Горите – бомба със закъснител

Амазонската джунгла, преди да бъде нападната от дървосекачи. Дърветата поглъщат и складират въглероден двуокис, който се освобождава, когато бъдат отсечени или изгорени. Снимка: пикасауеб

Ако се замислим за въглеродния двуокис – основният газ, който причинява глобалното затопляне – най-вероятно е да си представим бълваща отрови фабрика в Китай, неонови светлини в Токио, кола, попаднала в задръстване на магистралата в Санта Моника. Но докато индустрията, електричеството и транспортът допринасят накуп за парниковия ефект, има и друг по-малко известен злодей: нашите гори. Или, по-скоро, недостигът от гори.

Горите, особено в тропиците, поглъщат и складират въглерода, който се освобождава, когато дърветата се отсекат или изгорят. Учените са изчислили, че при настоящото темпо на унищожаване на горите, то осигурява до 20 процента от газовете, с които хората причиняват парников ефект. Количеството въглерод, складиран в тропическите гори е изумително – само в Бразилия то е близо 50 млрд. тона – и освобождаването му би довело до драматични промени в климата. Специалистите твърдят, че без промяна в обичайния бизнес до 2030 г. ще бъдат изсечени повече от половината гори в Амазония, като ще освободят в атмосферата 20,5 млрд. тона въглероден двуокис.

Вече има установени международни схеми за търговия с въглеродни емисии, които помагат на богатите държави да плащат за намаляването на емисиите въглерод от индустрията или от електричеството в по-бедните страни. По отношение на обезлесяването обаче подобен механизъм не съществува. Фактът, че нациите не получават компенсации за това, че защитават горите си, е огромен пропуск в усилията срещу промените в климата. И той трябва да се бъде решен, ако светът желае да постигне по-съществено намаляване на въглеродните емисии, необходимо, за да се предотвратят катастрофалните промени в климата. “Горите са като слон в стъкларски магазин”, казва Андрю Мичел, директор на Global Canopy Project и защитник на горите. “Мощни, но непознати и непризнати.”

На конференцията за климатичните промени в Бали (на която домакин беше Индонезия, където растат най-обширните тропически гори в света – това започна да се променя. Въпреки че преговарящите все още трябва да уточняват подробностите, нациите се съгласиха да включат обезлесяването и вредите на горите (вреди на залесените местности, които също могат да причинят отделянето на въглерод) като основен елемент в новия договор за промените в климата, който евентуално ще наследи протокола от Киото.

Изсечени гори в Боливия. Документът, който ще наследи протокола от Киото, най-вероятно ще предвижда компенсации за държавите, които опазват горите си. Снимка: worldproutassembly.org

Това евентуално ще отвори нов пазар за милиарди долари, особено ако индустриализираните държави, които трябва да намалят емисиите въглерод, могат да избират да плащат на тропически нации като Бразилия и Индонезия, за да пазят горите си. Така може да се окаже, че частният пазар – който е двигателят на унищожението на горите под формата на изсичане – ще започне да спасява дърветата. “Трябва да решим този пропуск като се обърнем към пазарните механизми”, казва Мичел.

Това може да стане като се определят пазарни стойности на съществуващите гори. Тропическата гора съхранява въглерод, преработва влагата и е убежище за биоразнообразието. Причината за изсичането й обаче е само паричната й стойност. “Основният двигател за унищожаването на горите е фактът, че съществуващите гори нямат никаква или са с много ниска стойност”, казва Пауло Монтиньо, който изследва бразилските гори за Woods Hole Research Center (WHRC). Като им се определи цена на пазара на въглеродни емисии изведнъж даряването на живот на всяко едно дърво ще добие смисъл, и няма да се предпочете да бъде отсечено, за да се направи място за евтино пасище. Стойността дори няма да трябва да е толкова висока. Според последния доклад на WHRC в някои райони тя ще е около 10 долара на кв. км. и така запазването на дърветата ще е по-изгодна от унищожаването им. “По днешните стандарти това е евтино”, казва Даниел Непстед, старши изследовател в WHRC.

Разбира се, пазарът работи, само ако купувачите знаят, че ще получат онова, за което плащат. Затова ще е необходимо строго наблюдение на темповете на унищожение на горите. Отдавна обаче опитите да се проследят изчезващите дървета в огромни джунгли като Амазонската – където всеки ден се изсичат 27 кв. км. – се оказаха невъзможни. Има също така и притеснения за “течове” – вероятността ако някой е платил за проект за съхраняване на дърветата в определен район, изсичането просто да бъде преместено на друго, незащитено място, при което спестеният въглерод отново ще бъде изпуснат. Новата система за наблюдение от космоса, по-голямата част от която е поета от японския сателит за наблюдение на Земята, може да набира точна

Японският сателит за наблюдение на Земята. Благодарение на техническия прогрес ще бъдат избегнати измамите с изсичането на гори и ще намалее количеството въглероден двуокис, отделян в атмосферата. Снимка: Енциклопедия на космическите кораби

информация за темповете и начините на унищожаване на горите, дори когато е облачно. Това е много важно, особено като се има предвид, че само в Амазония всяка година се преработват трилиони тонове влага. “Течовете” могат да бъдат избегнати като се приемат правителствени стандарти за унищожаването на горите, според които проектите да бъдат оценявани на национално ниво и които да гарантират, че едно място, спасено от изсичане, няма да може да бъде заменяно с друго. Въпреки че подробностите все още трябва да бъдат уточнявани, изглежда това е схемата, която беше договорена на дискусиите в Бали.

Колкото и важни да са тропическите гори за понижаването на въглеродните емисии в света, те означават много повече за хората, чиито живот и прехрана зависи от тях. Някои еколози се страхуват, че желанието да се спечели от съхраняването на горите може да навреди на местните хора, независимо дали става дума за събирачите на каучук в Бразилия или за обитателите на горите в Ацех (Индонезия), които всъщност трябва да печелят най-много от идеята. В края на краищата може да се окаже, че развитието няма да е благосклонно за туземците в развиващия се свят, които изведнъж ще се окаже, че живеят на скъпа земя. Затова ще трябва проектите за съхранение на горите ще трябва да се управляват внимателно, за да могат от тях да печелят и двете страни. “Цената на една гора не се изчислява само във въглерод, но и в биоразнообразие, и в животите на онези, които се намират там”, казва Мануел Силва де Чуня, председател на Националния съвет на събирачите на каучук в Бразилия. “Не може просто да загърбим тези принципи.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.