За клишираната скръб и други коментари за изгорялата катедрала в Париж

Пожарът в катедралата Нотр Дам. Снимка: от тв екрана

 

Явор Дачков

От вчера в главата ми се забиха думите на премиера Борисов за Нотр Дам с леко изменение: „Мислите ми са с всички французи и с целия туристически свят” (вместо католически свят).
Като чета Фейсбук си мисля, че клишираната мъка е по-зле от безчувствието. Имам предвид „страданията“ и писанията във Фейсбук, не премиера.

 

Емил Попов

Джи Пи Груп вече били готови с проекта за ремонт на Нотр Дам. Щяло да стане неузнаваемо :)

Не стана ясно Нотр Дам дали има строително разрешение. Нещо мълчат французите по този въпрос :)

Няма ли някой сега да напише „Же сюи Квазимодо“? :)

 

Иван Бакалов

Много скръб за Нотр Дам, и много клишета…
Напразно. Ще я поправят още преди в София да оправят „Графа” и центъра. Както са я поправяли при предишни пожари и разрушения.
Чудно защо някои обръщат съжалението за катедралата в някакъв яд към българската църква, която не уважавала католиците. Ами те и хугенотите (протестантите) не са ги уважавали, даже са разрушавали същата катедрала.
Със сигурност, ако някой ислямист подпали „Св. Александър Невски“, у нас много хора ще се радват, че разрушават този символ на православието и руското влияние.

Тъмната страна от историята на Нотр Дам

 

Пламен Сивов

 

“Сърцето на Париж”, “символът на Франция”… Журналистическите клишета, които ще ни засипват през следващите дни покрай новината за изгорялата катедрала имат и един друг, не толкова видим за журналистите (и за всички нас) пласт.

Историята на тази катедрала фокусира не само старото френско християнско благочестие, но и не по-малко впечатляващата френска непоносимост към християнството и религията изобщо. Историята на “Парижката Света Богородица” не може да бъде разбрана като символ без тъмната си страна.

Най-големите поражения в близо 9-вековната история на тази църква (строителството ѝ е започнало през 1163 г.) са дело не на природни катаклизми и не на нападения на иноверци. Напротив, катедралата е страдала най-вече от французи. На няколко пъти е била на ръба на тоталното унищожение “по идейни съображения”. От своите си. От местните, от парижаните, не от войнствени пришълци.

През 1548 г. френски протестанти (хугеноти) разрушават много от статуите, защото ги смятат за идолопоклонство.

По време на Френската революция (1793 г.) е сменено “предназначението” на храма. Нотр Дам е преименувана и посветена на “Вярата в Разума”, а след това и на “Вярата във Върховното Същество”. В този период са унищожени повечето от ценните реликви, а 28 статуи на старозаветни царе са обезглавени, защото напомняли на статуи на френски крале. (Главите на статуите са открити чак през 1977 г. по време на разкопки). На мястото на статуята на Дева Мария е издигната статуя на „Богинята на Свободата“. Унищожени са и почти всички статуи по фасадата. Когато Юго пише знаменития си роман, катедралата е полуразрушена и неугледна. Именно световният успех на романа става причина властите да започнат реставрация през 1844 г.

Сегашният пожар идва след дълги години на бавна разруха и дори потоците от туристи и съответно приходи за града не са успели да потикнат френските власти към някакво действие.

Хубаво е да можем да държим в ума си повече от едно нещо едновременно. Например тъгата от разрухата на „символа“ и знанието за сложните и дълбоки корени на тази разруха. И за това какво всъщност символизира „символът“ в по-новата френска история.

 

Явор Калчев

Дано някой да скърби и за България, както за Богородица от Париж.

Станил Йотов

„Борисов изпраща реставратори и живописци за въстановянето на „Нотр Дам“
– Това напомня на онзи плакат от 60-те години „Не бой се, Виетнам, село Льоково е с теб!“.

`

(Коментарите са от фейсбук-страниците на цитираните автори)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.