Саакашвили – от мечтата за демокрация до авторитарните отклонения
Кадрите с млад революционер, който влиза в парламента с роза в ръка, обиколиха света и послужиха за пример и на други бивши съветски републики. Четири години по-късно същият този човек – Михаил Саакашвили, вече като президент на Грузия – смаза демонстрациите на опозицията.
40-годишният бивш адвокат, проамерикански „вестител“, „черната овца“ на Русия, който през ноември прекърши с полицейска палка демократичната мечта, олицетворявана от родината му, отново стана президент на предсрочните избори на 5 януари. „Трябва да знаеш как да възстановиш реда“, заяви той в интервю за руското издание на списание „Нюзуик“, като същевременно изтъкна, че авторитаризмът е „невъзможен в малка страна като Грузия“.
Саакашвили, който през 2003 г. поведе Революцията на розите, станала символ на завоя на бившата съветска република към Запада, е роден в Тбилиси на 21 декември 1967 година в семейство на лекар и историчка. Следва право в Украйна, САЩ и Франция (откъдето са и практическите му познания по английски, френски, украински и руски език). Работи като адвокат в Ню Йорк, а след това, през 2000 г., става министър на правосъдието на Грузия. По това време той лансира съдебна реформа, която му струва конфликти с грузинския елит, който Саакашвили обвинява в корупция. Година по-късно той подава оставка, тъй като смята за „неморално“ да остане в правителството на президента Едуард Шеварднадзе.
През 2003 г. Саакашвили застана начело на движението на национални протести, когато след избори с подправени резултати свали режима на някогашния си наставник. Понесен от вълната на народната еуфория, той спечели президентските избори на 4 януари 2004 г. с 96 на сто от гласовете и стана най-младият държавен глава в Европа. Революцията на розите беше последвана от Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. и от революцията на лалетата в Киргизстан през 2005 г. – все сътресения, които разтревожиха Русия, затегнала още по-здраво хватката у дома, за да избегне подобен сценарий на собствена територия.
Режимът на Саакашвили, „основаващ се на харизмата на лидер, който съзнателно или несъзнателно заобикаля институциите, обаче се оказа по-близък до руския, отколкото до украинския“, отбелязва руският политолог Фьодор Лукянов. „По-голям плурализъм имаше при Шеварднадзе, тъй като той беше по-слаб. Саакашвили укрепи държавата и армията, ограничи корупцията и осъществи някои реформи, но тези успехи не бяха постигнати с демократични методи“, твърди специалистът по района на Кавказ Александър Искандарян, който работи в Ереван.
Образът на Саакашвили като демократ и любимец на Запада беше помрачен от начина, по който реши кризата през ноември – разпръснати със сълзотворен газ протести на опозицията, превзета с щурм опозиционна телевизия, въвеждане на извънредно положение. Той все пак успя отново да поеме инициативата, като за всеобща изненада свика предсрочни президентски избори – жест, който разкрива личност, известна със склонността си да поема рискове. „Саакашвили изглежда е много нетърпелив, когато някой действа срещу принципите му. Той обаче е способен да прости непростими неща“, описва го дългогодишният му сътрудник Гиорги Барамидзе, министър на евроатлантическата интеграция.
През 2004 година тази тактика беше успешна в Аджария – един от трите грузински сепаратистки района, който той върна под контрола на Тбилиси. Тя обаче се провали в Южна Осетия, където бруталността му доведе до милитаризиране на територията. Бурните му отношения с Русия постоянно се влошаваха, като костваха на Грузия икономическата блокада, на която е подложена от 2006 г. От друга страна обаче те накараха общественото мнение да се сплоти около лидера си.
Михаил Саакашвили е любител на доброто вино и традиционното ястие хинкали (грузинска разновидност на равиолите с месо, но горещи и силно пикантни). Той е женен за Сандра Елизабет Рулофс, която е от холандски произход и има двама сина – Едуард и Николоз.