Комари пришълци носят в Италия тропическа болест
Чукунгунската треска се предава от комари, симптомите са треска, изтощение и силни болки в костите
Паника обхвана малкото село Кастильоне ди Червиа с 2000 души население през август. Тогава един след друг селяните започнаха да се разболяват и седмици наред поддържаха висока температура, бяха изтощени и имаха мъчителни болки в костите. Това се случи точно в момента, когато по-голямата част от Италия се радваше на най-важния летен празник Ферагосто.
“В един момент просто не можех да стана и да изляза от колата. Паднах”, разказва 62-годишният
Антонио Чиано, елегантен пенсионер, наметнал кашмирен шал и сложил модерни сини очила. “Помислих си – добре, времето ми изтече. Ще умра. Наистина беше толкова зле.”
В средата на месеца повече от сто души бяха повалени от същата болест. Въпреки че най-лошите симптоми изчезваха сред една-две седмици, нито един лекар не успя да разбере какво точно не беше наред. “Хората в бара бяха обхванати от истерия”, казва Рино Ричи, транспортен работник, който също се разболял. Те обвиняваха мръсната река. Нападаха правителството. Но най-вече виняха имигрантите, които донесли подобна заразна болест в полузаспалото им село, пълно с къщи, измазани в пастелни бои.
“Защо имигрантите? Не спирам да мисля за ужасните болести, които виждаме по телевизията, като например маларията”, казва Рина Вентури, собственик на магазин за обувки и чанти. “Бяхме ужасени – болестта нямаше нито име, нито лечение.”
Колкото и да е странно, селяните едновременно бяха прави и грешаха. След един месец изследвания италианските здравни власти откриха, че хората от Кастильоне ди Червиа всъщност бяха болни от тропическа болест – чукунгунска треска, сродна на треската денга, която обикновено се развива в Индийския океан. Но “имигрантите”, които разпространяваха заболяването, не бяха хора, а насекоми: тигрови комари, които се чувстват все по-добре в затопляща се Европа.
Подпомогнато от глобалното затопляне и от глобализацията, на Кастильоне ди Червиа беше отредена нерадостната роля да стане домакин на първата епидемия на болест, която досега не се срещаше в модерна Европа, а само в тропиците.
“В момента, в който установихме първото и второто име на вируса, болестта затихваше”, казва д-р Рафаела Анджелини, директор на отдела за обществено здраве в Равена. “Когато ни казаха, че това е чукунгунска треска, това вече не беше проблем за Равена. Но си помислих, че е голям проблем за Европа.”
Епидемията доказа, че тропическите вируси вече са способни да се разпространяват в нови райони, много по на север, отколкото преди. Тигровите комари, които се появиха в Равена преди три години, се срещат в цяла Южна Европа, и дори във Франция и в Швейцария. И ако чукунгунската треска може да се разпростре в Кастильоне, “място, което не е нищо особено”, според Анджелини, няма причина да не може да стигне и в други населени места в Италия. Няма причина да не го направят и други тропически болести, като денга например.
“Това е първият случай на епидемия на тропическа болест в развита европейска държава”, казва Роберто Бертолини, директор на програмата на Световната здравна организация за здраве и околна среда. “Промените в климата създават условия, които улесняват оцеляването на комарите и отварят вратите на болести, които по-рано не са съществували тук. Всичко това се случва наистина. Сега и днес. Не е нещо, за което ни предупреждава някой луд защитник на околната среда.”
Бил ли е шокиран да открие чукунгунска треска в Италия, в родната си страна? “Знаехме, че рано или късно това ще се случи, казва Бертолини. Само не знаехме къде и кога.”
Болестта със сигурност завари неподготвено малкото село. На 9 август обществените здравни власти в Равена бяха потърсени по телефона от ядосания Стефано Мерло, собственик на бензиностанция. “На сто метра от дома ми има повече от 30 души с температура над 40 градуса.
Искам да знам какво се случва, защото това не е нормално”, казал Мерло. “Август не е сезонът на високата температура,” съгласява се Анджелини и след няколко дни разговори с пациенти наистина се заинтригува от случая. “Разказите бяха толкова еднакви и толкова драматични,” разказва тя. “Но нямахме и идея, че може да е нещо тропическо.”
Трудолюбивите магазинери като Вентури не можели да станат от леглото заради силните болки в бедрата. Физически силни мъже не можели да вдигнат лъжицата до устата си. (Месеци по-късно много от тях все още имат болки в ставите.)
