Дора Блек, порнозвезда: Българските мъже са много мили

Дора Месарош е порноактриса от Унгария, гост на еротичното изложение в столичната зала „Универсиада“. И ако Месарош е непознато име, за някои ценители псевдонимът й Дора Блек (Черната Дора), може би ще обясни кое е това русо миньонче. Снимала се е за списания като Плейбой, FHM и Hustler. Сред най-известните й филми са „Midnight sense“, „Giving Beats“ и „Lesbian Lust“.

– За първи път ли си в България, как се чувстваш тук?

– Да, за първи път съм в България. И усещам позитивно разочарование. Много е далеч, не знаех какво да очаквам, защото никога не съм била тук. Всички са много учтиви и се радвам, че съм тук.

– От какво си позитивно разочарована?

– Не искам да кажа нищо лошо, но сте много далеч. За нас е малко непознато и малко на Изток. Но аз винаги се страхувам, когато съм в нова страна. Винаги има страх и от страна на хората, още повече, че тук няма традиция в такива изложения, не знаех как ще го приемат хората.

– И как според теб го приемат?

– Това е позитивното, че много добре.

– Добра ли е организацията, можеш ли да сравниш шоуто с подобни в други страни?

– Добра е организацията. В Будапеща има по три-четири изложения за една година В Унгария има опит в тази сфера, но не чувствам, че това е от голяма полза. В случая, като няма много опит, май се е получило доста по-добре. Можете да се гордеете със себе си.

– Как реши да се снимаш в порно филми?

– Никога не съм си мислила, че с това ще се занимавам. Но попаднах в такава финансова ситуация, че си казах, че ще опитам.

– Значи парите са били водещи?

– Да, за мен бяха парите. Но мисля, че ако на някое момиче не му харесва това, което прави, едва ли би продължило да се занимава с това. В същност аз започнах заради парите, но в последствие започнах да харесвам тази професия.

– От колко време си порноактриса?

– През 1999 г започнах със снимки за списания и преминах към други неща, свързани с еротиката. Работих в чат с уебкамера, навремето беше много модерно, около 2000-та година, имаше много американски портали, тогава наживо чатихме, правихме шоута. Но кариерата ми започна със снимките в унгарския Плейбой, по това време малко занемарих снимките на филми, повече се снимах за списания. Малко след това реших да се снимам само с момичета, от тогава имам заснети много лесбийски филми и еротиката ми е специалност.

– Сега с момчета или момичета предпочиташ да снимаш?

– Сега вече само с момичета.

– Защо?

– Усещах, че с момчетата ми е по-трудно да работя. Има момичета, които работят по-лесно с момчета, например Дора Вентер. Аз съм на другия пояс.

– А в живота?

– В живота с момчета. Но много обичам красиви момичета. Обичам да гледам красиви женски тела.

– Различно ли е заплащането, когато правиш секс с мъже и с жени?

– В 80% от случаите да, но понякога получавам толкова, колкото и когато снимам с момчета. Когато бях в Лондон, само за снимки, там ми платиха за една нормална сесия, без трудности, колкото, ако бях с момче. Забелязвам, че сега печеля много повече, отколкото в началото. Колкото по-известна ставам в Унгария и чужбина, толкова повече пари изкарвам и работя все по-професионално.

– Защо са тайна хонорарите на порноактрисите?

– Честно казано, не искам да говоря за това, а и мисля, че и другите не обичат тази тема.

– Имаш ли си приятел?

– Да.

– Той също ли е порноактьор?

– Не, музикант е.

– В кой стил?

– Рок музика. Барабанист е.

– Как приема работата ти?

– Аз поисках да съм с него веднага след като се запознахме, още в самото начало. Преди да имаме сексуални отношения му казах за работата ми. И щом ме е приел,
значи няма проблем.

– Не те ли ревнува?

– Мисля, че не му давам повод да ме ревнува. Но всеки човек е различен, някои мъже не биха изтърпяли да гледат приятелката им в порнофилм. Но понеже мен мъжете не ме докосват толкова много, за това моят приятел не се притеснява. Даже се гордее с мен.

– Срещаш ли предразсъдъци, когато се запознаваш с нови хора, заради професията ти?

– Да. Но човек не трябва да го приема много навътре. Ако аз го взема навътре, щеше да ми е много лош животът.

– Ако те обиждат, не го приемаш навътре, така ли?

– Да ти кажа не винаги, но се старая. Не ми е позволено. Хората не ме познават лично, не бих приела някой да ме осъжда, без да ме познава. Често казват за нас, че не можем да готвим, да чистим, да бъдем домакини, че по цял ден сме само по магазините. А това не е вярно.

– Как ти се виждат българските мъже?

– Много са мили, не се натискат, много са учтиви. Просто джентълмени.