Ще стане ли Европа по-религиозна?

Според прогнозите през 21 век Старият континент ще започне да сменя религията си не само, но и заради мюсюлманите

Руски изтребители МИГ-29 летят над православна църква край Москва. Експертите очакват влиянието на религията върху политиката в Европа да расте, а броят на вярващите да започне да се увеличава. Снимка: Ройтерс

Европа се смята за континента с най-напреднала секуларизация (отделяне на църквата от държавата – б.р.). Организираната религия продължава да играе своята роля в политиката, но с малко изключения като Ирландия, Полша или Малта, е със силно ограничено влияние. Експертите обаче не са единодушни дали положението ще остане непроменено. Според Рон Ингълхарт от Университета в Мичиган, директор на редовно провежданото в цял свят изследване за световните ценности, броят на вярващите ще продължи да намалява, но духовните интереси ще преживеят своя Ренесанс.

В популярната си книга God’s Continent (“Божият континент: християнство, ислям и европейската религиозна криза”) Филип Дженкинс от Университета в Пенсилвания застъпва тезата, че християнските църкви в Европа ще продължат да имат все по-малко последователи, но ще покажат повече възможности като “креативно малцинство”. Освен това трябва да се има предвид стремителният растеж на общности с интензивен религиозен живот като евангелисти и петдесятници, които са двойно повече от мюсюлманите в Европа.

Демографията в помощ на църквата

Ерик Кауфман, политолог в лондонския университет Бъркбек, има друга прогноза. Той очаква промяна в развитието към силно религиозна Европа. Обратът ще се дължи в по-малка степен на духовното израстване и повече на демографски причини: религиозните хора имат повече деца.

В книгата си “Божият континент” Филип Дженкинс предвижда християнските църкви в Европа да имат все по-малко последователи за сметка на другите религии. Снимка: Кристианбук

Според Кауфман досега високата раждаемост се компенсираше от силната секуларизация на децата. Това обаче се променя и религиозните общности държат все повече на застрашената си идентичност, като едновременно с това безразличните към религията групи започват да се самоопределят. “Когато бойните редици се затягат, казва Кауфман, тези, които сменят религията си, стават по-малко.”

В подобна ситуация броят на децата има по-голямо значение. Това важи, въпреки че много вярващи не водят интензивен религиозен живот. Според Кауфман и те имат повече деца от останалите хора – до 15-20 процента. А и дялът на жените сред религиозните младежи е много висок.

Заради продължаващата секуларизация в католическите страни на Европа (във Франция и в протестантските държави Кауфман отбелязва стагнация) броят на атеистите ще продължава да расте до около 2040 г. След това обаче той ще започне да намалява. В края на века континентът ни най-вероятно ще бъде значително по-религиозен, отколкото в началото.

Съществен фактор ще се окаже и растящата мюсюлманска общност. Изследванията показват, че второто поколение имигранти не е по-малко религиозно от първото, за разлика от християнските имигрантски семейства. Растящото значение на исляма ще доведе и до засилване на християнската идентичност, твърди Кауфман. И то във време, когато, както казва той, има “изчерпване” на секуларизма. Идеологиите, които формираха секуларна Европа – като например национализмът и социализмът – загубиха много от силата си, като същото се отнася за културния оптимизъм на поколението от 1968 г.

Означава ли това, че секуларизмът има лошо бъдеще? И вярно ли е твърдението на Кауфман, че предстои сценарий със значително по-консервативно политическо движение? Днес не само европейските християни са по-консервативни от останалите вярващи. Съществените импулси на растящата верска общност идват от южното полукълбо и от САЩ. А те са не само религиозно по-фундаменталистки от европейската традиция, но и политически по-консервативни.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.