България като атрактивно място за „тъмен туризъм”

Страница във Фейсбук разкрива обезлюдени места с изоставени рушащи се сгради

Село Долно Уйно. Снимка: Dark Tourism Bulgaria Photography – фейсбук-страница

В едно отношение туризмът у нас може да процъфти без усилия и това е т.нар. „тъмен туризъм“. Понятието набира популярност като градски израз на международно ниво. Дестинациите на този туризъм са свързани със смърт, трагедии и бедствия (например Чернобил), същевременно ключово за някои от тези места е, че имат историческа значимост.

На световно ниво, подобни дестинации са свързани с пътувания до катакомби, публични екзекуции и т.н. Само бегъл пример за такова място е холандският транзитен лагер Вестерборк от времето на Втората световна война. Той е основан от правителството с цел да служи като лагер за депортация на евреи, влезли нелегално в Холандия. Сред пленниците в продължение на месец там е била със семейството си Ане Франк, преди да бъдат преместени в Аушвиц, след което накрая Ане намира гибелта си в Берген-Белзен…

Изоставено училище в Кюстендил. Снимка: Dark Tourism Bulgaria Photography – фейсбук-страница

На академично ниво дори се правят изследвания защо подобни локации, добиващи постепенно иконичен статут, привличат хората. Изводите за Вестерборк например са, че сред основните мотиватори за визитите са „самопознание“, „любопитство“, „осъзнатост“, „нещо-което-трябва-да-се-види“, както и усещане за „изключителността“ на мястото (а може би и на човека, който заявява тази своя изключителност чрез посещението). От историческа гледна точка са важни поддържането на паметта жива, както и поуките, които могат да бъдат извлечени в настоящето.

В България една малка виртуална страница –

Dark Tourism Bulgaria Photography

интерпретира по свой начин темата за тъмния туризъм – обвързва я с рушащи се от времето места, някога пълни с живот. Фейсбук страницата (виж тук), поддържана от група ентустиасти фотографи, се радва на набираща популярност. Ако „радва“ е въобще терминът, който може да бъде използван.

Изоставена сграда в Банкя. Снимка: Dark Tourism Bulgaria Photography – фейсбук-страница

От сайта казват, че ключово при снимките на изоставени обекти, които правят, е, че в тези конкретни случаи разрухата е допусната. Казано с други думи, небрежността е унищожила миналото. Коментарите под снимките в страницата на изоставени сгради или на цели локации, като например села, са подразбиращо се „носталгични“ и „емоционални“ по думите на авторите именно поради това, че е допуснато тези места постепенно да губят облика си, а с тях – и носените на „палубата“ им истории.

“Всяка изоставена сграда носи своята история и спомена за живота в нея“, казват представители на страницата, които иначе имат съвсем странични професии от фотографията и предпочитат да не споделят твърде много лична информация за себе си, а повече за местата, които посещават.

С трудност научаваме, че името на основоположничката на тази малка, но въпреки това впечатляваща идея, се казва Кристина и е на 33 години. Идеята се ражда „на шега“, без основателката й да очаква, че сравнително новата страница ще събуди „толкова голям интерес сред толкова много хора“.

Концепцията е нейна, но работи с екип доброволци, които имат професионално фотографско оборудване. Най-често Кристина пътува с личния си автомобил и с още някой от съмишлениците по проекта, понякога са в по-широк състав, в зависимост от вида на обекта, който посещават.
„Снимала съм в цяла България, като започнах от най-близкия за мен регион, София и близките градове“.

Посещенията вече обхващат територията на цялата страна, като много идеи идват и от последователите на страницата. Много от обектите са предварително набелязани, но и изникват много нови по време на пътуването. До момента екипът не се е съсредоточавал върху изцяло изоставено село, като че ли по-скоро се фокусира върху селища, вече обхванати, но не и изцяло покосени от ерозията.

Село Долно Уйно. Снимка: Dark Tourism Bulgaria Photography – фейсбук-страница

Такова едно селище е например пернишкото Боснес, за което Кристина казва, че, въпреки че е „много подредено и чисто село, както навсякъде в българските села, и там има много обезлюдени къщи, в които животът е спрял“.

Сред множеството заснети други обекти може да се види и една от вече нефункциониращите две болници в Радомир, по-старата. Кристина не знае откога болниците не работят, както и причините за това (макар че последните се подразбират и са симптом на здравната система в цялата страна).
Екипът събира основно визуална информация, не проучва в детайли фактологията на случилото се.
Разбира се, покрай печалното

не липсват и комични ситуации

„При едно от последните ни посещения на изоставена къща, при разбита и отворена врата се включи аларма, което малко ни смути“, разказва Кристина.

На въпрос какво я привлича в заснемането на тези места, инициаторката на идеята като че ли се заруднява. Най-накрая споделя, че основното чувството, което изпитва, озовавайки се на едно подобно място, е носталгията. „Човек си представя времето, в което там е имало както смях, така и плач. А сега там има само едно нищо“.

Сред най-фрапиращите случаи, на които съмишлениците са се натъкнали, е изоставено училище в едно село. Според местен пастир училището затваря врати скоро след самоубийство на местно момиче. Понастощем училището е…обор.

Общото впечатление от работата на тези чевръсти фотографи-ентусиасти е, че изоставени, рушащи се места има буквално навсякъде. Такива за заснети не само в села, но и градове като Банкя, Радомир. Специален акцент има върху сгради, по чиито запазени фрагменти може лесно да се види архитектурната им ценност или просто – красота. Оформя се натрапчивото, така или иначе съществуващо впечатление у нас, за обща безстопанственост.

Изоставена сграда в Банкя. Снимка: Dark Tourism Bulgaria Photography – фейсбук-страница

Често авторите на фотографиите често не споделят, поне първоначално, локацията на местата, които са снимали, тъй като смятат, че така ги предпазват от набези. Друг е въпросът, че набезите вече са категорично налице – от страна на човешката ръка, на времето, на безхаберието. Можем да го кажем и по друг начин – фотографската колекция, събрана от Dark Tourism, беше достойна за изложба по време на честванията на председателството на България на ЕС. Достойна е за изложба и в центъра на София, който център дори сам по себе си и макар намиращ се в столицата, също не можем да съхраним.

Общини, оглавени от кметове и накацани от чиновници; незаинтересовани или липсващи собственици, както и липсващи механизми за компенсиране на липса на една такава актуална собственост; цялостна рушаща се инфраструктура; остри, подобно на апендицит, демографски проблеми… Всичко това развива и ще развива този т.нар. тъмен туризъм у нас. А може би, колкото и да не ни харесват такива апокалиптични шеги, някой ден България ще бъде сама по себе си дестинация на тъмния туризъм.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.