Коста Канариев: За година 90 хил. декара лозя са запустели; Вината стават опасно скъпи

Залата, в която тия дни се проведе прегледа на българското вино „Ди Вино тест“. Снимка: e-vestnik

Над 500 вида български вина от 72 производители се събраха на тазгодишния преглед на виното „Ди Вино тест”. Повечето участници са малки бутикови изби, с производство по около 50 хил. бутилки годишно, а някои и с по 10-20 хил. бутилки. На прегледа те стоят равностойно на големите производители с милиони бутилки. Всеки изложител има право да представя до 7 вина. Накъде отива българското вино? За това разговаряме с Коста Канаериев. Той е дегустатор и сомелиер с 30-годишен опит. Работил и като търговски директор на винарска изба, и в ресторантьорството.

Коста Канариев. Снимка: Иван Бакалов

– Вината на прегледа са много, може ли човек да се ориентира?

– Ще направя едно сравнение. „Вин експо” е най-голямото световно винено събитие, което се прави на две години в Бордо, в средата на юни. Отиваш там и в павилионите са изложени, доколкото си спомням, около 20 000 вина. А тук в момента имаме към 500 вина. В рамките на три дни целенасочено можеш да опиташ всичко, за което имаш познание и да не пропуснеш нещо ново. Докато в големия формат на „Вин Експо” е невъзможно – една безкрайност от Бургундия, от Бордо, от Прованс и т. н., винарни за които никога не си чувал. Не 20 000, ти 2000 вина не можеш да опиташ. Има вина, които, за да опиташ, трябва да бъдеш поканен. А тук всичко е ясно и точно.

– Белите и червените вина у нас – за кои се увеличава търсенето?

– Сега по продажби има само лек превес на червените вина, но в миналото червените доминираха. През 90-те се появи и розето, и търсенето му се увеличава все повече. Особено през последните 3-4 години розетата отиват към все по-добре.

– А в белите в България сме традиционно по-слаби?

– И при тях отива все по на добре, но свежите вина, а не отлежалите в дъб.

– Тук повечето изби са с производство под 50 хил. бутилки годишно, някои с по 10-20 хил. Това не са ли бутикови, как могат да се продават?

– Ако се занимаваш с реализацията на това количество, и 10 хил. бутилки ти се виждат много да продадеш. Като теглиш чертата и видиш колко много пари отиват за реализация на виното, и ти иде – „По-добре да се откажа”. Ама аз не съм видял някой да се откаже. Дай си сметка как се продават 50 хил. бутилки.

– Как?

– Винаги давам пример на колеги винопроизводители. В Мадрид бях в един голям ресторант, който продава два вида вина – едно бяло, едно червено от местен производител. Обясниха ми, че за година продава по 40-50 хил. бутилки от вид. Това в един ресторант. Но той е коректен към винопроизводителя, с който се е обвързал, като договор, приятелство, върви му добре точно това вино. Винаги казвам на колеги от малки изби – намерете си 10-15 сериозни клиента ресторанти, и на всеки от тях ако продавате по 1500-2000 бутилки годишно, ще си продадете две трети или три четвърти от продукцията. Останалото – в избата. Просто е. Това ме е съветвал и Рикардо Грие – мастър ъф уайн, чилиец, дълги години работил във винарска изба на основния път за Сантяго. „Ние продавахме 75% от производството на избата в самата нея, на пътя”, казва той. Пристигат на място не само туристи, а и ресторантьори, товарят по няколко кашона. Отношенията са други. У нас нещо не е като света. Ти си определил цена 10 лв. на бутилка, ама аз искам да ти взема едни 3-4 лева от тая цена за мен, и отделно да ти сложа в ресторанта още 10 лева надценка отгоре.

– Магазини и ресторанти са в по-силна позиция от винарите? Знам, че големите вериги взимат до 50% от крайната цена.

– Да. Най-големият оборот е в големите вериги. Най-големият продавач е „Метро”, който разчита все пак на оборот, не толкова на надценка.

– Повечето изби са малки, с малки лозя, себестойността на една бутилка излиза висока. Така правят скъпо вино, а то не винаги отговаря на цената?

– Абсолютно правилен въпрос. Малката изба има много по-висока себестойност на единица продукция. За последната година цените са се вдигнали опасно нагоре, вече не са рядкост вина на цени над 35 лева. Това е опасна граница за българско вино. Малки серии уж, ще се продадат. Ама аз като потребител ще предпочета две бутилки по 20 лева, една крачка надолу като качество, но не голяма. Даже понякога и никаква.

– Резултатът в бутикова изба някой път не превъзхожда този на голямата изба?

– Да. Но в същото време настроението на публиката е да оплюе голямата изба – „Манти ги тия”. Защо да ги махнеш? Нима големите като „Карнобат – Братя Минкови”, „Ню Блуум Уайнъри” в Съединение, „Домейн Бойар” – „Кортен” и др. не произвеждат изключително коректни вина? В серии, които са абсолютно еталон за поведение „цена-качество”? Да дам примери? Серията „F2F” – под 15 лева! Серията „Братя Минкови” – „Фотограф”. Някои от големите изби имат лимитирани серии, които са уникални.

От прегледа на българското вино „Ди Вино тест“ 2018 г. Снимка: e-vestnik

– Колко от малките ще издържат? Много от тях работят на загуба, някои собственици намират начин да ги субсидират, но дали ще издържат всички?

– Когато влизахме в ЕС, говорехме за 1,5 млн. декара – 150 хил. хектара лозя. Знаеш ли колко са сега лозята за винено грозде в България? 690 хил. декара – 69 хил. хектара. Само за миналата година изоставените лозя са 9 хил. хектара. За една година 90 хил. декара лозя са запустели и не се гледат.

– Вината стават все повече като марки и разновидности, а количеството намалява?

– Намаляват добре гледаните лозя, това се отразява и на количеството вино. Малките винарни са с редуциран добив на грозде от лозето. Ами загубата на генофонда? България е имала уникален генофонд от 1800 разновидности растения в лозарството – в Института по лозарство в Плевен. От една конференция във Варна научих, че реално остатъка от този генофонд в областта лозарство е около 280 разновидности. България направи една 5-томна ампелография, която обхваща българското лозарство, целия генофонд, цялата информация. Първият том излезе 2004-2005. Отивам с колата в института по лозарство в Плевен и искам да да си купя две книги. Те ми викат – „Ти какъв си, бе? От кой винзавод си?”. Аз викам – „За себе си”. Те се чудят – „Ти си много странен човек. Ти знаеш ли, че не можем да продадем и 10 книги”. Би трябвало всеки един от винопроизводителите да има от тази ампелография, това е историческо наследство на хората, които са се грижили толкова години. Започнали са да я събират 1946 г., старите професори. Какво печелим, какво губим?

– Значи тя съдържа разновидности каберне, мерло, развивани и селектирани на наши почви?

– Да. В Италия в една винарна ми показваха своите 23-24 разработки на сорта Сан джовезе с най-голяма гордост, като някаква ценност, нещо уникално. Благоговеят върху това – „Толкова много се стараем да опазим наследството”, казаха.

– У нас винарните не искат тукашен разсад за собствените си лозя. Те се гордеят, че взели каберне от Франция?

– Сигурно пипиниерите във Франция, Италия имат много разработки на известните сортове, съхранени генофондове. Но българското наследство е уникално, развивано с десетилетия. Знаеш ли на „Миролио” Маврудът откъде е? От италиански пипиниерист, който е съхранил български Мавруд, пренесен от тук отпреди 40 години.

_черновиБългарияВинотоИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.