Путин и Волгин може да са лоши, но Русия освобождава България

„Сходството на българския език с руския е така поразително, щото не е чудно дето русите съчувствуват на тоя народ. Въобще между славянските народи има много сходство, особено в очите, играта на израженията, гласа, жестовете.

Русинът, българинът, сърбинът, черногорецът и чехът могат да говорят помежду си на своя роден език и да се разбират едни други. Както би било трудно да се попречи на англичаните от северния бряг на Темза да съчувствуват на своите съседи от южния бряг, ако последните попаднат под турското иго, така също е трудно да се запрети на славянските раси да си помагат една на друга, когато една от тях стене под чуждоземно иго.“

Дженюариъс Макгахан, „Турските зверства в България“ (кореспонденции за в. „Дейли нюз“)

Който иска може да си мрази Русия, Путин и Волгин, но трябва да приеме историческите факти. Не ни е освободила Великобритания, тя е подкрепяла Турция. Не ни е освободила Германия – тя е продавала оръжия и на Турция, и на Русия, и немски офицери са били на служба в турската армия.

Да се отнасяш обективно и с разбиране към историята си не е русофилство.

Пускали сме в e-vestnik антируските статии на възрожденци, които са свидетелство за българските караници, филства и фобства (виж тук например). А колко нещо е изписано за братята руси и Русия, сега това е трън в очите на русофобите, които са се заели да пренаписват историята.

Спокойно, може да ни е освободила Русия, а сега да сме в ЕС и НАТО, няма противоречие…
…
„Боя се, че не съм вече безпристрастен, и с положителност не мога да остана безучастен. Съществуват неща, които не могат да бъдат разследвани с хладен ум. … Зверствата, признавани повсеместно от хора, приближени на турците, както и от самите турци, са достатъчни и повече от достатъчни. Не желая да добавям все повече и повече цифри към тази скръбна статистика. Когато в самото начало на разследването се сблъскаш с признанието, че 60-70 села са били опожарени и че към 15 000 души, голяма част от които жени и деца, са били посечени, започваш да чувстваш, че е безсмислено да продължаваш. Когато, в допълнение, научиш ужасяващите подробности за най-безпомощните дечица, разсичани на парчета и набучвани на щиковете; и когато всичките тези подробности ти се повтарят от стотици – не българи, а и от различните консули във Филипополис, от германските служители по железницата, както и от гърци, арменци, свещеници, мисионери и дори от самите турци, започваш да чувстваш, че по-нататъшните разследвания са абсолютно излишни.“

Дженуариъс Макгахан в първата си телеграма от Филипопол (Пловдив) до вестник „Дейли нюз“.

…

„След по-малко от година войските на царя ще бъдат тук“ – казва Макгахан при напускането на родопските селища на местни жители.