Компютър ли решава за руския ядрен удар?
Александър Голц*
Веднага ще кажа, че Юрий Николаевич Балуевски е най-образованият и най-просветен началник на Генералния щаб от всички след Николай Василиевич Огарков, оглавявал съветския Генщаб от 1977 до 1984 г. И аз, и неколцината експерти, на които успях да се обадя, можем само да се досещаме какво всъщност 
е накарало генерала да каже онова, което чухме от него на пресконференцията в събота. Тя беше посветена на руските претенции към Съединените щати. Най-важното е, че там беше представен нов аргумент защо елементите от глобалната система за противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ са заплаха за международната сигурност. Според Балуевски, „ако предположим, че Иран се опита някога да нанесе ракетен удар срещу САЩ, тогава противоракетите, стартирали за прихващане от Полша, ще летят в източна посока, тоест към Русия. По форма и по размери една противоракета не се различава от междуконтиненталните балистични ракети (МБР) и средствата за предупреждение за ракетно нападение в Руската федерация с голяма вероятност ще я възприемат като атакуваща МБР, т.е. като акт на агресия“.
Авторитетният военачалник твърдеше и нещо странно – Русия притежавала автоматизирана система, която предупреждавала за ракетни пускове. При това пускът се установявал автоматично с минимално човешко участие. Нещо като старата история за мистериозната съветска система „Мъртва ръка“. Дори и тя обаче според слуховете предвиждала автоматично изстрелване на ракети след масиран ядрен удар.
До днес се смяташе, че ако към Русия бъде изстреляна ракета, някой натоварен с най-висша власт ще решава дали става дума за масирана ядрена атака, способна да обезоръжи Русия, или за единичен пуск. Сега обаче, ако се вярва на Юрий Балуевски, решението за ракетно-ядрен удар се взема от компютър.
Ако е така, изводът е следният: ядрените куфарчета, които специални офицери мъкнат след президента, са просто бутафория и нищо повече. Защото решението за ответен ядрен удар (тоест решението да бъде ликвидиран животът на планетата Земя) все едно ще бъде взето не от президента на Руската федерация, а от някакъв автомат.
Това означава, че Русия разчита на своите компютърни системи много повече от Съединените щати. Американската система за вземане на решения за ответен удар до ден днешен се опира на човешкия фактор. Оценка на информацията за възможен удар дава първо дежурният генерал в главната квартира на НОРАД (северноамериканската система за въздушно-космическа отбрана), после Съветът на началник-щабовете, след което решението за ответен удар взима лично президентът на САЩ.
Изобщо не е ясно как се вписва в тази „автоматична“ схема американско-съветското споразумение по процедурите за размяна на информация при несанкциониран пуск на ракети от територията на една от страните.
За целта трябваше да бъдат създадени специални центрове за обмен на информация. Днес обаче Русия е забравила за това.
Изненадващо звучи и оценката, която един висш представител на руското военно ръководство дава на американските предложения за уреждане на проблема около ПРО. Москва заяви, че писмените предложения на САЩ категорично се различават от онова, което говориха в Русия държавният секретар Кондълиза Райс и министърът на отбраната Робърт Гейтс.
Ще посочим, че американците се изразяват доста неопределено – направени били важни предложения и те щели да осигурят възможност за уреждане на разногласията с Русия. Руският Генщаб, напротив, конкретизира положението докрай, като съпостави устните обещания на министрите с писмените предложения на Вашингтон. Ако нещата стоят по този начин, САЩ наистина са направили сериозна стъпка назад. Те като че ли се отказват от обещанието да „активират“ елементите от ПРО и да „зареждат“ в шахтите ракетите прихващачи само ако получат доказателства, че Иран притежава опасни ракетно-ядрени технологии.
Някои моменти тук обаче изискват повишено внимание. Очевидно е желанието на Вашингтон да предизвика истински дипломатически пазарлък. В такъв случай първоначално заявената позиция се различава от формално направените предложения, за да има основа за пазарене. Само дето Русия, незнайно защо, категорично не иска да се пазари. Нещо повече, Москва не желае да търси яснота какво конкретно имат предвид американците, като говорят например за „привеждане на системата в пълна бойна готовност“. Руските дипломати и хората от Генщаба не разбират и друго – какви пълномощия ще имат нашите офицери за връзка, които Пентагонът е готов да допусне в своята Светая светих – командния пункт на глобалната система за ПРО на САЩ.
Ако Москва наистина имаше желание да разсее тревогите, президентът Путин би могъл директно да се свърже с Буш и да попита защо има толкова сериозни различия между първоначалните предложения и направените след това. Бихме могли да проявим интерес какъв точно смисъл влагат американците в един или друг термин. Накрая, Москва неизвестно защо не желае да проучи с какви точно пълномощия ще разполагат руските офицери за връзка в американските командни пунктове.
Причината за това е проста – това изобщо не интересува Кремъл. Интересът на Москва не е да постигне взаимно приемлива договореност за ПРО. Путин се стреми скандалът и фарсовата Студена война да продължават и занапред. Дори с риска да превърне във фикция основни атрибути на президентската власт, примерно ядреното куфарче.
По материали от БТА
*Александър Голц е военен анализатор, работещ за сп. “Итоги” и за “Ежедневний журнал”