Защо Караманлис прегръща Путин?
Внушителният начин, по който укрепват отношенията с Русия, в крайна сметка може да се окаже най-значимото дело на премиера Костас Карамантлис при управлението на страната. Контактите му в Москва с руския президент Владимир Путин преди два дни потвърдиха за сетен път, че руската политика на гръцкия министър-председател не само среща одобрението на огромната част от гръцкия народ, но и носи дивиденти: тя гарантира петролните и газови доставки и увеличава геополитическата роля на страната.
Още при първата си визита в Кремъл няколко месеца след като пое властта, Караманлис, за разлика от 
своя предшественик Костас Симитис, схвана, че развитието на отношенията с Русия представлява „златна жила“ за него – лидера на управляващата партия Нова демокрация. Руснаците бяха разочаровани от дотогавашната позиция на Атина и се надяваха, че смяната на премиерския пост ще подобри отношенията с Москва. По един доста необикновен за руската дипломация начин самият Путин се обърна към Караманлис, като публично и директно каза, че очаква именно той да даде тласък на отношенията между Атина и Москва. И Путин не бе опроверган…
Последвалите събития от изминалите три години доказаха, че гръцкият премиер е разбрал и съзидателно е откликнал на възможностите, които би могла да му предостави политиката на Кремъл. Трябва да се признае, че Костас Караманлис лично, благодарение на прекрасните лични отношения с Владимир Путин успя да парира решително опита на външния министър Дора Бакояни да разклати отношенията с Русия (тя се опита да накара своето ведомство – единствено в цяла Европа – да се противопостави на Русия в спора й със САЩ за разполагането на антируска ракетна система в Полша и Чехия).
Всъщност Дора Бакояни нямаше основания да бъде в Москва и нейното присъствие беше ненужно. Предварително се знаеше, че руският й колега ще отсъства. Тя обаче искаше на всяка цена да отиде в руската столица. Усилията й да разсее негативите, които остави сред руснаците заради недопустимото й противопоставяне по въпроса за американските ракети, да размени ръкостискания и да се снима с Путин, се оказаха напразни.
Гръцкият министър-председател е разбрал, че политиката на Русия е в състояние да помогне да се преодолеят някои много негативни за Гърция последици от американската политика в региона. Балканската политика на Вашингтон облагодетелства разпокъсването на държавите от полуострова и дестабилизира района, а енергийната политика на Белия дом в известна степен превръща Гърция в енергиен заложник на Турция. С други думи, сходството на интереси между Атина и Москва се свежда до няколко пункта.
Първо, до желанието на Кремъл да засили влиянието си на Балканите като блокира процеса на разпокъсване на държавите от региона и като подпомогне проруски настроената Сърбия, така, че тя да престане да бъде причина за непрестанно раждане на нови държавици – протекторати на САЩ. Русия иска големи и стабилни държави на Балканите и това нейно желание среща съгласието на Атина, тъй като по този начин се парират опитите за промяна на границите.
Вторият момент от сходството на гръцките и руски интереси е огромното желание на Путин да снабдява Европа с петрол и газ. При положение, че руски тръбопроводи, пренасящи тези горива, ще минават през гръцка територия, Атина, от една страна, е сигурна за енергийните си доставки в това размирно време. От друга страна, тя ще се облагодетелства от получаването на транспортни такси. На всичко отгоре Атина ще се чувства сигурна пред турските домогвания, тъй като по този начин Европа и Русия ще имат основания да парират евентуални антигръцки изяви на Анкара, които биха изложили на риск нормалното осъществяване на доставки на руски природен газ и петрол към Европа.
По БТА