, като заявяват, че само народът – и на БЮРМ, и на Гърция – може да вземе решение по толкова важни национални теми. Кириакос Мицотакис ще продължава да оказва натиск за незабавно провеждане на избори и то преди споразумението да влезе в гръцкия парламент. Ще упорства на политическата линия за отхвърляне на споразумението, като обвинява правителството и главно като изтъква трагикомичната картина, която представляват СИРИЗА и Независими гърци по темата.

Разбира се, на булевард „Пиреос“ (където е централата на Нова демокрация – б. ред.) след големия процент на неучастие в референдума могат да твърдят, че отговорността за един провал в преговорите със Скопие няма да бъде в тежест на Гърция и разбира се, на следващото правителство на Нова демокрация. И че само народът има легитимното право да отмени един свършен факт.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.