Пилотът Николай Николаев: Имал съм такива гледки! Толкова е прекрасно…
Капитан Николай Николаев е пилот в авиокомпания “България Ер”. Завършил е техникума по електроника във Велико Търново и последния випуск по гражданска авиация на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Започнал е работа като пилот в националния превозвач “Балкан”. Работил е в частна авиокомпания за бизнес полети на “Петрол”. След създаването на новата държавна компания “България Ер” постъпва на работа в нея.
Бил 7–годишен, когато един ден в полето до детската градина кацнал хеликоптер. Това е първият ми спомен за моето желание да стана авиатор, разказа Николай за е-вестник.
В момента лети на Боинг 737 в “България Ер” по всички редовни международни линии в Европа. А е започнал на малко познатия 19-местен самолет L 410, проектиран от Чешките авиозаводи. С него Николай возил пътници от София до Варна и Бургас.
– Николай, посрещали ли сте Нова година във въздуха или на чуждо летище?
– Чествал съм два пъти една и съща Нова година, когато летях с куриерски полети на Ди Ейч Ел и Ти Ен Ти. Първо посрещнах Нова година в София, а след час – австрийската Нова година в центъра на Виена. Много от колегите празнуват Нова година, Коледа и други празници далеч от дома, по съответните дестинации. Всяка година туристически агенции организират прeкарване на Нова година в различни екзотични краища на света. Там посрещат празника и пилотите на чартърните полети, които са превозили туристите.
– Случвало ли се е полетът да закъснее заради мъгла, лошо време или друга причина и да се окажете във въздуха в последния час на старата година и първите минути на новата?
– Обикновено летищата се затварят преди настъпване на Нова година.
– Защо? Влаковете пътуват в нощта на празника.
– Всичко е съобразено с толкова човешкото желание да посрещнеш Коледа и Нова година в по-уютна обстановка. Аз обичам домашния уют. Съпругата ми приготвя много вкусни курабии, които ухаят на канела и други миризми. Меси питка със сиренце. Страхотна домакиня е. Семейството се събира и се чувстваме чудесно. Пътниците също желаят да бъдат на земята на празника.
– До каква степен усещате пътниците в салона, когато пилотирате самолета? Вие, командирът на полета, ги поздравявате и ги водите във въздуха, казвате им на каква височина се намира самолетът и къде прелита в момента, какво е времето, предупреждавате ги за турбуленция…
– Единствената връзка между нас и пътниците е старшата стюардеса. След терористичните актове на 11 септември 2001 г. в САЩ изискванията за безопасност станаха доста строги и още преди влизането на пътниците в самолета ние сме заключени зад блиндирана врата. Звукът е по-тих и не се чува нищо откъм салона. Единственият доклад на стюардесата преди затваряне на блиндираната врата, при качване на пътниците, е дали бройката им отговаря на документите. Е, случва се автобусът да спре близо до пилотската кабина и да видим хората, които ще возим, да слизат от него или стюардесата ни казва, че еди коя си важна личност пътува с нас. Но искам да споделя нещо друго. Огромно е удоволствието при кацане, когато колесниците докоснат пистата, и въпреки блиндираната врата чуем аплодисментите на пътниците. Уверявам ви – това е страхотно изживяване за пилотите. Защото има хора, които се притесняват дали ще бъде успешно всичко и ръкопляскането е спонтанно, като въздишка на облекчение.
– При излитане или при приземяване е по-голяма емоцията?
– И в двата случая, въпреки че ние възприемаме излитането и кацането по съвсем различен начин. За нас е важно да бъде безопасно. Често трябва да излетим при сложни метеорологични условия. Трябва да се борим с облаци, силни ветрове, турбуленция…
– Някой предупреждава ли ви за турбуленцията…
– Обикновено ни предупреждава доклад на друг екипаж. Летище София е особено от тази гледна точка. Ние си знаем, че когато духа южен вятър, над столицата е доста турбулентно. Особено при кацане и излитане. Вече имаме опит и го усещаме . Когато видим метеорологичната сводка на летището и разгледаме метеорологичната карта на цяла Европа, знаем какво да очакваме горе…
– Като се съберете летци на маса разказвате ли си небивалици от практиката ви?
– Има много рибари и ловци сред нас и техните истории са преобладаващите. Говорим си и за работата. Нормално, нищо човешко не ни е чуждо. Но има друго, което ми прави впечатление по време на чартърните полети, понеже тогава повече можем да се видим със семействата си. Когато бръмне самолет в небето, веднага се разбира коя жена има съпруг пилот или е свързана с авиацията. Никой друг не обръща внимание на самолетите. Само нашите съпруги и дъщери гледат нагоре.
Един шофьор може да спре като аварира колата, може да повика помощ. Ние също можем да повикаме помощ, но самолетът не може да спре във въздуха. Ако спре пада. Той има нужда от скорост.
– За пътника е интересно как се готвите за полета?
