Връща ли се Костов? Жив или бронзов паметник?
Иван Костов като лидер на ДСБ инициира и постави бронзов паметник в цял ръст на „добрия депутат“ Светослав Лучников в една градинка на ул. „Иван Асен“ в София. И той с цялото ръководство на партията му беше на откриването, плюс други стари седесари.
Сега хората под 40 години едва ли помнят кой е този Лучников – депутат от СДС през 90-те, бивш правосъден министър. Повече го помнят с „поправката Лучников“ в Закона за земята, с която настъпи ликвидацията на селското стопанство и като идеолог на връщането на земята в реални граници. Това беше една от най-пагубните грешки на прехода, но и досега си има заклети привърженици, които смятат, че така са ликвидирали комунизма. А можеше да го ликвидират, без да закриват земеделието и животновъдството (изклани бяха към 10 млн. овце, 2 млн. крави и т. н. – днес са съответно 10 пъти и 5 пъти по-малко).
Вместо да продължат да работят, бяха унищожени поливни системи, канали, овощни градини, парници, след тях и 160 малки и големи консервни комбината си заминаха, повличайки след себе си зависещите от тях стъкларски, железарски, хартиени и свързани с тях предприятия и цехове. За да стигне България до това две трети от доматите на пазара да са вносни, и да са я напуснали 2 млн. емигранти.
Както и да е. До този паметник на Лучников сигурно един ден ще сложат и такава
табелка – като на ликвидатор
След него Костов се зае с промишлеността, но без коментар по темата, защото мненията са напълно разделени за това какво е свършил в икономиката.
И възниква въпросът – за Иван Костов ще има ли паметник? Инициативата му да овековечи Лучников със сигурност носи подсъзнателната идея, че и на него се полага. Но ако се мери по политически мащаб, неговите привърженици трябва цял мавзолей да му издигнат.
Само че времената се променят, т. нар. костовисти от последния ден вече са малка група като секта, влиянието им е слабо и трудно ще се стигне до паметник. Пък и трябва да изчакат Костов да умре, няма как приживе, както Тодор Живков си сложи в Правец. А дотогава, да е жив и здрав, не се знае колко привърженици ще има, че да искат и паметник да му вдигнат.
Само че вчера Иван Костов представи книгата си „Свидетелства за прехода”. Книгата, колкото и да обяснява за прехода, има мемоарен характер, на един
оттеглил се от политиката човек
Но опашката пред ЦДНА за автограф от Костов, широкото му отразяване по телевизиите събудиха един копнеж у привържениците му, че той може би се връща. Възможно ли е? Дали опипва почвата и прави ход към връщане в политиката? Може и да е така, но изглежда не се е прицелил както трябва.
Той каза някои смущаващи неща. Например спомена, че било грешка, дето направил собствена партия. Удивително. Това напълно съответства на Тодорживковото изявление през 1989 г., че „социализъма е едно недоносче“.
И книгата му напомня мемоарите на Живков, поне според анонсите, които сам прави – скромен, беден, една къща със собствени ръце построил. И по този въпрос може много да се спори.
Вълненията около Иван Костов заслужава един поглед отстрани, а не от някоя камбанария.
На мнозина им прави добро впечатление Костов, културен човек, ерудиран, на фона на толкова простаци във властта днес, изглежда добре.
Само че…
Да се изрежда какво направи и какво не, докато имаше власт, е излишно. По този въпрос явно привържениците му са обсебени и не искат да чуят нищо. Противниците му изреждат поразии, привържениците му изреждат исторически заслуги.
Фактът обаче е, че Костов изпадна от политиката преждевременно в най-активната възраст за един политик. Дясното се разцепи, някои смятат, че той е основна причина. Дали е така, нека си спорят. Но, който си мисли, че някакви тъмни сили са свалили Костов и са го извадили от политиката, вярва в духове.
Костов загуби на избори, не от духове
Загуби от набързо създадената партия на Симеон. Избирателят избяга от Костов, не искаше и БСП.
Костов на всички следващи избори се свиваше все повече, докато се маргинализира напълно, вече никой не му обръщаше внимание като политически противник или фактор.
Последно, когато неговата партия изпадна с 2 процента, какво друго да направи, освен да се оттегли? Късно. По-рано трябваше да размисли за политиката си, нещо да промени (какво – той си знае), за да не се изпадне от нея.
Като опит за промяна може да се припомни изказването му през 2009 г. преди изборите, че е „екипен играч“ и е готов на коалиция с ГЕРБ. Тоест с Борисов, който го наричаше Гаргамел – зъл герой от анимационен филм. Дали беше правилно? Кой знае. После подкрепи Борисов без официална коалиция и получи няколко назначения на зам.-министри и шефове. И впоследствие партията му остана извън парламента.
Вчерашните му изявления при премиерата на книгата му показват, че нищо не е променил в мисленето си, копае на същото място и се оправдава се за някои неща.