Защо богатият свят трябва да приеме имигрантите?

Африкански бежанец получава помощ от служители на Червения кръст на испанския остров Гран Канария. Имигрантите не трябва да бъдат отблъсквани, тъй като техният труд допринася за напредъка както на богатите държави, така и на бедните страни, от които те бягат. Снимка: Ройтерс

Италианците обвиняват ромите от Румъния за бума на престъпността. Британските политици от всички партии обещават да обуздаят увеличаващата се през последните години имиграция. През изминалата година гласоподавателите във Франция, Швейцария и Дания се отплатиха на политиците, които им обещаха да държат чужденците далече. И в Америка огромни маси не са добре дошли, особено след като много от кандидат-президентите обещаха да вдигнат ограда по границата с Мексико. В целия богат свят имиграцията се нарежда на едно от първите места в списъка с тревоги на гласоподавателите. Този факт е тревожен сам по себе си, особено за онези, които считат, че от миграцията печелят и двете страни.

Днес имиграцията има много форми. Напливът на поляци към Великобритания, на мексиканци към Америка, на зимбабвийци към Южна Африка и на бангладешци към Персийския залив има различни причини и последици. Но най-често миграцията засяга млади, мотивирани, динамични хора, които искат да подобрят живота си с много труд.

Историята показва, че имиграцията допринася за просперитета. Десетки милиони европейци, отправили се към Новия свят през 19-ти и 20- ти век, си осигуриха по-добра съдба, също както и приблизително 40-те милиона родени в чужбина, които пребивават в Америка днес. Много мигранти се връщат по домовете си с нови умения, спестявания, технологии и блестящи идеи. През 2006 година изпращаните в бедните страни пари бяха най-малко 260 милиарда долара – в повечето страни това е повече, отколкото са чуждестранните помощи и инвестиции взети заедно. Приемането на имигранти се отразява значително по-добре на бедността в света, отколкото засипването с чекове на благотворителни организации като Oxfam.

Движението на хора помага и на богатия свят. Проспериращите държави със застаряваща работна ръка разчитат все повече на младите чужденци. Всъщност развитите икономики са в бясна надпревара за можещи чужденци. Близо една трета от американците, печелили Нобелова награда по физика през последните седем години, са родени в чужбина. Близо 40 процента от специализантите по естествени и инженерни науки и, работещи в Америка, са имигранти. Около една трета от фирмите в Силиконовата долина са основани от индийци и китайци. Чужденците с недостиг на умения също са търсени, особено във фермерството, обслужването и грижата за деца и за възрастните хора. Не е случаен фактът, че страните, които приемат имигранти – като Швеция, Ирландия, Америка и Великобритания – имат по-добри икономически показатели, от онези, които ги отхвърлят.

Лице в лице със страховете

След като са ясни всички тези предимства, защо реакцията е враждебна? Частично, защото политиците предпочитат да служат на ксенофобските страхове,

Имигранти сортират лук във фабрика в Айдахо.В САЩ работят 12 млн. незаконни имигранти, но въпреки протестите американската икономика разчита на тях. Снимка: Асоциация за образование в сферата на труда

отколкото да обясняват предимствата от имигрантите. Но не всички страхове от чужденците са ирационални. Гласоподавателите имат и основателни притеснения. Голям брой от новодошлите нарушават общоприетия ред; икономическият застой кара местните хора да се боят за работните си места; крещящите различия в заплащането през границите заплашва богатите страни с наплив от чужденци; имигрантите, които изглеждат и звучат видимо по-различно от домакините си, се интегрират трудно. За да останат границите отворени, тези страхове трябва да бъдат приети и преодолени, а не да бъдат замитани под килима.

Имиграцията може да засегне работниците с малко умения като понижи заплащането им. Но тези работници са изложени на по-голям риск от новите технологии и от чуждестранните стоки. Решението е не да се изтощава цялата икономика като имигрантите се държат настрана. Тази група трябва да получи уменията, от които така или иначе има нужда.

Американците протестират срещу 12-те милиона нелегални имигранти, които в момента работят в страната с високо ниво на легална миграция. Но тъй като американската икономика разчита на тях, да се вдигат по-високи огради срещу тях е не само безсмислено, но и глупаво. По-добре е Конгресът да поднови усилията си и да извади тези работници от сянката, като осигури повече възможности за законна, може би временна, миграция, както и амнистия за дългогодишните и миролюбиви работници, които вече са влезли в страната. Политиците в богатите страни също трябва да са честни по отношение на напрежението, което имигрантите носят в публичните услуги, и бързо да увеличат средствата за решаване проблема.

И все пак, не всичко е въпрос на пари. Както показаха атентаторите в лондонското метро и подпалвачите в парижките предградия, социалната интеграция на чужденците също е много важна. Появата на ислямския тероризъм изостри старите страхове, че идващите чужденци може и да не приемат основните ценности на приемащата ги държава. Справянето с тази заплаха никога няма да е просто. Но пък блокирането на миграцията няма да направи много, за да бъде спрян заклетият терорист. По-добре е да се търсят начини екстремистите да бъдат изолирани, като се полагат по-големи усилия и като се втълпяват общоприетите ценности за правата и задълженията на гражданите, където те липсват. Зле настроените трябва да бъдат осигурени с подобаваща работа от гъвкавия пазар на труда.

Но преди всичко е необходима перспектива. Обширното движение на хора от последните четири десетилетия не донесе социалното съперничество, което предвиждаха скептиците. Напротив, те предложиха по-добър живот на милиони мигранти и направиха държавите, които ги приемаха по-богати както в културно, така и в материално отношение. За да се запазят тези ползи за бъдещето, политиците трябва да имат смелостта не само да се противопоставят на популизма в полза на предимствата, които може да носи имиграцията, но и честно да решават проблемите, които тя понякога може да причини.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.