Скептицизъм броди из Европа

От 23 до 26 май предстоят избори за Европейски парламент. За последен път такива имаше преди 5 години; мнозина тогава виждаха Европа като кротък рай, в който цари социална справедливост, народите мирно си пийват бира, а политиците умело намират компромиси и контролират протестната дейност.

През изтеклото петилетие много неща в Европа се промениха. Миграционни вълни промениха цвета и гласа на европейските улици. Все по-силно се чува възмущението на местните от това, че милиони неканени гости безочливо посягат към социалната им кошница, отнемат работните им места, притесняват европейските деца по училищата.

Тръмп подкрепя Мей

Недоволството се изостря от нежеланието на мигрантите да се приспособят към европейските обичаи и нрави. В градовете на Европа се разрастват афроарабски гета, живеещи по собствени правила. Увеличава се престъпността. Пришълци, недоволни, че „са им сипали малко в паничката“, се вливат в клетките на ислямски екстремисти.

Това нашествие съвпадна с точещата се от десетилетие икономическа криза. Дори в процъфтяващи страни като Германия и Белгия днес виждаме 16 на сто от населението под чертата на бедността. Естествено не говорим за същата бедност като в Русия. Европейските „бедни“ имат месечен доход от 900-1000 евро (70 000 рубли). Ако приложим европейските критерии за бедност към Русия, броят на бедняците у нас ще скочи тройно.

Движението на „жълтите жилетки“, плъзващо вече от Франция към други европейски страни, се появи точно заради миграцията и растящите житейски тегоби. Недоволството се подхранва и от рязко нарасналото за десет години неравенство в доходите на забогатяващия елит и обедняващото население.

Расте броят на „евроскептиците“, според които европейската бюрокрация в Брюксел е неспособна да чуе гласа на всяка отделна държава. Защото германците и французите си имат свои трудности, а гърците, италианците, поляците и балтийците – други. При това европейската бюрокрация премного зависи от влиянието на Вашингтон и често взема решения в ущърб на националните интереси. Редица европейски страни бяха принудени да се присъединяват към американските санкции срещу Русия и да понасят загуби. Ето още един аргумент, за да си върнат изгубения национален суверенитет.

Позициите на евроскептиците видимо се засилиха от пет години, а влиянието на традиционните партии спада. Такава тенденция личи в Италия, Франция, Испания, Полша, дори в икономически по-успешна Германия. Засилват се популистките, антиелитните, левите и крайнодесните нагласи.

Според анализатори тези проблеми може да се отразят сериозно на резултата от предстоящите избори за Европарламент. Критиците на единна Европа ще станат повече, а самите критики – по-остри.

Привържениците и противниците на евроинтеграцията чакат с тревога вести от Лондон: дали Великобритания ще тръшне вратата на ЕС или страхът от непредсказуемите последици на Брекзит ще я накара да преосмисли решението си? Напусне ли кралството Евросъюза (още повече при успешен Брекзит), примерът на Лондон може да поблазни и онези европейски страни, където хората са все по-изкушени да „покажат среден пръст“ на брюкселската бюрокрация. Любопитно е, че Вашингтон и по-специално Доналд Тръмп подкрепят стремежа на Тереза Мей за излизане от ЕС. За Вашингтон ще е добре дошло да се отслаби европейската солидарност, защото в редица европейски страни, недоволни от менторския тон на САЩ, се очаква засилване на антиамериканските настроения.

А за всичко е виновна Москва . . .

Безсилна да се справи с растящите проблеми, критичната вълна и ширещите се отцепнически нагласи, брюкселската бюрокрация се опитва да прехвърли част от вината върху Русия. Обвиняват Москва, че тайно подкрепя евроскептиците, левите и десните радикали. В навечерието на изборите европейски вестници взеха дружно да пишат за „неизбежен нов етап от информационната война на Москва“ срещу Европа.

За жалост в руската политика са твърде влиятелни средите, затънали в традициите на сталинската и молотовската дипломация, съответно противопоставящи Русия на Европа, а руските ценности – на европейските. Отново се лансира любимата тема на съветската пропаганда за кризата на Европа и моралното й разложение. Телевизиите с охота дават трибуна на проповядващи идеята за избраничеството на Русия и нейния „особен път“. Международната изолация, носеща осезаеми вреди на нашата икономика, се представя едва ли не като благо, което подсилва икономическата ни мощ и отваря път към „революция на иновациите“.

Съветската традиция „да погребваме Европа жива“ не е изчезнала – това показват по-специално и заядливите коментари по повод пожара в парижката катедрала „Нотр Дам“. „Евроскептици“ у нас писаха в социалните мрежи, че това било едва ли не знамение Божие, обричащо на гибел европейската цивилизация.

Приказки за „залеза на Европа“ се чуват от цяло столетие – откакто през 1918 г. бе публикуван трактатът на Шпенглер „Залезът на Запада“. А Европа си е жива. И тъкмо в „поразената от криза“ Европа гледат да се преселят мнозина от „каймака“ на обществото в Русия. Купуват там къщи, отварят си банкови сметки, записват си децата в европейски университети. Към Европа се втурнаха всички бивши съюзнички на СССР от Варшавския договор, а сега и Украйна. Беларус също долавя вече мириса на „загниваща Европа“.

* * *

Обединена Европа – това означава днес 500 милиона жители и 23 на сто от световния брутен вътрешен продукт. Както и да протестират европейците срещу „ужасяващите условия за живот“, както и да проклинат брюкселската бюрокрация, обединена Европа е дала на хората там реални предимства: единна валута, възможност да минават границите без визи, право да работят и учат в коя да е държава от ЕС. Няма граници и за движение на капитали, производства, технологии, иновации и работна сила. При всичките интеграционни проблеми пред вратите на Европа се извива опашка от желаещи да се полюбуват на „залеза“ й. Сред тях е дори Турция, стояща доста далеч от европейските ценности.

Радетелите за изолация и особен път е добре да си припомнят, че Ленин е бил убеден европеец. И че в известната си статия от 1915 г. „За лозунга „Европейски съединени щати“ той разсъждава не за „особен път“, а за перспективите Русия да членува един ден в Европейски съединени щати. Наистина с уговорката, че това ще е възможно едва след окончателната победа на социализма в цял свят. Няма как, явно ще чакаме, вдъхвайки омайния мирис на „загниваща Европа“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.