От самото начало лекарите подозирали, че болестта се предава от насекоми, а не чрез контактите между хората. И тъй като в повечето домове имало по един болен, не изглеждало членовете на семействата да се заразяват един от друг.
Първоначално специалистите се фокусирали върху папатаците (Phlebotomus papatasii), тъй като болестта се срещала по-често по улиците край реката. Здравните власти отменили традиционните за средата на август почивки (което за Италия си е признак на истинска паника) и взели кръвни проби. Призовали на помощ националните специалисти по заразни болести, преровили Интернет и поставили “капани”, с които да разберат какви насекоми живеят в областта. Първата изненада била, че в “капаните” нямало папатаци, а тигрови комари, при това много.
Научно изследване потвърдило, че жителите на Кастильоне са си навлекли ужасна напаст, която обаче не била смъртоносна. “В три от последните четири години на тези улици беше невъзможно да се живее заради ужасните комари”, казва Ричи, докато стои на входа на спретнатата си градина, където “капаните” за комари са заменени с декоративни фонтани. “Обичахме да вечеряме на двора или на верандата. През тази година това беше невъзможно, живи щяха да ни изядат.”
Според Анджелини, хората третирали комарите като обикновена неприятност. Защото знаели, че могат да пренасят тропически болести, но били спокойни, знаейки, че в Италия това не се случва.
След това властите в Равена наредили насекомите да се унищожат, като се надявали, че ще удържат епидемията. Работници разпръсквали инсектициди и влизали във всеки двор, изпразвали саксиите, фонтаните и варелите за дъждовна вода, за да унищожат местата за размножаване на комарите. В началото на септември в Кастильоне ди Червиа нямало нови заразени. Но пък имало миниепидемии в редица градове в областта – Равена, Чезена, Римини – предизвикани от тамошните тигрови комари. Те били третирани по същия начин.
В този момент лекарите били описали симптомите на пациентите и ги сравнявали с причинените от комари болести. “Открихме, разказва Анджелини, че разглеждаме копие на болестта, избухнала в Реюнион”, френски остров в Индийския океан, където през последните две години повече от 10 000 души хванали чукунгунска треска. Кръвните тестове потвърдили диагнозата. В края на лятото близо 300 италианци имали диагноза “домашна чукунгунска треска”.
Чукунгунската треска се разпространява когато тигровите комари пият кръв от заразен човек и – ако условията позволяват – предават вируса, когато ухапят друг след това. Тигровите комари дошли в Южна Италия преди около десет години с кораби, превозващи дрехи от Албания, но когато температурите започнали да се покачват, се пренесли на север. Сега те се срещат в Корсика и в Южна Франция.
Лекарите били смаяни от това, как чукунгунската треска стигнала до комарите в Северна Италия, когато никой в Кастильоне ди Червиа не бил в чужбина. През последните две години във Франция (и по-точно в Париж) били регистрирани няколко “вносни” случая на чукунгунска треска при хора, върнали се от Реюнион. Болестта обаче така и не се разпространила във Франция, тъй като комарите не можели да виреят там.
Накрая лекарите открили връзката: един от първите мъже, които се разболели в Кастильоне ди Червиа бил посетен в началото на юли от болен роднина. Този роднина – италианец – преди това пътувал до Керала (Индия). Чукунгунската треска дошла в Италия в кръвта му, но климатичните условия се оказали такива, че болестта можело да се разпространи и да се настани тук.
Сега в Кастильоне ди Червиа е зима, когато слънцето залезе температурите са около нулата, а на площада греят коледните светлини. Сега няма комари. Десетки селяни обаче все още страдат от артрит – познато усложнение от чукунгунската треска. Ричи, транспортният работник, казва, че все още му е трудно да стисне юмруци и че ужасно го боли левият глезен. Според Мерло трима души от селото починали, след като се заразили, но и тримата имали и други заболявания.
От самото начало местните хора забелязали, че най-възрастните не се разболявали. Сега е ясно защо: “Ако за целия ден изминаваш 50 метра от дома си до църквата, шансът да бъдеш ухапан, е много малък”, казва Чиано.
Най-голямата загадка обаче е дали чукунгунската треска ще се появи през следващото лято. В тропиците тя се среща през цялата година, тъй като комарите живеят целогодишно. Вирусът обаче може да презимува в яйцата на комарите и никой не знае дали в някой вир в Италия няма снесени яйца. “Заради промените в климата, казва Бертолини, чукунгунската треска сигурно отново ще се появи някъде в Европа”.