Амоз Оз: Фанатизмът е най-голямата опасност и най-ужасната заплаха на XXI век

Амос Оз. Снимка: от тв екрана

Днес големият писател Амоз Оз (1939 – 2018) щеше да навърши 80 години. Напомняме откъс от може би последното му интервю с Владимир Познер от декември 2018 г., публикувано на български от вестник К.

– А как самият вие се отнасяте към фанатиците?

– Смятам се за един вид експерт по сравнителен фанатизъм. Трябва да си призная, аз самият бях донякъде фанатик като млад. И бях обкръжен от различни типове фанатици. Родил съм се в Йерусалим, а Йерусалим е магнит за всякакви фанатици – евреи, мюсюлмани, християни, революционери и реформатори на света. Нагледал съм се на всичките им цветове и разновидности. И зная, че фанатизмът е най-голямата опасност и най-ужасната заплаха на XXI век. Този век – неговите първи 18 години – е век на фанатизма.

– След като излиза книгата, в която изразявате несъгласие с Евангелието, много ли критика имаше от страна на католическата църква или други църкви?

– Много се възмущаваха. Най-вече моите собствени читатели евреи. „Вие възпявате Христа, представяте го като най-великия живял някога евреин, велик учител, изобразявате го като един от нас. На много евреи това не им харесва.” Същевременно се възмущаваха и много християни – католици, протестанти, вероятно и православни в Русия. „Преди всичко вашият Исус не е син Божи, а човек. Прекрасен човек, но все пак смъртен. И второ, вие представяте Юда предателя, чудовището, ужасния Юда като герой, християнин, предан последовател на Исус.” Точно така си е. И именно заради това дълбоко уважавам и съм благодарен на журито на наградата в чест на Лев Толстой „Ясна поляна” за избора на моята книга. Мисля, че това е много смело решение, което вероятно е породило тук немалко спорове.

– Твърде вероятно. Но това е и хубаво. Четох едно ваше интервю, в което вие нарекохте книгата си „разговор с Бога”. Какво именно имахте предвид, тъй като разговорът е улица с двупосочно движение. Какво тогава казваше Бог?

– Разговорът с Бога не е улица с двупосочно движение. Всъщност, вие разговаряте с друга част от себе си. Ако Бог съществува, ако той съществува, той живее единствено във всеки от нас, а не някъде там, горе на небето – ако съществува, той живее в нас. Затова разговорът с Бога е разговор със самия себе си.

– Винаги ме е интересувала религията, от една страна, и църквата, от друга. Аз не съм религиозен, но за мен църквата е един вид централен комитет на комунистическата партия, в който най-горе има ръководител и по-нататък всичко е изградено по този начин. Какво мислите вие за религията и църквата?

– Очароват ме вярващите хора – дори ако вярват в нещо, което аз напълно отричам. Но религиозните институти съвсем не ме впечатляват – били те християнски, юдейски или мюсюлмански. (…)

– Какво мислите за отношението на Европа към евреите днес? Знаем как беше преди. А днес как е?

– Като второ име на евреите на визитните им картички в Европа може да се напише: големи очаквания. От Израел, държавата на евреите, се очакват световни рекорди по висок скок в морално отношение. Ние не успяваме да оправдаем тези очаквания. Очакват Израел да се окаже най-християнската страна, която подлага и другата си буза на враговете си. Ние не можем да оправдаем подобни очаквания. Често ми казват: вие, евреите, толкова много сте страдали, как може да сте толкова несправедливи към горките палестинци? Същите хора обаче ще кажат: А какво очаквате от палестинците? Разбира се, те са донякъде жестоки, те толкова са страдали, какво още може да се очаква от тях? От евреите се очаква най-християнско поведение, да се възнесем нагоре от страдания, може би да станем светци или дори Исус Христос. Израел не може да оправдае тези очаквания. Но позволете ми веднага да добавя, че аз силно критикувам политиката на моето правителство.

– През 30-те години, когато евреите бягаха от хитлеристка Германия и търсеха убежище в други страни, пред тях, бежанците, затваряха вратата. В голяма степен поради това толкова много загинаха в Холокоста. Вие виждате ли някакви паралели с отношението на същите европейски страни и дори на САЩ към бежанците от днешния ден?

