Западът трепери пред новите завоеватели Китай, Индия и Бразилия

Китайки работят в предприятие за производство на техника. 41 от топ сто на предприятията от новите индустриализиращи се държави се намират в Китай, който е и най-голямата заплаха за утвърдените западни фирми. Снимка: Мичигански университет

Американският концерн за месо Swift никога не е допускал, че за една нощ може да бъде погълнат от конкурент от Бразилия. През лятото на 2007 г. обаче това се случи: JBS-Friboi глътна съперника си. Така се появи най-големият месопреработвател в света с оборот от 13 млрд. долара и повече от 40 000 работници. „Проблемът е, че западните концерни не засичат с радара си конкурентите от новитеdie-presse-logo.jpg индустриализиращи се държави”, признава Бернд Валтерман. Той е старши съдружник в Boston Consulting Group и съавтор на доклада за най-големите съперници на западните концерни, представен през миналата седмица в Ню Делхи.

Списъкът на стоте „най-опасни завоеватели” е съставен измежду 3000 предприятия от 14 нови индустриализащи се държави и се оповестява за втори път. В него влизат концерни, които се разрастват неимоверно и се превръщат в опасна конкуренция на установените западни фирми.

41 топ предприятия от Китай

Според експертите повечето настоящи големи играчи се намират в Китай. В топ 100 има 41 китайски фирми. 20 концерна са от Индия, а все по-голямо значение имат предприятията от Бразилия (13) и Мексико (7). В класацията те се намират непосредствено преди Русия (6).

През 2006 г. концерните от новите индустриализиращи се държави са инвестирали в чужбина 245 млрд. долара. Две години по-рано сумата е била 162 млрд. Все още доминираща е класическата индустрия: стомана, машиностроене или субконтрактори за производство на автомобили като мексиканската компания Nemak от Мексико. Тя е най-големият производител на цилиндри и двигателни блокове в света и снабдява всички големи производители на автомобили.

Все по-често обаче се налагат нови конкуренти и в т.нар. технологии на бъдещето. Индийският концерн Suzlon Energy вече е на пето място сред производителите на вятърни турбини в света. Той избира места, инсталира и обслужва технически вятърни паркове. Освен това поддържа агресивен експанзивен курс. Като например в Германия, където през февруари погълна конкурента си REpower Systems.

„Новите завоеватели” разчитат не само на по-добри цени, предупреждава експертът по глобализация Валтерман. Концерните от новите индустриализиращи се държави имат едно голямо предимство пред западните си конкуренти. Те не носят товара на миналото и не трябва да се съобразяват със структури и терени. Те развиват своите бизнесмодели направо от чертожната дъска.

Основен принцип: без прекалена скромност

Освен това те не страдат от прекалена скромност, когато става дума да завоюват нови бизнес територии.

Бразилският производител на самолети Embraer е на трето място в света след Боинг и Еърбъс и има четири пъти повече поръчки от канадския си конкурент Bombardier. Снимка: Ройтерс

През 2001 г. бразилският производител на самолети Embraer опакова прототипа на новия си самолет в един контейнер и го достави на шефа на Air Canada за оглед. Малко по-късно авиационната компания поръча 45 машини. А това беше като плесница за канадския производител Bombardier. Междувременно Embraer стана третият по големина производител на самолети в света след Боинг и Еърбъс. Компанията има четири пъти повече поръчки от Bombardier – на стойност 15 млрд. долара. Така Embraer се превърна в един от най-големите износители в Бразилия.

Как обаче утвърдените западни концерни могат да противодействат на подобен вид конкуренция? Валтерман съветва предприятията да се насочват не само към западните пазари, но и да стъпват целенасочено в новите индустриализиращи се държави. Той подчертава шансовете, които биха се разкрили при нови партньорства. Ясно е обаче едно: който не държи тези пазари под око, сам ще попадне във фокуса на непознатите гиганти.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.