Влъхвите срещу Папа Ноел
12 гроздови зърна в полунощ
Тези дни Мадрид беше непроходим. Орди от пазаруващи задръстваха търговските улици. Онзи ден прочетох в „Ел Паис“, че според проучване на Deloitte Испания е трета сред европейските страни по коледни разходи, изпреварват я само Ирландия и Кипър.
Всяко испанско домакинство щяло да похарчи средно 900 евро за подаръци, храна и забавления. Което си е направо рекорд в сравнение с френските и немските семейства, които според същото проучване ще похарчат респективно „само“ 556 евро и 420 евро в коледни покупки.
Някои банки вече отпускат коледен кредит до 2000 евро, който се плаща в първите три месеца на Новата година. Така се избягва мъчителното избутване на дългия януари и се облекчава тежестта на коледното бреме. Коледният “консумизъм” идва добре и на малкия бизнес. Почти всичко намира купувачи по Коледа – от 40-инчовите LCD-телевизори в магазините, та до печените кестени и сладки картофи на улицата.
Стига само да пуснеш телевизора и ти става ясно, че коледният рай е отреден на децата. Блоковете с реклами надхвърлят 10 минути. 90% са посветени на всевъзможни детски играчки. Безспорният хит е приумицата „Расте-расте Кученце“, което предствлява нещо като традиционно плюшено кученце, но ъпгрейднато по такъв начин, че расте или се смалява по желание на детето. Изглежда играчката се е изчерпала за броени дни, въпреки че рекламата й все още тече по всички телевизионни канали. Това довежда до отчаяние родителите, в чиято коледна листа с покупки наред с килото тигрови скариди, агнешкото и червеноперката, се мъдри и хитът „Расте-расте, Кученце“.
Събота и неделя центърът на Мадрид е пълен със семейства. Има много представления за деца по улици и площади и, разбира се, задължителните коледни базари, които тук са малко по-различни. Най-шареният е на Пласа майор – емблематичният правоъгълен площад, „затворен“ между колоритни сгради, строени между XV и XVII век. Всяка година Големият площад се украсява по различен начин. Тази година в късчето небе над площада „плават“ огромни светещи листа, все едно се носят върху вода. А под тази въображаема повърхност морето от хора се движи от едния до другия край на площада да види някое представление на жонгльори или улични танцьори, или да позяпа коледните сергии на търговците.
Основна стока са цветните фигурки на хора и животни за украсяване на традиционния Белен – миниатюрна възстановка на Рождество Христово. Задължителни фигури са бебето Исус, майка му Мария и нейният съпруг Йосиф. С подръчни материали се изработва оборът, в който е роден Исус според Библията. И вече според фантазията и джоба се добавят фигурки на различни животни или миниатюрни мебели. По традиция Беленът всяка година се доукрасява с нова фигурка или група фигурки. Затова по сергиите на Пласа Майор хората купуват масички, столчета, магаренца, кокошчици, кладенчета и пр., и пр. Всяка фигурка струва между 1 и 5 евро в зависимост от размера и изработката. По-скъпи са основните фигури, сред които най-любими на възрастни и деца са Влъхвите. Тримата царе, които идват от Изтока, за да се поклонят на новородения Исус, са тачени не за друго, ами защото според традицията именно те са тези, които носят подаръците на испанските деца.
В Испания много деца не вярват в съществуването на Дядо Коледа, който тук се казва Папа Ноел. Обаче ако ги попиташ за Влъхвите… Това е друга работа! От една страна тези трима любимци са тясно свързани с библейската история, която не толкова отдавна е била основен учебен предмет във всички училища, а днес в по-голямата им част. (Само ще вметна, че голяма част от учебните заведения в Испания и днес са под управлението на католическата църква.) И, от друга страна, държавата в лицето на различните институции стои здраво зад традицията на Влъхвите и харчи огромни суми в тяхното ежегодно пристигане от Изток. Става дума за пищен уличен спектакъл, който преминава през централните улици на Мадрид и други големи градове вечерта на 6 януари – Денят на царете вълшебници, както тук са известни Влъхвите.
