Бийтбокс „надсвирвания“ – из ърбън културата на София
Знаете ли, че в песента Don’t worry, be happy не се използва нито един музикален инструмент, а цялото съпровождащо озвучаване идва от вокалния апарат (сиреч – устата) на нейния изпълнител Боби Макферин? Това умение – да имитираш барабани и други музикални инструменти само с уста, на градски жаргон се нарича бийтбокс.
Официалното име на бийтбокса е вокална перкусия. Стилът е възникнал в края на 70-те – началото на 80-те години на 20-и век в гетата на големите щатски градове. „Там живеели семейства с много ниски финансови възможности, никой не можел да си позволи техника, с която да прави музика и когато хората се събирали на улицата да пеят и да рапират, започнали да имитират инструментите с уста“, казва един от най-известните бийтбоксъри в България – Red One.
Бийтбоксът е част от т. нар. „ърбън култура“ (която включва още скейтбординг, сноубординг, фрийрън, паркур, брейкденс, стрийтденс, графити и др). Някои от направленията на ърбън културата вече са с традиции в България, но в момента бийтбоксът става много популярен, благодарение на 20-ина артисти, които вече се справят на европейско ниво, казва Добромир Кръстев, музикален журналист и хип-хоп промоутър. Двама от изпълнителите – Red One и Skiller участваха в Световния фестивал по бийтбокс, който се проведе на 22 декември в Солун, Гърция.
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/dNNZRlSL9Ho&rel=1″, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Клип на RED ONE&SKILLER
В България ърбън-артистите се изявяват главно по комерсиални поводи – рекламират стоки и услуги, предназначени за младите, марки кафе, музикални телевизии и др. За да се противопостави на тази тенденция, организацията „Нойз сити“ е предвидила поредица от некомерсиални събития за ърбън култура. Първото от тях – Бийтбокс Джем с участието на десетина от най-известните бийтбоксъри в България, се проведе наскоро в Deep Down на Витошка 18.
Red One, въпреки скромните си 23 години, явно се ползваше с голям авторитет сред останалите. Освен него публиката чу импровизациите на Psionic, Weed, Enis, Beast FX, Rammon, Riddimbox, Trasher и Bobo.
Преди събитието зададохме няколко въпроса на Red One:
– Как се казваш, на колко си години и откога се занимаваш с бийтбокс?
– Казвам се Александър, артистичният ми псевдоним е Red One. Скоро ще стана на 24 години. Занимавам се с бийтбокс вече 7 години – някъде от 2000-а година насам.
– Как се запали?
– От MTV – там преди 7-8 години даваха едни клипчета от по 30 секунди бийтбокс, започнах да се упражнявам и аз да свиря, и така вече 7 години.
– Има ли жанр, в който да си се специализирал?
– Не, аз по принцип се занимавам с музика от малък, свирил съм 9 години на китара, слушам много разнообразна музика. Напоследък малко бягам от хип-хопа, откъдето е тръгнал бийтбокса. Пробвам се да правя по-електронни неща – дръм енд бейс, джънгъл. Участвам в дует, в който свирим бразилски джаз. Имам проекти, в които свирим някакви по-общи неща като ритъм, така че покривам доста разнообразно поле от стилове.
– Успяваш ли да се издържаш финансово само от артистичните си изяви или се налага да работиш и друго?
– Понеже се занимавам отдавна и вече свиря с доста хора, отскоро вече успявам да се издържам от това. Така мисля, че е правилно, защото искам това да е професията ми.
– В какво се изразява участието ти – заместваш някой инструмент в дадена песен ли?
– Един от проектите ми е с Мирослава Кацарова. Тя пее бразилски джаз и там сме трио – аз, тя и пиано. Идеята е, че аз замествам барабаните в проекта и правим концерти от по 1 час. Участвал съм с Белослава на нейния коледен концерт миналата година, където пак в едно парче заместих барабаните – това е основната роля на бийтбокса. Последните години съм свирил също и с Устата, Арабел Караян, Жоро Дончев, Антони Дончев. Тази седмица свирихме с Калин Вельов във Военния клуб. Свирил съм инцидентно и с други – както падне.
– Ако обикновеният слушател не те види, че имитираш с уста барабаните, а само те слуша, ще различи ли, че става дума за бийтбокс?
– Хората все повече научават какво е бийтбокс, а и като идва от вокалния апарат, от гласните струни – то се усеща. Ако правиш много прости неща, които се повтарят дълго време, в един момент хората престават да го мислят това дали е глас или инструмент, но според мен е разпознаваемо.
– Какви са проблемите на бийтбокса в България?
Малка сцена, сравнително нова. Погледнато финансово, сме много по-назад, в сравнение с Англия да речем. Освен че там сцената е голяма, един микрофон, който струва в България 250 лева и за нас е скъп, за тях е нещо много достъпно. В България бийтбоксърите са малко, всеки е с различен манталитет, някои го правят просто защото им е интересно, без да влагат усърдие и воля, за да станат добри, други имат т. нар. балкански синдром – да се оплакват от това, че нямат пари – докато точно в бийтбокса уменията не зависят от техниката. Аз например първите 4 години, през които се занимавах с бийтбокс, изобщо нямах микрофон и дори не знаех кой кабел къде трябва да се върже. А те сега искат, преди да са почнали, вече да имат микрофони, пултове и какво ли не.
– Има ли състезания по бийтбокс?
– На Запад има много – повечето държави имат национални шампионати. Ние още нямаме – тук не може да намерим спонсори за такива неща. В България досега е имало само едно такова състезание, което го организираха от Сити ТВ.
– Какви са критериите при избора на победител?
– Аз тогава бях жури и критериите са музикалност, креативност, колко чисто ти излизат звуците – гледа се музикалната част, чувството за ритъм и т.н.
Още бийтбокс изпълнения:
http://www.youtube.com/watch?v=4P7sdo_Aj0o&feature=related
http://youtube.com/watch?v=_zoVG6TTCTc
http://youtube.com/watch?v=-QLClvsmxoc&feature=related
http://youtube.com/watch?v=IxN6XwORDnw&feature=related