Илюзорна ли е турско-германската пролет?

Месут Йозил с Ердоган. Снимка: от тв екрана

Турция и Германия показаха, че не могат да се откажат една от друга въпреки политическите напрежения, които засягат отношенията помежду им. Президентът Реджеп Тайип Ердоган бе доволен да посрещне гости от Берлин, независимо от острите му обвинения към германското правителство.

На фона на обвиненията, че Германия укрива заподозрени, издирвани за преврата през 2016 г. и за насърчаване на кюрдските бойци, Ердоган стигна до там, че оприличи германски представители на нацисти. В същото време в Турция няколко германски граждани са държани като същински „заложници“, които би могло да бъдат използвани за разменна монета в замяна на турски граждани, които Ердоган иска да получи от Германия.

Въпреки това Ердоган осъзна, че трябва да поправи отношенията с европейските лидери, ако иска да намери пари, за да превъзмогне огромния дълг на Анкара, да спре изтичането на чуждестранен капитал и да прекъсне кръга на кризата, която тормози турската икономика. Канцлерът Ангела Меркел улесни нещата за него, като заяви през септември, че Германия има „стратегически интерес“ от стабилна турска икономика, като даде сигнал, че по нейното мнение стабилността на Турция трябва да бъде запазена въпреки политическите пререкания.

За Турция Германия е не само главен икономически партньор, но и ключ за отношенията й с останалата част от Европейския съюз. Икономическата цена на препирните с Берлин се отразява директно на реалния сектор, отвъд спекулативните измерения. За Германия междувременно всяка една нестабилност в Турция – страна с население от 80 милиона и БВП от 800 милиарда долара – има потенциала да засегне Европа. Да бъде оставена Турция в хаос не е нещо, което германците биха рискували.

Около 7200 германски компании действат в Турция, осигурявайки работни места на 120 хиляди души. През 2017 г. двустранният търговски стокообмен възлизаше на 36,4 милиарда долара. Германия бе главният вносител на турски стоки – на стойност 15,1 млрд. долара – и вторият най-голям износител към Турция с експорт на стойност 21,3 млрд. долара. Общата стойност на германските инвестиции в Турция е над 9,3 млрд. долара, белязана от спад, отразяващ политическия климат между двете държави. Миналата година годишният размер на германските инвестиции спадна до 295 милиона долара като част от тенденция на упорито понижаване от 1,9 милиарда долара през 2013 г. Забележителното е, че 4,5 млрд. евро (5,1 млрд. долара) са били прехвърлени от Турция към Германия през второто тримесечие, в разгара на икономически смут в Турция.

След визитата на Ердоган в Германия в края на септември, германският министър на икономиката и енергетиката Петер Алтмайер посети Турция на 25-26 октомври начело на 80-членна делегация, включваща представители на германски конгломерати като САП (SAP), Сименс (Siemens), БАСФ (BASF) и ЕОН (EON).

Турският министър на икономиката и енергетиката Мустафа Варанк обяви, че министерството му ще състави специална „работна маса за Германия“ за разрешаване на всякакви проблеми, с които се сблъскват германските индустриалци и инвеститори.

Турция, която се опитва да преодолее икономическите си неволи, като привлече инвестиции вместо да търси помощ от Международния валутен фонд, желае да осъвремени своето споразумение за митническия съюз с ЕС, да размрази преговорите си за членство с Брюксел, да получи безвизови пътувания за своите граждани, да привлече повече инвестиции в технологиите и секторите с добавена стойност като фармацевтиката и химическата промишленост и да насърчи сътрудничеството в енергетиката от възобновяеми източници. Тя се надява също, че Германската банка за развитие и други банки ще отпуснат повече кредити на германски инвеститори.

Възобновените контакти породиха оптимизъм за нова глава в двустранните отношения. Без съмнение бизнес общността приветства решимостта на двете правителства да държат икономическите отношения настрана от политическите спорове, но неравностите по пътя не бива да бъдат пренебрегвани. Германците изглеждат доста предпазливи да инвестират в Турция. Алтмайер заяви по време на посещението си, че „нормализирането“ на условията ще помогне за увеличаване на инвестициите. „Нормализиране“ е ключовата дума тук и то покрива серия теми.

Да започнем с това, че Турция загуби доверието на чуждестранните инвеститори. Законодателните укази, издадени по време на извънредното положение след опита за преврат, се отразиха сериозно на деловия свят, като се има предвид, че Анкара конфискува стотици компании и на един етап включи в черен списък германски фирми за предполагаеми връзки с тероризъм. Намесите, подкопаващи доверието, продължиха и след края на извънредното положение чрез президентски укази и друг вид закони. Независимостта на централната банка остава под въпрос. Нарастват недоволствата, че Турция нарушава Митническия съюз, като събира „компенсаторни такси“ при освобождаване от облагане с мита и ограничава търговската активност. За да облекчи въздействието от валутната криза, Анкара поиска износителите да прехвърлят в турски лири 80 процента от приходите си от чужбина в рамките на 180 дни от получаването на плащането, с което предизвика допълнително безпокойство. Докато принудителните мерки остават в сила и не се задават структурни реформи, оптимизмът по отношение на чуждестранните инвестиции е нереалистичен.

На среща с Ердоган по време на посещението си в Берлин, германски бизнес гиганти с инвестиции в Турция изредиха пет условия за възстановяване на доверието: укрепване на правната сигурност, осигуряване на функционирането на демократични институции, гарантиране на независимостта на централната банка, уважаване на правилата на митническия съюз и подобряване на рамката за нови капиталовложения.

Запитан дали е отворена нова страница в двустранните отношения, Кенан Мортан, виден турски икономист, казва: „Няма нова страница, защото страницата така и не е затворена. Те просто отделят икономиката от политиката. Още от бежанската криза, Меркел следва много търпелива политика, за да се увери, че страницата остава отворена. Не виждам как най-новото посещение ще доведе внезапно до скок. Германците ще продължат обичайния си износ, но няма да има големи скокове“, смята той.

В края на посещението си Алтмайер изрази надежда, че двустранните проблеми ще бъдат разрешени „парче по парче“. Турция и Германия очевидно отново са въвели девиза „Когато Турция настине, Германия киха“. Този девиз всъщност окачествява предопределените реалности между двете страни, обединили съдбите си по време на Първата световна война, след което връзките помежду им се разхлабват в известна степен, за да бъдат отведени до ново равнище през 1961 г. с епохалното споразумение, което отвори вратите на Германия за турските гастарбайтери.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.