Всяко дете знае имената на тримата царе от Изтока – Мелчор, Гаспар и Балтасар. Всеки от тях пристига в пищно украсена каравана с респективната си съпруга и цяла сюрия артисти, жонгльори, танцьори, гълтачи на огън и пр., и пр. според отпуснатия от общината бюджет. Зрелището събира огромна тълпа в Мадрид, най-вече на площад “Сибелес”, където караваните обикновенно минават по-бавно и се виждат най-добре. Някои от по-предвидливите родители мъкнат от къщи малки сгъваеми стълби, за да могат децата да виждат по-отвисоко. Царете вълшебници и тяхната свита хвърлят на събралите се деца и родители шепи с конфети и бонбони, в които обаче няма нищо магическо, върху опаковките им нерядко се чете реклама на някоя банка-спонсор на спектакъла. Но дори и с тези издайнически детайли представлението обикновенно си заслужава. А пък и след това вкъщи те очакват подаръците, оставени от влъхвите, както и чаша горещ шоколад и традиционният сладкиш „Роскон де Рейес“ със сметана и захаросани плодове. Така че никак не ме учудва, че осемгодишният Мигелито, син на приятелката ми Белен, все още вярва в съществуването на влъхвите и прекарва нощта на 5 срещу 6 януари разтребвайки стаята си, за да заслужи повече подаръци.
Тази година царете вълшебници са превърнати в истинска мания. С пълна пара тече нова рекламна кампания про-Влъхвите и анти-Дядо Коледа (Папа Ноел). Върху картички и плакати се четат основните аргументи на двата спорещи лагера. „Идва Коледа и е време да вземеш страна…“ – с тази фраза започва истинска идеологическа битка между влъхвите и Папа Ноел. Според царете вълшебници Папа Ноел (Дядо Коледа) ходи по къщите на хората облечен в пижама и не е нищо повече от рекламно лице на Кока-кола. Според Дядо Коледа обаче влъхвите са демоде и носят подаръците с 10 дни закъснение. А пък и не са им чужди рекламните трикове, понеже в началото били само двама и по пътя взели Балтасар в отбора, за да привлекат чернококожото население. На което влъхвите отговарят, че Дядо Коледа експлоатира джуджетата и от години не е плащал заплатите на елените. И т. н., и т. н.
Кой ще надделее в спора още не е много ясно, важното е, че дори тази войнствена кампания работи за повдигане на празничното настроение на мадридчани. Вече попрехвърлилите възрастта, в която трябва да се вярва във влъхвите, за да ти донесат подаръци, си имат други коледни вълнения. По-точно две основни – коледната кошница и коледната лотария.
Коледната кошница е много важна за повечето служители на големите фирми. Обикновенно съдържа бутилки с отлежало уиски, бяло и червено вино резерва, по някой марков ликьор, консерви със специалитети като свински пастет, пикантни чушчици, филета от риба тон, както и 5-6 вида бисквитки и халви. Но звездата на коледната кошница е бутът от иберийски хамон (jamón ibérico), прилежо увит в специално едротъкано платно. Много семейства държат на почетно място в кухнята поставката за бута, без която е истинска мъка да се нареже на тънко. Така на всяко празнично меню в следващите дни се прибавят тънки резенчета хамон за предястие. На вкус прилича далечно на нашенската пастърма, но хамонът е по-сочен и по-малко солен, а и наистина има специфичен вкус, който испанците обожават. Стига само да се види какво оживление настава в деня, в който се раздават коледните кошници в службата. Няма по-щастлив ден за служителя през цялата година!
Другата масова истерия по Коледа е лотарията. Харчат се колосални суми в сравнение с България. Един нормален билет струва 20 евро. Но целта обикновенно е да събереш цели билети или участие в билети с различни номера. Така фамилиите събират по десетина номера, от приятели в други градове, от различни офиси, барове, лотарийни будки. Всичко това с цел да повишат шанса за евентуална печалба. Много популярна е и колективната игра. Например едно село купува лотарийни билети с един и същи номер. Така, ако на този номер се падне голямата печалба от 3 милиона евро, всички жители на селото разпределят сумата помежду си.
Бъдни вечер (Noche Buena) е семеен празник, както на много места. С тази малка разлика, че тук обедите и вечерите със семейството са нещо нормално през цялата година. А пък улицата не спира да примамва със светлините си празнуващите мадридчани. Пак там, на улицата, се посреща Новата година. Традицията повелява, че в първите й 12 минути всеки трябва да изяде дузина гроздови зърна. Този обичай вече няма нищо общо нито с религията, нито с древността.
Изглежда че в края на XIX век се стигнало до свръхпроизводство на грозде и търговците не успявали да го продадат. И се стигнало до куриозната кампания да се купува и яде грозде в първите минути на Новата година. И така днес в супермаркетите се продават миниконсерви с точно 12 на брой гроздови зърна, които всеки трябва да има под ръка в празничната нощ.