Защо европейските избори не породиха цунами от фалшиви новини

Може би поради липсата на граждански интерес европейските избори не породиха цунами от фалшиви новини, но властите остават максимално бдителни, за да парират дезинформацията и евентуални опити за онлайн намеса. Извличайки поука от предишни операции за киберманипулация на избирателите, главно при американските президентски избори през 2016 г., институциите на Европейския съюз и страните членки въведоха цял куп предпазни мерки.

Ядро на тези мерки е „системата за бързо предупреждение“, създадена да даде възможност за по-голямо сътрудничество между властите на 28-те и европейските инстанции. Освен това към Европейската служба за външно действие беше създадено звено от 15-ина души да следят за заплахи и да предупреждават населението за опасност от намеси.
„В най-горещата фаза сме. Особено бдителни сме в дните преди изборите“, обясни европейски източник. При все това, на този етап, все още не е имало сигнал за тревога.

Според друг висш европейски служител, поискал анонимност, макар страни като Русия да се опитват редовно да влияят върху общественото мнение и въпреки, че на звеното са докладвани многобройни случаи на манипулации, досега нито един от тях не е бил достатъчно сериозен, че да доведе до обявяване на общоевропейска тревога.
Освен това може да става въпрос за послания, които целят да подкопаят доверието към европейските институции или да разпалят омраза към имигрантите, без да се опитват да повлияят специално на изборите.

„Намесата в някои от докладваните случаи може да идва от Русия или Иран. Държавите, станали мишена, са балтийските страни, Румъния, Франция, Германия, но също Великобритания, а напоследък и Италия, но във всички случаи никой не отговаря на критерии за задействане на предупреждение, като „явно координирана кампания, целяща да откаже определена категория избиратели да гласуват“, подчертава този служител.

„Прогрес“ на мрежите

Макар Русия винаги да е отричала твърденията, че се опитва да повлияе върху изборите, през февруари ръководители на германските, британските и френските разузнавателни служби издадоха безпрецедентно предупреждение за риск от чуждестранна намеса.
Освен това присъствието в Париж на бившия стратег на Доналд Тръмп, Стив Банън, заподозрян от някои, че работи в полза на популисткия лагер, вдигна шум.

При положение, че гласуването ще се състои от четвъртък до неделя в зависимост от страната, това относително отсъствие на „фалшиви новини“ може би отразява липсата на въодушевление на европейците от тези избори, на които по традиция избирателната активност е много слаба. Близо 60 процента от европейските избирателите не отидоха до урните през 2014 г.

Властите този път могат да разчитат също на усилията на платформите за премахване на дезинформация под натиска на няколко държави. Европейската комисия приветства в доклад в петък „трайните успехи, постигнати от Фейсбук, Гугъл и Туитър при изпълняване на ангажиментите им в полза на прозрачността и честността на предстоящите избори“.

Фейсбук създаде система, предназначена да пречи на купуването на реклами с изборна насоченост от чужбина. Платформата разкри също регионален център в Дъблин (по образеца на т.нар. „war rooms“, съществуващи от няколко години за наблюдение на кампаниите в САЩ), който свързва специални екипи в САЩ и Сингапур. Те са в готовност 24 часа в денонощието в случай на опит за манипулация. Освен това мрежата неотдавна изтри десетки профили, разпространяващи език на омразата и фалшиви новини в няколко държави от двете страни на Атлантическия океан.

Неправителствената организация Авааз, която настояваше за подобни действия, изрази задоволство преди няколко дни от изтриването на 27 страници с „антисемитско, антиислямско, антимигрантско, анти-ЛГБТ и антифеминистко“ съдържание в Полша, които са имали близо два милиона последователи. По-рано Фейсбук изтри 23 страници в Италия с два милиона и половина последователи и три крайнодесни мрежи в Испания с един милион и 400 хиляди „приятели“.
Като страничен ефект от кампанията на социалните мрежи срещу потребителите, разпространяващи съдържание с послания на омраза, конспирации и дезинформация, се появява опасност тези потребители да се ориентират към средства за комуникация, които не подлежат на проследяване, като криптираните пощи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.