Госпожа Ф. отива на бал …виенски!
Госпожа Ф. хвърли един последен поглед в огледалото в коридора. Остана много доволна – тази прическа й отиваше. Завъртя глава наляво и надясно – мдааа, хубава е! Видя едно петънце на рамката на огледалото, наплюнчи пръст и избърса петънцето. После се начерви за последно и се завъртя весело, та прекрасната й синя, дантелена рокля направи кръг.
Господин Ф. отдавна беше готов и нервничеше на вратата. Като видя, че скоро няма да тръгнат, си събу чехлите и си обу обувките.
– Тръгвам, ще те чакам долу, при шофьора – каза и тръгна по стълбите.
Госпожа Ф. ядосано подреди чехлите на черджето, на което пишеше „Уелкъм!“, сложи си сребърните пътъчки в един плик от „Била“ и си обу ботите. Така е кално навън… Облече си палтото и хвърли един последен поглед на коридора. Колко е уютно с тези гоблени от майка й и тази елегантна малка гондолка от Венеция и изсъхналия букет от предишния й рожден ден…
Още малко ще поживеем тук с господин Ф., че да не ни говорят хората – си помисли. Качи се в асансьора. Докато оплютите от мухи и тинейджъри стени се нижеха пред очите й, госпожа Ф. си мислеше:
– Жалко, че Него няма да го има на бала… В Египет е. „Ти замина за Египееет, с параходааааа Мажестик“ – си изтананика – Ох, как му се радвам на този бал, ще валсувам, мама навремето в Самоков ми викаше, че само за валсове съм родена. Когато свърши тоя концлагер, правилно каза Бареков оня ден, та като свърши, с господин Ф. ще си идем във Виена, ще се разхождаме по хубавите им улици, ама там комунизъм е нямало… Ще закусваме, обядваме и вечеряме с виенски шницели и виенски кифлички и непрекъснато ще пием виенски кафета…
Навън госпожа Ф. стъпи на една разклатена плочка и едвам не падна в локвата пред блока, ама шофьорът успя да я хване, само малко се изцапа дантелата отзадЕ. Ама то всички ще са им изцапани роклите и отзадЕ и отпредЕ.
– Щото строим непрекъснато, а то не може ‘ем строежи, ‘ем душата в рая. Големи неблагодарници са тия софиянци, начи… И непрекъснато недоволни… Кво беше при Орешарски, помнят ли? Ама са и много прости – обувките на всички са мръсни! А колите направо не мога да ги гледам. Утре ще предложа да предложим една голяма глоба за мръсни коли, да видят те! Бе аз, ако ви бях една учителка, щях да ви науча на ред и дисциплина! Да не забравя да помоля Алена да ми гледа, може пък посланик да ме пратят във Виена. В тоалетната, че да не дразним другите. Тя пък не може на всички да гледа, и тя е човек и иска да потанцува…
Валсове.
–