Вместо „компромис по белгийски“ – 6 месеца без правителство

Белгийският министър-председател Ги Верхофстат управлява временното правителство повече от шест месеца и можеше да решава само текущи въпроси, без да взима отношение към сериозни проблеми, с които би натоварил наследника си. Снимка: Ройтерс

Повече от шест месеца след парламентарните избори на 10 юни т.г. Белгия е все така без истинско правителство. Предишното с министър-председател Ги Верхофстат довчера можеше само да управлява, като „движи текущи проблеми“. Нерешените въпроси в страната се множат, а недоволството на белгийците изкара демонстранти по улиците в тази иначе спокойна западноевропейска страна. Времето тече, а белгийските политици така и не могат да зарадват съгражданите си с правителство.

Изсмукващата жизнените сили на Белгия правителствена криза се зароди от неспособността на няколко преговарящи доскоро фламандски и франкофонски партии да намерят вярната формула на кабинета. Преговорите между тях започнаха преди няколко месеца и вървяха дълго и тягостно. Междувременно политическият часовник отбеляза счупването на всякакви досегашни рекорди във видялата какви ли не политически изпълнения страна. “Нека бъдем реалисти, каквото и да стане през следващите дни, продължаващата нестабилност ще се прехвърли и в Новата година,” отбелязват тези дни с горчивина и отчаяние белгийски наблюдатели.

Как се стигна дотук? Изборите на 10 юни откроиха като по-успешни четири партии. В най-голямата, най-заможната и най-населена белгийска област Фландрия това бяха партиите в коалицията Християндемократи и фламандци – Нов фламандски алианс. В областта Валония, икономически и културен двигател на Белгия до Втората световна война, но позападнала сега в сравнение с Фландрия, добре се представиха Реформаторското движение (радикали), което измести с малко, но за пръв път Социалистическата партия като най-влиятелна партия на говорещите френски език белгийци, и Демократичния хуманистичен център (християндемократи – франкофони).

Както е редно, точно тези четири партии започнаха преговори за съставяне на ново правителство. Още неседнали на масата за преговори обаче, някои фламандски политици решиха да се възползват от следизборната обстановка в изключително сложната си държава, известна с пълното разделяне на партиите на регионален и езиков принцип, с липсата на доминираща партия, с непрекъснатите разногласия между двете големи етнически общности – фламандци и валонци. Новото правителство трябва да наложи нова, широка държавна реформа в страната, заявиха те.

Израз на тези настроения стана партията Нов фламандски алианс – едно от най-националистично настроените политически формирования в Белгия. Тя не крие, че би била много доволна, ако Фландрия се отцепи като самостоятелна държава.
Франкофоните обаче изобщо не бяха готови и не искаха реформа, чийто краен резултат би превърнал Белгия от федерална в конфедерална държава, и която би направила реалност фактическото разделяне на страната на две по-малки държави – Фландрия и Валония. Пак както си е редът, след близо два месеца преговори между четирите партии, белгийският крал Албер ІІ назначи за „форматор“ („съставител“) на чаканото ново правителство Ив Льотерм – председател на коалицията Християндемократи и фламандци – Нов фламандски алианс. На изборите на 10 юни той беше получил и най-много преференциални гласове (над 800 000). Наистина, само фламандски гласове, но все пак най-много. Скоро обаче, след като стана ясно, че раждането на кабинета трябва да се отложи, Ив Льотерм върна назначението на краля.

Преговори, опити за съставяне – времето вървеше и се заговори за криза, за възможно разцепване на Белгия.

Белгийският крал Албер ІІ в Тринити колидж в Дъблин. Кралят се уплаши от продължителната политическа криза и за съдбата на монархията, която е гарант на белгийското единство. Снимка: Ройтерс

Притеснен за страната, а и за съдбата на монархията, която по конституция е гарант на белгийското единство, крал Албер ІІ натовари с проучвателна мисия председателите на двете камари на парламента. Това стана в момент, когато гласовете откъм Фландрия за отделянето на областта като самостоятелна държава започнаха да се засилват. А тези гласове са пряка заплаха за монархическия институт. За политическата история на Белгия ходът на крал Албер ІІ с „проучвателната мисия“ беше нещо съвсем ново.

Двамата парламентаристи водиха дълги и дискретни консултации с представители на най-широки политически кръгове, на деловите среди, на неправителствени организации. След всичко това, отнело седмици, те препоръчаха преговорите за съставяне на правителство да продължат пак между четирите партии. Крал Албер назначи отново Ив Льотерм за „форматор“, а в политическата история на Белгия беше записана поредна новост – за втори път да се възложи на един и същи човек да състави правителство с едни и същи партии.

