Жилища под прицел на „финансовите лешояди“. Заплаха от световна криза
Дали „финансиализацията“ може да доведе до световна жилищна криза? Тезата е защитавана от експерт, свързан с ООН, който публично нападна гигантски инвестиционен фонд, но въпросът доколко реална е тази теза кара редица икономисти да бъдат скептични.
„Когато един-единствен собственик купи наведнъж 25 000 апартамента в Берлин, (…) това има отражение“, заяви в петък Лейлани Фарха, специален докладчик на ООН по правото на жилище, в края на неколкодневна конференция във Франция.
„Това са лешояди“, подчерта г-жа Фарха, която не направи това изявление официално от името на ООН, но има мандат от Съвета по правата на човека.
От назначаването си през 2014 година тя редовно изтъква заплахата, която, според думите й, може да дойде от „финансиализацията на жилището“ – става дума за идеята, че жилището се превръща по-скоро във финансова инвестиция, а вече не е толкова „социално благо“ или право – раздувайки цените на жилищата по света и водейки по този начин до всеобща криза.
Госпожа Фарха не засегна този проблем, имайки предвид ситуацията във Франция. Нейните думи прозвучаха като отклик на демонстрациите от началото на април в Берлин срещу значителното повишение на наемите през последните години. Активистите, които са инициатори на движението, протестират срещу изкупуването на жилища от могъщи инвеститори.
В края на март г-жа Фарха посочи в писмо конкретна компания: американската Blackstone, един от най-големите инвестиционни фондове в света.
Тя го обвини, че е „отровил“ жилищните пазари в различни страни – Дания, Испания, САЩ, Чехия и Швеция, купувайки на ниски цени жилища, които след това обновява и дава при драстично увеличени наеми, прогонвайки досегашните им наематели.
Blackstone отговори, отхвърляйки методологията на някои твърдения и валидността на други, като в същото време подчерта, че държи съвсем малък дял от тези пазари и по принцип не е в състояние да влияе на цените.
„Възможно е да има фактологични грешки в цифрите, но това е защото те прикриват дейностите си: те не са нито прозрачни, нито отговорни“, заяви в петък г-жа Фарха.
„Това не е масово явление“
При все това, извън случая с Blackstone, редица икономисти, анкетирани от АФП, остават скептични за заплахата, която би могла да дойде от този вид играчи за жилищния сектор.
В Дания или в Чехия „никой от хората, с които разговарях, не посочи това като значителен натиск“, посочва Кристин Уайтхед, специалист по проблемите на жилищата в London School of Economics (LSE).
Икономистката допуска, че големите инвеститори са допринесли за надуване на цените на жилищата, придобивайки значителен брой апартаменти в някои бивши комунистически страни в Източна Европа или в бившата Германска демократична република (ГДР).
И все пак „това не е масово явление: дори в Германия основният дял от частните жилища продължава да бъде собственост на хора като вас и мен“, подчертава г-жа Уайтхед. В същото време тя уточнява, че големите инвеститори „могат в известна степен да играят положителна роля“.
Посочвайки като пример Великобритания, тя твърди, че фондове са инвестирали в проекти за недвижими имоти, които в противен случай са щели да бъдат лишени от средства. Тя обаче прави и уговорката, че става дума за луксозни имоти, които не са част от проблематиката на условията на живот на по-бедните хора.
За САЩ съображенията са подобни. Там Blackstone масово изкупи жилища на ниски цени по време на кризата с недвижимите имоти, когато редица домакинства бяха принудени да напуснат жилищата си поради невъзможност да изплащат ипотеките по тях.
„Сега е лесно да се критикува, когато те са купили тези къщи, никой друг е нямало да го направи“, посочва пред АФП Албърт Сайз, икономист по жилищните проблеми от Масачузетския технологичен институт.
Припомняйки, че злощастните ипотеки тогава са били в баланса на американските банки, Сайз изразява мнение, че тези ликвидности са допринесли за запазването на финансовата стабилност.
Той допълва, че трудно би могло да се мисли за национализиране на засегнатите жилища, след като правителството вече е било поело попечителство, струващо му 200 милиарда долара, върху компаниите Freddie Mac и Fannie Mae, гиганти в рефинансирането на жилищния пазар.
Като се изключи Blackstone, който според него има „агресивен“ имидж, според Сайз е опасно да се атакува концепцията „финансиализация“, след като един жилищен пазар, обикновено е придружаван от ефективни механизми на финансиране.
„Ако жилищното финансиране стане по-сложно, това ще доведе до оскъпяване на жилищата най-вече за бедните и средните класи“, заключава той.
БТА