Подозренията за сговор на Тръмп с Путин поставят преводачите под прожекторите

Путин и Тръмп в Хелзинки. Снимка: от тв екрана

Скандалните твърдения, че един американски президент се опитва да скрие на всяка цена съдържанието на разговорите си с Русия, поставиха в светлината на прожекторите преводачите – една професия „в сянка“ с решаващо значение за доброто функциониране на международната дипломация.

От съдебните зали до международните срещи на върха преводачите се подчиняват на етичен кодекс, който ги задължава да не разкриват какво чуват и превеждат.

Доналд Тръмп подхрани подозренията за негови връзки с Русия, когато през юли в разрез с дипломатическите условности отпрати главните си съветници и разговаря в продължение на два часа с Владимир Путин на първата им официална двустранна среща на върха.

Тогава в залата в Хелзинки присъстваше само още един американски гражданин: преводачката от Държавния департамент Марина Грос.

Миналата година демократите от Камарата на представителите се опитаха безуспешно да призоват Грос да даде показания. Те оправдаха прибягването до тази необичайна стъпка със също толкова необичайното поведение на Доналд Тръмп.

В края на миналата седмица в. „Вашингтон пост“ съживи подозренията за връзки между Тръмп и Русия. Изданието твърди, че след среща между двамата лидери в Хамбург през 2017 г. Тръмп взел бележките на преводачката си и поискал от нея да не споделя съдържанието на разговора с другите членове на администрацията.

„Всъщност е безпрецедентно да сме толкова под светлината на прожекторите, колкото днес“, смята Урош Петерц, председател на Международната асоциация на конферентните преводачи в Женева.

Петерц, който шеговито нарича професията си втората най-стара в света, уверява, че поверителността на разговорите е основополагащ принцип за преводачите.

„То е като да отидете на лекар. Нали не очаквате да ви срещне на улицата и да ви пита: как е ракът ви?“, добавя Петерц, който е бил член на преводаческия екип на срещата на върха между Путин и Джордж Буш през 2001 г. в Словения.

„Никога не съм работил за Русия“, защити се Доналд Тръмп в началото на тази седмица.

Президентът се чувства под обсада от разследването на специалния прокурор Робърт Мълър , което не успя да прекъсне въпреки постоянния си натиск.

Обаче дори и мотивите на Тръмп да са били чрез този разговор насаме единствено да създаде добри отношения с Владимир Путин, американските президенти на практика никога не се срещат сами с чуждестранни държавни ръководители, особено с тези, които са смятани за противници.

Някой съветник, обикновено високопоставен представител на Съвета за национална сигурност, а в някои случаи държавният секретар или министърът на отбраната, води бележки, каза Майкъл Гленън, преподавател по международно право в университета Тъфтс.

„Разузнавателната общност често пъти се интересува от тънкостите във формулировките и от гледните точки на другия държавен глава. Би билоизвънредно необичайно за един президент да не позволи на никой друг член от администрацията си да разбере какво е говорил по същество“, каза той.

Воденето на подробни бележки от преводача е още по-голяма рядкост.

Според доцент Лора Бъриан от школата по писмен и устен превод и преподаване на езици в Института за международни изследвания в Мидълбъри (САЩ), преводачите упражняват добре тренирана краткотрайна памет за превеждане на мислите на събеседника в продължение на няколко секунди до няколко минути.

Когато нахвърлят някакви данни на хартия, това са само числа или собствени имена, които трябва да предадат точно, каза Бъриан.

„Да се разглеждат тези бележки месеци по-късно или дори на следващия ден няма да отрази всичко казано в залата“, добави тя.

„От Втората световна война насам, когато се въведоха по-конкретни правила за ползването на преводачи, просто се приема, че преводачът никога няма да бъде призован да говори“, заяви Бъриан.

САЩ не са единствената страна, където преводачи са получавали призовка да дават показания.

През декември Международната асоциация на конферентните преводачи би тревога, когато полските власти призоваха преводач, за да научат повече неща за стар разговор между Владимир Путин и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който по онова време е бил премиер на Полша.

БТА)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.