Изпълнен с решимост да зарадва Белгия с кабинет, който да оглави, подкрепян твърдо от партията си, натрупал опит от първия кръг преговори, Ив Льотерм се зае с жар да се представи добре на поправителния изпит. Белгия въздъхна облекчено и зачака новия кабинет.

Преговорите между четирите партии обаче пак стигнаха до задънена улица. Особено, след като в една от комисиите на белгийския парламент с гласовете само на фламандски депутати беше гласувано решение за избирателния район „Брюксел-Хале-Вилворде“ (районът обхваща столицата Брюксел и общини около града), което франкофонските партии приеха като най-пряка заплаха за Валония и за единството на Белгия като държава.

Смразени от това гласуване, преговорите продължиха още малко, но беше повече от ясно, че успешен край не може да се очаква. А покрай всичко това някак неусетно беше счупен рекордът за най-дълга правителствена криза в Белгия. Самият Ив Льотерм пък трябваше да си даде сметка за реалността и против волята и амбициите си, против надеждите на партията си да излъчи премиер, се отказа за втори път да съставя правителство.

Междувременно цялата сага около новото правителството, което така и не се появяваше на бял свят, започна да изнервя белгийците. Правителствената криза започна да удря пряко и болезнено по тях. Както навсякъде в Европа, животът поскъпва и в Белгия. Правителството на премиера Ги Верхофстат обаче може да се занимава само с текущи въпроси и не може да решава нищо, което би натоварило финансово следващия кабинет. Т.е. не могат да се предприемат мерки за подпомагане на по-бедните при непрекъснато растящите цени на хранителните продукти и на горивата за отопление. Към това се добави и финансовото пресъхване на ред белгийските общини, защото няма централно управление, което да взема решения за финансирането им.

Липсата на реална власт, която да решава наложителни социални проблеми, мобилизира белгийските профсъюзи и изкара хилядни протестни демонстрации в Брюксел, в Намюр и Шарльороа. Протестите заради кризата обаче са не само икономически.

Хиляди жители на Брюксел демонстрираха за единството на Белгия. Повечето белгийци не искат страната им да се разцепва. Снимка: Ройтерс

Повечето белгийци не искат страната им да се разцепва. И за да се чуе гласът им, организираха многохилядна демонстрация в Брюксел в подкрепа на държавното единство, като окачиха черно-жълто-червения национален флаг на Белгия по хиляди домове. В същото време белгийският делови свят представи проучвания, според които правителствената криза е струвала на Белгия близо 3 млрд. евро – заради невзети и отложени решения, заради замразяване на важни преговори, които могат да бъдат водени само от титулярни правителствени лица.

След кратко чудене какво да прави в усложняващата се с всеки изминал ден обстановка, крал Албер ІІ реши да натовари управлявалия досега премиер Ги Верхофстат с „проучвателна мисия“. Той трябваше да проучи възможностите за съставяне на ново правителство, извън формата на преговарялите досега четири партии, но можеше да предложи неговото правителство да продължи да управлява с разширени пълномощия в социалната област. Този кралски ход, също невиждан в богатата белгийска политическа практика, пак породи вълна от предположения и надежди. Предположения до какво може да доведе мисията на Верхофстат – до доклад как да продължат преговорите за ново правителство или до предложение той да остане начело на едно „извънредно правителство“. Породи и надежди, че краят на кризата може би се задава.

Преди дни в тунела сякаш проблесна светлинка. Кралят възложи на Ги Верхофстат да остане министър-председател до края на март следващата година. Той ще ръководи „временно правителство“, на което ще бъдат дадени допълнителни пълномощия да решава по-значителни социални проблеми. През следващите три месеца Верхофстат ще трябва да подготви и приемането на нови държавни реформи. Междувременно два пъти назначаваният за „съставител“ Ив Льотерм ще се готви да оглави „постоянно правителство“ след Великден.

Така сякаш беше намерен изход, макар и временен, на правителствената криза. Все пак остават много неизвестни, най-голямата сред които е кои партии ще подкрепят временното правителство. По този въпрос моментално започнаха разногласия, този път между франкофонските партии.

А обикновените белгийци продължават като заклинание да си повтарят, че няма начин да не се стигне до … „компромис по белгийски“. В политическия речник това е синоним на постигане на решение по изключително сложен политически проблем. През 176-годишната история на Белгия като независима държава, белгийските политици многократно са показвали дарба да стигат до компромиси, за да запазят държавата си. Но в случая им предстои, както изглежда, да се явят на особено труден изпит.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.