„Руският свят“ гледа смълчан урок по демокрация от Киев
Парадоксалните рикошети на руската агресия срещу Украйна, (почти) всенародно подкрепена от възторжените маси в жадната за победи саморазпуснала се руска болшевишка империя, тепърва предстоят. Може би не всички си дават сметка, но в момента се кове неоспорима украинска морална победа над “руския свят” именно на моралния фронт на свободното волеизявление, оказало се повече от възможно в Украйна, но смачкано в Русия на Путин.
“Това ли е “фашистката” хунта в Киев”, неминуемо се питат милиони руснаци, за които ожесточената реална политическа битка за президентския пост в съседната държава е блян като банан (по време на съветския “непрестанен възход”). Пред очите на всеки телевизионен зрител в Русия се руши вероломната пропагандна конструкция, според която властта в Киев е била узурпирана и поради това добрият Путин решил патриотично и мъдро да “спаси” държавнически сънародниците (по принципа на езиковото роднинство) в Крим.
“Всеки телевизионен зрител” в Русия на практика изчерпва понятието народ извън интелектуалния авангард, на който московските пропагандатори се подиграват като на маргинална част от “росияните”. Сега именно руският народ зяпа с почуда по телевизора как е възможно един президент в подобна на Русия по своята съдба бивша комунистическа държава да има цялата власт и да не я използва да смачка опозицията
Така направи Елцин – лека му пръст, след тежката задача да демонтира СССР и да се опита да демократизира отломките от тази имплозия. Тя е невиждана по своя мащаб в човешката история. Станахме свидетели на относително мирен разпад на империя, разпростряла се на една шеста от световната суша. Относително, защото най-напред го отнесе Грузия още през април 1989 г., когато съветски спецназ главорези от ГРУ клаха буквално с наточените си като саби лопатки грузински “сепаратисти” по време на демонстрация в Тбилиси (виж “Спецназ” на Виктор Суворов).
Използвайки формирания през вековете култ към силата в Русия (“бий, за да те уважават”) кремълската пропаганда успя за цели 5 години да надъха голямо мнозинство от жителите на Руската федерация на страната на победата на Путин над Украйна и нейната…”фашистка хунта”. Този мит в момента се разпада пред очите на невярващите на очите си руснаци. Защото се “оказва”, че в Украйна хората имат свободата да изберат дори един зевзек, познат от телевизора, на мястото на въоръжения с всички инструменти на държавната власт президент Петро Порошенко. Нещо подобно е немислимо в Русия на Путин и това сравнение тепърва ще играе роля в изтрезняването на руснаците от шовинистичния самогон на самомнението, че са прави да посягат на съседите от позицията на по-силния.
В този смисъл още един парадокс е вероятността омразният на Кремъл Порошенко да се окаже победен от комедианта Зеленски (да не говорим, че никой не знае дали пък той няма да се окаже още по-неприятен за Москва главнокомандващ, който е финансирал със собствени средства батальон доброволци, сражаващи се срещу руската агресия в Източна Украйна). Защото евентуалното поражение на Порошенко на втория тур на изборите на 21 април би се оказало важно за руската вътрешна политика по (анти)аналогия на същия принцип, по който Путин без да иска стана уникален инструмент за осъзнаването на украинците.
Пояснявам: агресивната политика на Москва спрямо Киев катализира консолидирането на не особено единната преди това украинска нация. “Мъдрият” Путин не само си създаде враг в лицето на съсед, който никога няма да се примири с арогантната руска доминация над провокираната да се обедини украинска нация, но на практика се вкара в нещо като гражданска война между дълго съжителствували обитатели на една споделяна от векове територия без изгледи да я спечели някога.
Украйна днес му връща “услугата”. Напълно възможно е нагледният украински пример, какъвто и да е изходът от президентските избори на 21-ви, да отвори очите на точно онези руснаци, които удобно вярваха на досегашната кремълска пропаганда, че съседите са “фашисти”, а онези от Кремъл (наричани “нашисти” от критиците на Путин) са някакви специфично руски демократични ангели – спасители на руския народ.
Какво да кажем за Путин, който надгради руската традиция властелинът да се абонира за народната любов чрез демонстрация на сила срещу вързани противници, ритайки падналите? Неговата политическа непобедимост се откроява сега на украинския фон по-нелепо от когато и да било преди. Защото е видно за всички, че в Украйна правото на избор се упражнява свободно, докато в Русия изборното състезание се свежда от близо 20 години насам до рокадата между Путин и Медведев с цел продължаване на едноличната Путинова власт.
Съвършенството на президентската монархия в Русия може все още да изглежда приемливо за повечето руснаци и да е за предпочитане, пред украинския “хаос”. Но тъкмо “лошата” украинската демокрация може да онагледи руската поговорка: “лошият пример е заразителен”.
От ivo.bg