– Явявам се за полет обикновено 1 час преди разписанието. От оперативния дежурен получавам информация дали самолетът е пристигнал от предишния си полет, дали има очаквани закъснения за моя полет… Примерно на съответното летище е доста напрегнато, защото е лошо времето. Службите изчисляват времето, за което самолетът ще стигне до него и за да не стане голямо събиране на самолети над летището, те разпределят кой самолет кога да тръгне от своето летище. Системата е страхотна. Преди три дена летях до “Хийтроу”, където имаше силен вятър. Нощта на Никулден също посрещнах там. Беше неописуема красота. Над Лондон от зоната, където изчаквахме, видях нещо като облак от мигащи светлинки, все едно рояк светулки… Пристигащите самолети идват на дадената точка, но по-високо и се въртят горе, кръжат над града. Впоследствие започват да ги снишават – най-ниският го пускат за кацане, на негово място идва друг. И така лека полека като по спирала слизат самолетите и ги нареждат за кацане. Много е красиво, имаме техника, с която да наблюдаваме и другите самолети. Мога да погледна и навън през прозореца…
– Доверявате ли се на техниката напълно, тоест оставяте ли самолета на автопилот?
– Автоматизацията е създадена за улеснение на пилота. Препоръчително да се използва за намаляване на неговата натовареност. Тя е доста прецизна и позволява да се изпълняват изискванията за сепарация между отделните самолети. С нарастване на авиационния поток се наложи да се намали разстоянието за разминаване на самолетите по вертикала. По-рано то беше 1000 метра. Сега самолетите се разминават на 300 метра.
– По точно определен път ли минавате винаги, когато летите по даден маршрут?
– Да, самолетът трябва да мине през определени точки. Знае се маршрутът, знае се височината и времето, за което трява да се стигне и по този начин Евроконтрол може да следи и регулира самолетния трафик. Благодарение на предварително зададените ограничения става разминаването между самолетите. Ръководителят на полетите (авиодиспечер от съответното РВД) преценява, че в дадена точка два самолета ще се разминат на безопасно разстояние.
– Ако разстоянието не е безопасно, отклонява единия самолет…
– Да. Започва векториране – дава курс за намаляване на височината или за забавяне на скоростта, за да се осигури безопасна дистанция.
– Случвало ли се е да видите самолета отдолу или встрани както се разминавате или само на екрана техниката ви показва, къде се намира той?
– Често се вижда. Даже е много приятно, проверяваме кой е самолетът и си святкаме с фаровете.
– Както шофьорите?
– Да. Когато полетът е нощен, за да се държим будни – гледаме звездите, опитваме се да опознаем градовете, над които прелитаме. Автоматиката ни позволява да си почиваме така…
– Има ли опасност да излетите с повреден самолет?
– Първо на мен животът ми е по-ценен, от който и да било друг. Ние сме хората, които приемат самолета и държим той да е в изрядно състояние. Винаги преди полет се запознаваме със състоянието на машината – дали е имала някакви откази. Има специални папки, в които предишният екипаж е описал всички неща, които могат да внесат ограничения при изпълнението на полета. Взимаме и разглеждаме полетния план, който е утвърден от Европейската служба за контролиране на полетите (Евроконтрол). Той показва по кои трасета трябва да мине самолетът. Екипажът е двучленен. Като прегледаме всички документи, свързани с полета, проверяваме дали имаме навигационни карти за съответното летище и за резервното, което евентуално може да ни приеме, ако се влоши времето и решаваме колко гориво да вземем. Освен че ни трябва гориво за полета от точка А до точка Б, ни трябва и резерв за изчакване, за пътя до резервното летище и да ни остане малко.
– Шофьорите се оплакват от изискването да карат опреснителни курсове?
– За пилотите от гражданската авиация е задължително на всеки 6 месеца да минават през тренажор – симулатор на действителен полет. Там е мястото, където можем да тренираме всякакви аварийни ситуации – включително падане на двигател, разпиляване, разхерметизация.
– Случвала ли ви се е по време на полет такава ситуация?
– Случвало се е.
– Какво е усещането?
– Нали ви казах – тренираме го постоянно и се стараем да се справим.
– Извънредно лоши метеорологични условия?
– Доста неприятно е. Наше задължение е да ги избягваме.
– Как ги избягвате?
– Ние постоянно получаваме информация за метеорологичното време на интересуващите ни летища – летището на нашето направление или запасното и по трасето от другите екипажи. Освен това имаме техника на борда, която следи за опасните явления – градоносни облаци, турбуленция… Няма самолет, който да се чувства добре, ако попадне в тях… Ей толкова голяма е буцата лед и тя върви нагоре.
– Как нагоре?
– Има мощни въздушни потоци в тези облаци. Отдолу изглеждат много красиви и пухкави, после почерняват.
– А вие можете ли да разберете по вида им кой е опасен?
– Можем, но най-вече разчитаме на радиолокатора на борда. Излъчва се радиосигнал в посока на облака и се сканира. Там където има град, отражението е най-голямо. Ние сме длъжни да обиколим тези облаци, да минем на 30 км отстрани и поне три километра над тях. Следим да няма обледеняване на самолета, защото за кратко време може да се акумулира голямо количество лед и да се влошат аеродинамичните му характеристики. Опасно е и затова преди излитане самолетите се обработват с течност (б. р. – против обледеняване) по сложна система в зависимост от температура, състояние на околната среда, дали самолетът е летял преди това или не. Но се свиква абсолютно с всичко.
