Русия-САЩ: нито война, нито мир

Русия иска реванш и преиграване на последния рунд от Студената война

Американският президент Джордж Буш (вляво) и руският президент Владимир Путин на среща в Сидни на 7 септември 2007 г. След сближаването между двете велики сили през 90-те дойде време на конфронтация и открита враждебност. Снимка: Ройтерс

В самото начало на 90-те години САЩ повярваха, че Русия ще стане съвсем друга – ще започне вътрешни реформи и ще се откаже от геополитическите си амбиции. Прозападните политици в Русия не бяха против. Те вярваха, че ако страната се промени, Русия ще стане равноправен член на Запада. Русия разчиташе на контролния пакет в компанията „САЩ и партньори“, но нейният дял постепенно се разми. nezavisimaja-gazeta-logo.gifСлучайно ли стана това или беше замислено като капан за неопитните руски демократи? Въпросът е все по-малко интересен. За руския елит е важно какво има налице, а то не е много.

Сближаването след терористичните актове в Ню Йорк и във Вашингтон беше едновременно емоционално и прагматично. Русия помогна на САЩ в първия етап от борбата срещу тероризма. Но главният интерес беше другаде. За Вашингтон беше изключително важно тя да не се окаже на страната на „лошите момчета“ и да остане неутрална. А Русия се залови да възстановява влиянието си както в бившите съветски републики, така и в някои по-далечни страни. И искаше САЩ да не й пречат.

Колкото до разногласията помежду им, беше измислена формулата „съгласява се/не се съгласява“. На Русия й бе признато правото да не се съгласява. Сега изглежда, че това е нещо малко. Но само преди няколко години беше ново качество на отношенията, което отвори цялото политическо пространство – много полезно в онзи момент за руско-европейските отношения.

На фона на революцията на розите в Тбилиси обаче се появиха взаимни подозрения и през 2004 г., особено когато Украйна стана оранжева, Русия и САЩ вече преминаха към конфронтация. Към края на 2006 г. стана окончателно ясно, че отношенията между Русия и САЩ вече не се вместват във формулата „съгласява се/не се съгласява“. Русия смята, че САЩ работят срещу нея в Грузия, Украйна и Централна Азия. САЩ обвиняват Русия, че подкрепя техните врагове в Близкия изток (Сирия, Иран).

Започна изясняване на отношенията. Американците се опитаха да уточнят формулата. Това много точно изрази на среща с руски политолози през това лято посланик Ричард Хас (председател на Съвета за външни отношения). „Не се съгласявайте – добре, но не пречете.“ За Русия това вече не е интересно. За нея е интересно да не обявява другите за врагове, но остро да съперничи с тях там, където има разногласия (включително и да пречи).

Речта на Путин в Мюнхен през февруари т.г. беше опит да се поговори честно и открито и да се мине между двете крайности – противоречията да не се премълчават, но и да не се стига до открита конфронтация. Тази реч даде тон на отношенията през 2007 година.

В момента Русия е по-силна от САЩ във военно отношение, отколкото преди 20 години. Затова Владимир Путин е склонен да преиграе последния рунд от Студената война и умишлено търси конфронтация със САЩ. Снимка: Ройтерс

Но и в Русия, и в САЩ е налице желание за по-решителни действия. В САЩ примерите за руското влияние предизвикват раздразнение у мнозина. Предлагат се проекти за „възпиране на Русия“. От една страна, сега Русия е по-малка и по-слаба, отколкото по времето на СССР. От чисто военна гледна точка положението „САЩ срещу Русия“ сега е по-изгодно, отколкото беше по времето на „САЩ срещу СССР“. Това навежда на мисълта, че ако Москва иска нова Студена война, трябва я получи, и ще загуби още веднъж. От друга страна, САЩ и без това носят тежко бреме: две войни, терористична заплаха, несигурност в Близкия изток, бунтовници в Латинска Америка. Освен това вече не вярват на старите европейски съюзници. Китай още повече усложнява картината: да се изтощава Русия означава да му се дават нови възможности. И като цяло всичко е много неясно.

В Русия укрепването на страната замайва много глави. Поражението в Студената война вече изглежда като досадна случайност. Водихме 40 години Студената война и загубихме само последния рунд – петролът поевтиня, а Горбачов се оказа слаб. Настроението е да се търси реванш! Засега малцина са готови да започват истинска Студена война. Повечето искат да бъде преигран последният рунд, и всички стъпки към него са налице – Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа, Договорът за ограничаване на системите за ПРО и т.н. Да преиграем края на Студената война, така че никой да не ни смята за загубили и към нас да се отнасят като с равни.

В САЩ мнозина все още подценяват Русия, а в Русия мнозина вече сериозно се надценяват. Много опасно разминаване. Сега взаимните претенции и емоции отиват най-вече на вятъра – в антируската и антиамериканската риторика в двете страни. Риториката формира определени настроения, а те пораждат желание за действия.

Но дори всички да обуздаят емоциите си и през 2008 година да се избегнат предизборните рискове, остава абсолютно неясно какви ще бъдат отношенията по-нататък. Вече почти всичко е готово за конфронтация. И тя дори е търсена. Но парадоксът е, че не е изгодна. Поне засега.

Става като по Троцки: нито война, нито мир. Може би това е естествената, а не кабинетната формула на отношенията между Русия и САЩ? Недоволни почти няма.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.