Рапът на руските чер(ве)нокожи на мушката на Путин

Иво Инджев

Основната отличителна черта на тоталитаризма е стремежът му системата да контролира всеки аспект от живота в държавата. В този смисъл Русия се възприема по-скоро като автокрация от имперски тип, в която се допускат някои волности – като пътуването в чужбина (ако не сте от категорията на стотиците хиляди поданици, работещи за многобройните “силови” институции и военнопромишления комплекс в “забранените” градчета, създадени по съветско време).

Путин обаче прави всичко възможно да опровергае чисто авторитарния характер на своето управление, приплъзвайки го все повече към тоталитарната форма на властване. Затяга примката над остатъците от правосъдие и върху контрола над последните ниши на свободното слово в интернет.

Сега Путин се е загрижил и за вредното влияние на западната музика. Колко познато! По времето на СССР, въпреки протестния заряд на рокендрола срещу статуквото в самия “капиталистически свят”, страхът от неговия бунтарски дух в комунистическите владения беше толкова голям, че срещу проявите на музикалното свободолюбие се водеше идеологическа война с милиционерски методи. Както е известно, тя се провали далеч преди разпадането на СССР.

В днешно време рапът е изместил рокендрола в това отношение. И ето че Путин се готви да взима мерки срещу съпротивителната енергия на… руския рап.

“Ако е невъзможно да го спрем, тогава трябва да го направляваме”, заявява Путин. Така щял да брани нацията от “трите стълба” на рапа: “секса, наркотиците и протеста”.

Че пропагандата на дрогата е по-лоша и от ругатните (съдържащите в текстовете на рапиращите), всеки може да се съгласи (с Путин). Но кой е казал, че, в пропагандата и в доктрината на забраните, като средство за универсален контрол, няма елементи на истина?

И ето че милиционерският контрол вече действа в Русия. Там започнаха да спират концерти на руски рапъри заради “популяризиране на погрешни ценности”, а някои от изпълнителите на рап са арестувани.

Същевременно в руската дума обмислят мерки за поощряване на “правилен” рап и се канят да обявят конкурс на такава основа. Това също е до болка познато.

Познато е като метод за борба с врага чрез присъединяване към него още от римско време. Припомням цитирания и друг път от мен бивш генерал от ДС Любен Гоцев.

На въпрос в интервю, публикувано в сборник с негови “задочни интервюта”, защо си е променил мнението през 1998 г. за приемането на България в НАТО, Гоцев, отвръща за начало: “Аз в душата и в сърцето си оставам привърженик на активен неутралитет. Подчертавам-активен.”

След което обаче изплюва камъчето: “Но разумът и днешната политическа обстановка у нас И В РУСИЯ (курсивът мой-бел. ivo.bg) ме задължават да си спомня латинската мъдрост: “Като не можеш да ги победиш, стани техен партньор или съюзник”. Друг е въпросът, кога , при какви условия и на каква цена ще стане това партньорство”. (“Задочни интервюта с Любен Гоцев”, изд. къща Международни отношения, София, 2005 г., стр. 52-53)

Както се вижда, нищо ново под слънцето на мрака, характерен за “контрольорите” на “погрешните ценности”. Те толкова си могат. Уж се учат от римляните, а не си взимат поука от провала на собствения си “трети Рим”.

Авторът на този текст, закърнял привърженик на рокендрола, никак не си пада по рапа като (полу)музикален жанр. По-скоро е ядосан, че великолепни песни на Стиви Уондър, като “ Past time paradise” бяха осакатени под формата на рап и популяризирани с ново заглавие от рода на “Gangsta’s paradise”. Подобно несъгласие обаче не е причина за забрани. Те са заразни. Точно както в случая с политическите забрани в тоталитарната система: най-напред се слага кръст над опозицията, после над синдикатите, след това над религиозната “пропаганда” и т.н. – до пълната победа над човещината.

И още нещо… Руската култура бележи своя връх през 19 век и началото на следващото столетие чрез успешното имитиране на западните образци в абсолютно всички области – от класическата музика, операта и балета, до живописта и литературата. Без изключение става дума за европейско влияние. Колкото и да го е яд Путин, тази вековна парадигма се повтаря и днес: не Русия диктува модата в културата и изкуство. Обратното, руснаците са догонващи и впечатлени от западните постижения.

Само че изкуството не е като спорта, в който можеш да надскочиш конкурентите и да демонстрираш превъзходство чрез държавно стимулиране на производството на шампиони, включително чрез брутална употреба на допинг под държавен контрол. Състезанието на фронта на културата и изкуството е проекция на нещо много важно, което убягва на руското мракобесие. Нарича се свобода на индивида да твори, експериментира и да, да рапира…

И накрая, но не последно място по значение, е въпросът с реторичен заряд: защо на руските младежи се харесва да рапират, тоест да злословят и стихоплетстват, подражавайки не афроамериканците. Ясно е, нали – защото се чувстват онеправдани в собствената си държава и виждат светъл пример в правото на чернокожите, които имат пълната свобода да изразяват своя протест.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.