– Вие вярващ ли сте?
– Предполагах че ще ми зададете този въпрос. Аз не мисля, че съм произлязъл от маймуна.
– Горе в небето имате ли някакво друго разбиране за света и за нашето човешко битие?
– Имал съм такива гледки! Толкова е прекрасно… При излитане от Мадрид наблюдавах залеза между два тънки слоя облаци – красота! Друг път – дъга. Тя се получава при навлизане в по-влажна атмосфера. Когато слънцето е в гърба на самолета съм виждал сянката на самолета върху облак в центъра на една прекрасна кръгла дъга. Или след буря, градът в облака се е извалял, от триенето на частиците се е получил електрически заряд и когато самолетът мине през него по челното стъкло се образуват малки електроволтови дъги, като светкавички.
Друго много красиво явление – самолетът лети на 11 000 метра височина, а някъде долу се виждат градоносни облаци – гърми, трещи, когато е тъмно отгоре изглеждат като дискотека.
– А слушате ли музика по време на полет?
– Не. По време на полет следим радиоразговорите в ефира. Като преминаваме границите – не само границите между държавите , а и между отделните сектори, на които е разделена държавата, ние настройваме съответната радиочестота – добър ден, ние сме еди кои си, на еди коя си честота, в еди коя си точка. И по този начин постоянно ни следят на екрана на локаторите…Задължително и непрекъснато подслушваме световната аварийна честота. Ако някой има проблем или авария, се обажда на тази честота… Летях от Мадрид до София, когато един малък самолет се беше загубил и на тази честота ръководител полетите му даде направление… и той кацна нормално. Друг път чух канадски екипаж, който летеше по посока на Емирствата, на който се наложи принудително кацане на летище Ларнака в Кипър, заради пътничка на борда, която беше в тежко белодробно състояние.
– А на вас случвало ли ви се е да кацнете принудително заради здравословен проблем на пътник или друго извънредно обстоятелство?
– Имах случай, когато възрастна дама умря два пъти на борда на самолета, който пилотирах. Бяхме с командир Емил Миланов и летяхме от София за Амстердам. Някъде малко преди Франкфурт старшата стюардеса влезе в пилотската кабина и съобщи – една жена не е добре, ще стане нещо. След 5 минути тя пак влезе и каза – жената умря. С този полет обаче пътуваха 15 видни български доценти и професори по медицина, които отиваха в Амстердам на конференция. За наше щастие те я съживиха в буквалния смисъл. След 10 минути жената пак почина. Медицинските светила успяха да я съживят за втори път. Екипажът имаше две възможности. Едната – да кацнем във Франкфурт, но летището там е безкрайно натоварено и разликата във времето с втората възможност – приземяване в Амстердам, щеше да бъде 5 до 7 минути. Затова поискахме да ни разрешат предимство за кацане пред всички самолети директно в Амстердам. Хората от Ръководството на въздушното движение направиха всичко възможно, разчистиха трафика около нас, разрешиха ни с голяма скорост да подходим. И понеже знаеха, че в този напрегнат момент имаме нужда от подкрепа, авиодиспечерите мислеха едновременно с нас. Напомняха ни – момчета намалете скоростта, проверете дали сте спуснали колесника, проверете всичко и …накрая – разрешаваме кацане. Невероятно е да знаеш, че някой мисли за теб и заедно с теб. Системата е така организирана, че да бъде в помощ на авиацията. Ние пилотите, сме част от нея. Зад нас са техници, администрация, доктори, дори и чистачки. Дадоха ни възможност по най-бързия начин да кацнем и спрем, дойдоха линейки и се погрижиха за пътничката, която беше в много тежко състояние.
– Срещали ли сте извънземни в небето?
– Само по вестниците и книгите. Един ден моят 9-годишен син като се прибрал от училище съобщил, че видял зад блоковете летяща чиния. Дано да идват с мир, казал притеснено на майка си. А обяснението за видяното е просто. През този ден вятърът беше от Запад и в този случай самолетите излитат към София. Схемата за облитане изисква пилотите да направят десен завой над града. За да завие, самолетът се накланя на дясно около 25 градуса. По време на излитане и кацане всички светлини в пътническия салон са пуснати. Така от училищния двор синът ми е видял преминаващата през илюминаторите луминисцентна светлина на салона, която на фона на мрака и в комбинация с останалите светлини му е заприличала на летяща чиния от някой фантастичен филм.
– Скачал ли сте с парашут?
– Да. В програмата на военното училище в Долна Митрополия имаше задължителни скокове.
– Страшно ли е?
– Трябва да ви кажа, че пилот, който знае, че самолетът може да лети, много трудно скача с парашут. Това се отнася за гражданските и за военните пилоти. Всичко дават от себе си, за да спасят техниката, населението, пътниците и чак най-накрая, ако има възможност, скачат.