Възходът на крайната десница разбърка картите в Испания
Крайнодясната партия „Вокс“, която помогна на десницата да отнеме властта от социалистите в испанската област Андалусия, вече разбърка политическия пейзаж в Испания, като вкара шепа депутати в регионалния парламент.
Представител на консервативната Народна партия беше утвърден вчера като премиер на Андалусия – областта с най-многобройно население, крепост на социалистите от 36 години – в коалиция с либералите от „Сиудаданос“ и с гласовете на „Вокс“.
В страна, където крайна десница почти не съществуваше след смъртта на диктатора Франко през 1975 г., „Вокс“ предизвика през декември политическо сътресение, като получи 11 процента от гласовете и 12 от общо 109-те места в парламента на южната област.
Докато преговаряше с Народната партия за подкрепата си, предложенията на формацията се появяваха на първа страница в печата: край на автономията на областите, премахване на закона за сексисткото насилие, масово експулсиране на незаконни имигранти. . .
В постигнатото в крайна сметка споразумение не фигурират най-спорните предложения, но то включва подкрепата на партията за традиции като коридата и за насърчаването на „имиграция, която уважава западната култура на страната“.
„Вокс“ е основният печеливш от този пакт“, казва за АФП историкът Шавие Казалс, специалист по крайната десница. „Те успяха да станат известни“, а „постановката беше като при споразумение между равни“, отбелязва той.
Политическите стратези вече разсъждават как да се редактира това споразумение между десните сили, за да се установи контрол над новите области и кметства след регионалните и общинските избори на 26 май, а дори и на национално равнище след следващите парламентарни избори.
„Разбира се че то може да бъде редактирано, при положение, че испанците ни дадат такива правомощия“, увери в понеделник председателят на Народната партия Пабло Касадо. Той мечтае „да ръководи съюз от партии, които вярват в конституцията, свободния пазар, частната собственост, сигурността, нацията“.
В допитване, публикувано в началото на януари, за „Вокс“ на евентуални парламентарни избори са обявили намерение да гласуват 12,9 процента от запитаните. С повече от 40 места формацията би държала ключа към едно дясно мнозинство.
Какъвто и да е резултатът им, „те могат само да спечелят. Ако „Вокс“ преминат от нула към нещо, вече ще са спечелили“, казва Казалс.
Влизането в новините вероятно също ще им е от полза. В идните седмици се очаква да започне силно отразявано от медиите дело срещу каталунските сепаратисти, а вторият човек във „Вокс“ е от страна на обвинението, подчертава директорът на института за проучване на общественото мнение „Метроскопия“, Хосе Пабло Ферандис.
Останалите застрашени партии
Възходът има защо да безпокои политическите централи на двете големи партии – Народната и социалистическата, които дълго време си поделяха основната част от гласовете. От 2015 г. насам те са принудени да преговарят с радикалната лява формация „Подемос“ и партията „Сиудаданос“, която се представя като центристка.
С „Вокс“ „имаме вече система от пет партии“, които прехвърлят прага от 10 процента подкрепа в сондажите, констатира Ферандис.
Народната партия е особено застрашена след една ужасна година, в която беше осъдена в мегапроцес за корупция, изхвърлена от властта от социалиста Педро Санчес, а партия „Сиудаданос“ постепенно отнемаше от подкрепата за нея в допитванията.
Предизвикателството пред тях е да правят двете неща едновременно: да изработят стратегия, която би предотвратила „изтичане“ на техни избиратели както вдясно, така и към центъра“, казва политоложката от университета в Сантяго де Компостела Кристина Арес.
Пабло Касадо се изказа за завой надясно, втвърдявайки риториката си. Според Арес това е рискована стратегия, „която облагодетелства най-дясната партия“.
Но водачът на „Сиудаданос“ Алберт Ривера се чувства некомфортно от идеята да се сдружи с крайна десница и оставя вратата открехната за съюзи със социалистите в други области в страната.
„Бъдещето на Испания не минава през споразумения, които поставят в конфронтация двете Испании“, лявата и дясната, заяви в понеделник той пред международния печат.
Истината обаче е, че Педро Санчес може да е главният печеливш от призрака на коалиция, включваща крайната десница.
Неговото слабо правителство на малцинството би могло да получи подкрепата на каталунските сепаратисти, за да гласува бюджета за 2019 г. и така да избегне задължението да свика избори преди изтичане на мандата на парламента през юни 2020 г.
„Ясно е, че за каталунските сепаратисти това правителство е по-добро от едно дясно правителство“, отбелязва Кристина Арес.
БТА