– Да, определена доза безразличие има. Те уж искат да решат проблема с бежанците, но някъде другаде, не в дома си, не в своя град. И на мен ми е тъжно заради отношението на Израел към горките бежанци от Африка. В това отношение Израел изобщо няма с какво да се гордее.

– Любопитно. Вие, изглежда, имате съвсем независимо отношение към онова, което другите наричат тероризъм и терорист. Прочетох, например, че сте подарили екземпляр с автограф от книгата си на печално известния терорист Баргути, който лежи в израелски затвор с пет пожизнени присъди за извършени от него престъпления. От друга страна, вестник „Ню Йорк Таймс”, ако не греша, през 2010 г. писа, че, според вашето твърдение, Хамас не е просто терористична организация, а идея – отчаяна и фанатична идея, породена от чувството за безизходност и угнетеност на много палестинци. Вие казвахте, че нито една идея не е била победена със сила, че за да бъде победена една идея, трябва да бъде предложена по-добра – по-привлекателна и по-работоспособна. Бях, така да се каже, силно учуден, макар и напълно да съм съгласен с вашата формулировка, но такива мисли, смятам, че не са допустими в Израел – или греша?

– Най напред, изобщо не смятам Баргути за герой, а книгата си му подарих не в израз на почит, духовна близост или приятелство, а като задача за домашно. Смятам, че романът ми „История за любов и мрак” може да му помогне да вникне в еврейско-израелския възглед. Подарих му книгата като домашно, не в знак на възхита.

– Да, но за това много ви критикуваха.

– Знам, но аз не съм привърженик на тероризма, не вярвам в жестокостта и насилието спрямо граждански лица. Смятам обаче, че онова, което става между евреите и арабите в Израел-Палестина вече сто години, не е рана, а инфектирана рана, а раната не може да се излекува с голяма тояга. И не е важно кой е започнал конфликта и кой носи по-голяма отговорност за трагедията – раните трябва да се лекуват. При това, аз съвсем не съм против големите държави, не съм пацифист, не подлагам и другата буза. Без голяма тояга Израел нямаше да го има. Но тоягата е необходима за самоотбрана. За решаването на проблемите е необходим медицински подход и лечение.

– Говорите за компромис?

– Да. Зная, че младите идеалисти смятат, че „компромис” е мръсна дума, безчестно поведение, липса на цялост, морално нееднозначен подход. Но не така е според моя речник. Аз смятам думата „компромис” за синоним на думата „живот”, а за антоним – не на преданост и идеализъм, а на фанатизъм и смърт. Знаете ли, аз малко от малко разбирам от компромиси – живях 58 години с една и съща жена.

– Напълно ви разбирам. Вие казвате също, че в противопоставянето на евреите и палестинците и двете страни са прави.

– Най-общо казано – да. Палестинците нямат друга страна. Палестина е техният дом. Опитваха се да ги накарат да станат бежанци – египтяни, йорданци, ливанци. Те никому не са нужни. Израелските евреи също нямат друг дом, друга страна, освен Израел. Този дом е много малък, но въпреки това, няма друг изход, освен да бъде поделен на две по-малки жилища и да започнат да живеят там израилтяни и палестинци.

– Тоест, вие говорите за създаване на две държави?

– Да, на две държави съседки. Стъпка по стъпка. Първата стъпка може би е да започнем да си пожелаваме „добро утро” в асансьора. Следващата стъпка е да започнат да си ходят на гости на кафе; за предпочитане е кафето да е арабско – то е по-добро от израелското. След това може би да започнем заедно да приготвяме вечерята – имам предвид общ пазар, икономика, валута – главното е, че всичко това трябва да е заквасено с еволюционна мая, а не с радикален подход. Аз не съм привърженик на това да положим израилтяните и палестинците в брачно ложе за меден месец след сто години вражда и жестокости и да им кажем: „Правете любов, а не война”. Първата крачка е – съседи, втората – добри съседи, третата – може би партньорство и сътрудничество.

Виж цялото интервю във в. К

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.