Путин не може да си позволи надпревара във въоръжаването

С падащ рейтинг и нужда от държавни фондове, необходими за създаване на буфер срещу нови западни санкции и повишаване на жизненото равнище на населението, руският президент Владимир Путин не може да си позволи да бъде въвлечен в скъпоструваща надпревара в ядрената надпревара със САЩ.

С аргумента, че Русия е нарушила двустранните договорености, преди дни Вашингтон обяви, че спира да изпълнява задълженията си по Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег и започва процедура по излизането от него, с което си развързва ръцете за разработването на нови ракети.

Това повишава вероятността да се стигне до нова оръжейна надпревара между Вашингтон и Москва, която отрича да е нарушавала договора. Путин реагира на създалата се ситуация, като заяви, че страната му ще предприеме огледални действия спрямо решението на САЩ, също прекратявайки своите задължения по договора и излизайки от него.

Но Путин, който понякога използва войнствена риторика, за да обяснява руското противопоставяне със Запада и за да обедини руснаците под знамената, не вдигна мизата.

Той не обяви, че Русия ще разположи нови ракети. По думите му парите за новите ракетни системи трябва да дойдат от съществуващите бюджетни фондове и декларира, че Москва няма да разгръща нови ракети с наземно базиране нито в Европа, нито където и да било другаде, освен ако Вашингтон на свой ред не го направи първи.

„Ние не трябва и няма да се оставим да бъдем въвличани в скъпоструваща надпревара във въоръжаването“, каза Путин пред руския министър на отбраната Сергей Шойгу.

Неговото изявление беше породено от необходимост. Суровата икономическа и политическа реалност и споменът как цената оръжейната надпревара през Студената война допринесе за края на Съветския съюз са причини, поради които възможностите за действие на Путин са ограничени – ситуация, която може да понижи апетита му за скъпоструваща ескалация на надпреварата в бъдеще.

Това не означава, че Путин е спрял да харчи сериозни средства за армията. Миналата година той разкри ново поколение оръжия, които определи като най-добрите в света, като сред тях бяха хиперзвукова ракета, лазерно оръжие, подводен ядрен дрон и крилата ракета с ядрен двигател.

Но възможностите му да финансира пълномащабна надпревара във въоръжаването са ограничени. „Трябва да имаме предвид, че въпросът за надпревара във въоръжаването, която може да ни накълца на парчета, е напълно реалистичен“, каза пред руския канал РБК Сергей Дубинин, бивш управител на руската централна банка, преди Вашингтон да обяви излизането си от договора.

По думите му САЩ се опитват да повторят успешната си стратегия от Студената война да тласнат Москва към оръжейна надпревара, която тя не може да си позволи. Той добави, че за Русия ще бъде неблагоразумно да се опита да създаде паритет и вместо това тя трябва да реагира умно.

Спомените за празните рафтове по магазините в навечерието на рухването на СССР през 1991 г. все още преследват много от по-възрастните руснаци. Тогава Съветският съюз заделяше огромни финансови средства за военнопромишления комплекс, за да не изостава от САЩ и в същото време пренебрегваше потребителската икономика.

„Те (американците) си спомнят, че Съветският съюз се разпадна донякъде и защото опита да не изостава от САЩ в това кой произвежда повече ракети, атомни подводници и танкове“, каза пред руския военен телевизионен канал „Звезда“ Виктор Литовкин, военен експерт. „Днес се опитват да направят същото“, добави той.

След като суспендираха ракетния договор, Вашингтон и Москва обявиха, че ще разработват забранените досега ракети със среден и малък обсег с наземно базиране. Русия заяви, че иска нейните да са готови до 2021 г.
Шойгу каза на Путин, че парите за разработката на две нови ракетни установки с наземно базиране ще дойдат от тазгодишния бюджет, като за целта ще бъдат пренасочени средства от съществуващи фондове.

Русия не обявява какъв е пълният размер на бюджета й за отбрана и национална сигурност, но заяви, че той ще възлезе на около 30 процента от тазгодишния й държавен бюджет в размер на 18 трилиона рубли (273 милиарда долара).

Приходите от нефта означават, че на Русия не й липсват пари. Прогнозираният й бюджетен излишък за тази година е 1,932 трлн. рубли (29,3 млрд. долара) или 1,8 процента от брутния вътрешен продукт. Руските валутни резерви се оценяват на 478 млрд. долара, което ги прави петите най-големи в света.

Но парите вече са пренасочени така, както диктуват геополигическата обстановка и все по-сложната за Путин вътрешнополитическа сцена. Пренасочването им в нова посока ще бъде болезнено.

Москва заделя пари, за да се опита да си създаде буфер от 200 млрд. долара срещу възможни нови западни санкции и поема по пътя на харчове за милиарди долари, за да опита да оправи намиращата се в недобро състояние инфраструктура на страната и да повиши жизнения стандарт на хората.

С оглед на признаците за засилващо се недоволство заради продължаващ от години спад на реалните доходи, покачващи се цени, увеличение на Данък добавена стойност и непопулярен план за повишаване на пенсионната възраст, Путин е под натиск да изпълнява обещанията си.

Игор Николаев, директор на Института за стратегически анализи към счетоводната къща ФБК, заяви, че за да финансира надпревара във въоръжаването, Путин може да се наложи да взема пари от други пера на бюджета, което може да го принуди да забави намеренията си за социални разходи или да бръкне във Фонда за национално благосъстояние, за да попълни бюджета.

Ако начеващата надпревара във въоръжаването се засили, подобен сценарий ще стане по-вероятен, а руският президент ще прояви неохота да харчи по-големи средства за отбрана при сегашния политически климат, каза той.

„Няма да е желателно, особено като знаем какво става с реалните доходи и че има проблеми с рейтинга му“, заяви Николаев. „Съкращаването на разходите за националните проекти ще бъде посрещнато нееднозначно“, добави той.

Макар да е преизбран до 2024 г. и поради тази причина да няма непосредствен политически натиск върху него, доверието към Путин достигна 13-годишен минимум. Според проучване от последните дни броят на руснаците, които смятат, че страната им не върви в правилната посока, е достигнал най-високото си равнище от 2006 г.

Симетричният отговор на Путин на действията на Вашингтон, който включва разработването на нови ракети, вече ядоса някои руснаци.

„Новите оръжия източник на радост ли са?“, написа блогърът Владимир Акимов, допълвайки, че парите е по-добре да бъдат похарчени за измъкване на хората от бедността. „Защо не започнем от оправянето на пътищата и събарянето на дървените колиби (в които живеят хора) из страната“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.