Интернет е най-полезен в съчетание с реалността
В ранните дни на Интернет и поддръжниците, и критиците на новата технология се хванаха за идеята, че той е изцяло нов и отделен свят, различен от реалността. Поддръжниците харесваха виждането, че виртуалният свят е отделна от физическия свят информационна сфера, свободна от ограниченията и забраните на реалността и възможност за ново начало.
Това гледище беше изразено най-ясно в „Декларация за независимостта на киберпространството“, разпространена през февруари 1996 г. от Интернет активиста Джон Пери Барлоу. „Вие, правителства на индустриалния свят, изморени гиганти от плът и стомана, аз идвам от киберпространството, новия дом на съзнанието, ехтяха гръмовно думите му. Киберпространството не се побира във вашите граници. Нашият свят е различен. Ние създаваме свят, в който всички могат да влязат без привилегии или предразсъдъци, основани на раса, икономическа власт, военна мощ, или произход.“
Но докато Барлоу и другите киберутописти смятаха разделението между реалния и виртуалния свят за вълнуващо, критиците го разглеждаха като повод за безпокойство. Те се тревожеха, че хората прекарват твърде много време онлайн в общуване с хора в чат рум, с които никога не са се срещали лице в лице, във виртуалните светове на електронните игри или в по-ново време в сайтове за социални контакти като My Space и Facebook. В проучване, осъществено през 2000 г. от Станфордския институт за социологически изследвания, ставаше ясно, че хората, които използват много често Интернет, прекарват по-малко време в разговори с приятели и с членове на семейството. Чуха се предупреждения, че в крайна сметка Интернет може да е „технология, която води до изолация“.
Разбира се, и двете групи грешат. Интернет не се превърна в напълно отделна реалност. Некрасиви аспекти на действителността като данъците, цензурата, престъпността и измамата вече са характерни черти и за виртуалния свят. Геймъри, които правят реални пари, като продават саби, злато и други предмети във виртуалните светове на електронните игри, може да открият, че данъчните искат да разберат за какво става въпрос. В реалността дизайнерите на виртуални предмети във виртуалния онлайн свят Second Life прибягват до съдебни дела, за да защитят интелектуалната си собственост. Няколко държави успяха да наложат физически ограничения на Интернет, за да прилагат местните закони – от цензурата в Китай до френската забрана за продажба на нацистки сувенири.
СМЕСВАНЕ В СЪЗНАНИЕТО
Същевременно обаче някои от най-вълнуващите приложения на Интернет разчитат на съчетаването му с реалността. Социалното онлайн общуване позволява на хората да поддържат контакт с приятелите си и да планират социални дейности в реалния свят. Разликата между чата онлайн и разговорите офлайн престава да има значение. Или пък помислете си за Google Earth, софтуер, с който получавате достъп до кадри от цялата земя от десктопа си или с който можете да свържете онлайн съдържание с конкретни съществуващи местности. Следващата стъпка е да извикате информация за физическото си обкръжение, като използвате мобилни устройства – нещо, което започва да се превръща във факт. Освен това технологията на „усилената реалност“ смесва в едно виртуални обекти с обекти от реалния свят. Това позволява да се прави сравнение между реални сгради с виртуалните им модели или да се прикрепят виртуални съобщения към местности от реалния свят.
Всички тези подходи третират Интернет като външен слой на реалността или придатък към реалния свят, а не като отделно пространство. Вместо реалният и виртуалният свят да се разглеждат като отделни и враждебни един към друг, е по-разумно да се разглеждат като допълващи се и взаимосвързани. Получената сплав не е онова, което утопистите или критиците предвиждаха, но тя напълно удовлетворява останалите от нас.